Уязвимият Путин

Уязвимият Путин
в. „Таймс“
Добрата новина за Владимир Путин, известен със страстта си към ските, е че снегът е почти идеален. Лошата е, че днес той открива Световния икономически форум в Давос, след като тежестта му на международната сцена намаля заради световната финансова криза, а у дома е изправен пред предизвикателства по начин, по който не му се е случвало, докато беше президент.
Путин прие поканата за Давос, защото въпреки че се прави, че не го е грижа за световното мнение, той никак не е безразличен към него. Това важи както за ролята му в последния газов спор на Русия с Украйна, така и за решенията му за войната в Грузия през миналата година и преди това за войната в Чечения.
При нормални обстоятелства Давос би бил идеалната трибуна за изтъкване на влиянието на Русия и за преследване на политическите й цели. Но сега обстоятелствата не са нормални.
До миналия септември Путин можеше се преструва, поне пред себе си, че Русия е имунизирана против най-лошите последици от кредитния срив. След осем години непрекъснат растеж тя можеше да се похвали с третите в света валутни резерви и с единствената по рода си форма на капитализъм, основаваща се на личните отношения между Кремъл и привилегированите олигарси.
След юли миналата година приходите от петрола, на които се крепеше явлението „Путин“, се сринаха: за шест месеца цената на суровия нефт от Урал падна с 68 процента. Над 100 милиарда долара бяха похарчени за подпомагане на закъсалите банки и на рублата, която въпреки това беше допуснато да се срине до почти три пъти по-ниско ниво спрямо долара.
Плановете на Путин за руската армия са също толкова грандиозни, колкото и тези за икономиката, и все така спъвани от реалността. Той и протежето му – президентът Медведев – изпратиха флотилии във Венецуела и Средиземно море, както и танкове в Грузия, но според последната независима оценка за руските въоръжени сили целият военноморски флот може да се похвали с един здрав самолетоносач, придружаван навсякъде от два влекача в случай на авария.
Вече започват да се появяват първите пукнатини в масивната популярност на Путин. Неотдавнашните протести във Владивосток заради увеличените вносни мита на автомобилите бяха потушени от силите за борба с безредиците на вътрешното министерство, които прелетяха осем часови пояса, докато достигнат Далечния изток, понеже местната полиция била ненадеждна.
Москва прекрати временно съдебните процеси срещу обвинените в подстрекателство, предвиждайки нови вълнения, след като разходите за издръжка задминаха доходите – за първи път от почти десет години. Путин загатна, че ще използва речта си, за да представи Г-20 като подходящия форум за реформиране на световните финансови институции.
Той е прав, че Русия, Китай, Индия и Бразилия би трябвало да участват, но също така се прави, че върши в знак на добра воля нещо, което така или иначе трябва да направи: заради почти пълното му незачитане на демокрацията членството на Русия в Г-8 стана притеснително.
Днес той ще настоява и за това, че Русия е надежден енергиен доставчик през цялата година въпреки множеството доказателства, сочещи обратното. Истината е, че Путин и неговите съветници подхранват чувството, че са били предадени от Запада, който не е показал нужното уважение към руските национални интереси след разпадането на Съветския съюз.
Това е един ограничен възглед за историята, към който екипът на Путин може да се придържа, докато енергийният разцвет поддържа растящата му сила у дома и в чужбина. Този разцвет обаче приключи. Путин продължава да бъде силен политически, но е по-слаб в геополитически план.
Той идва в Давос, не за да се перчи, а за да покаже, колкото и да е трудно, че Русия вече не е бунтар на световната сцена. Неговият лозунг би трябвало да бъде „искреност и помирение“.