Фантазията – най-доброто българско оръжие
Буквалният пренос от местопребиваването в една панаирна палата към реалното туристическо значение на една страна може да е много условно, но в този случай то не е лишено от смисъл. България е далеч над това, което се опитва да постигне Армения (както впрочем и от екзотиката й като дестинация), нопък далеч от нивото на услуги в Турция (както и от огромните средства, с които разполага туризмът там). На практика в мащабите на халето, в което се намират трите страни това изглежда така: две трети за Турция, като в останалата една трета са притиснати България и Армения.Спасението е в стилно и модерно подредения български щанд, в компетентното и изискано представяне на близо 40-те български фирми – туроператори и хотелиери. „Тазигодина акцент в представянето на България е културният туризъм“, чета в официалното съобщение на българското министерство на икономиката. Затова загърбвам стария „Балкантурист“, както и туристическите комплекси – инкубатори на масов туризъм и бетонни пустини.
Българският туроператор е готов на всичко
Безгранични се оказват възможностите, които България може да предложи по отношение на нестандартния туризъм. Няма нещо, за което българските туроператори да не са се сетили още преди душата на туриста да си го е пожелала. Велопреходи по билото на високи планини? Музикални турове с изнасяне на собствени концерти или пък посещения на опера? Пътувания с ретровлак? Селска идилия и манастирско пречистване на душата? Или пък напоителни винарски турове? Няма проблем! Българският туроператор е готов на всичко, в крайна сметка става дума за хляба му. Въпросът е като не му се помага активно, дали поне не му се пречи?
Туроператорите избягват директните критики спрямо държавата, но започнат ли да разказват за всекидневието си, няма как да не споменат все едни и същи стари проблеми. Елица Симеонова е мениджър във фирмата „Пингуин травъл“, която работи не само в България, но и на международния туристически пазар. За някои от велотуровете фирмата е слагала сама маркировки в Родопите и Балкана, но да стегне занемарени хижи там не може. А и не й е работа. Също както и да оправи пътищата и табелите по тях:
„Ние предоставяме на туристите описание на английски и карти, но въпреки всичко, ако табелите бяха изписани не само на кирилица, но и на латиница, ако пътят беше по-лесно маркиран, та да може да бъде намерен, ако нямаше толкова дупки по асфалта, за клиентите, може би щеше да е по-лесно“, казва Елица Симеонова от „Пингуин травъл“.
Дежа вю на проблеми и обещания
За клиентите, а и за самата държава щеше да е по-лесно, ако присъствието й в чужбина беше по-осезаемо. И то не само като страната на дългите плажове и ски-писти, но и като дестинация с големи възможности за нестандартен туризъм. Таня Тодорова от фирмата „Улпиа турс“ казва по повод на иначе немалкото средства, отделяни от България за реклама, следното:
„Да, доста средства се отделят, но доколко тази реклама е полезна? Може да се насочи към нашия вид по-специализиран туризъм, който е алтернативата на масовия туризъм… Но засега рекламата е основно съсредоточена към морските почивки и към зимния туризъм.“
А българският заместник-министър на иконмиката Иво Маринов набляга на обещанията, които звучат като дежа вю за всеки запознат с проблемите на българския туризъм. Да, ще има повече пари за реклама, да – ще се оправят пътищата,и да -хижите, така важни за индивидуалния и нестандартен туризъм,те също ще се оправят. Да, всичко ще е…И този път в бъдеще време.
Маринела Липчева, Дойче веле