Фермерски неволи във време на криза

Ирина Иванова за Ройтерс, Село Свобода
Българските фермери, огъващи се под тежестта на дълговете, големите разходи и ниските изкупни цени на своята продукция, възприемат по-войнствено поведение, в опит да принудят правителството да помогне на селскостопанския сектор, който още преди настъпването на финансовата криза, беше на животоподдържащи системи, коментира Ройтерс.
Фермерите негодуват срещу всепроникващата корупция и бюрокрация, които блокират основния им източник на приходи – субсидии и помощи за селските райони в размер на 6,5 милиарда евро, които Европейският съюз беше определил за периода от 2007 до 2013 г. за своята нова членка.
Много фермери взеха големи кредити, за да модернизират своите ферми в съответствие с европейските стандарти. Сега тяхното производство представлява около 5-6 процента от брутния вътрешен продукт, за разлика от периода преди 90-те години, когато то съставляваше над една четвърт от БВП.
Някога износител на хранителни продукти, сега 7,6-милионната балканска държава внася повече храни, отколкото изнася.
В допълнение към ниските изкупни цени на млякото и евтините вносни продукти, световната икономическа криза подхранва недоволството в най-бедната страна в ЕС.
„Нещата наистина излизат извън контрол. Аз съм против вземането на крайни мерки, но няма друг начин“, коментира председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов.
Фермерите организираха серия протести, включително еднодневна блокада на пропускателен пункт на границата с Румъния. Те не успяха да привлекат кой знае каква подкрепа от страна на правителството, но планират нови акции.
Валентин Димитров има малка ферма за добитък край село Свобода в Родопите и твърди, че се нуждае от помощ. Той вече е заклал една трета от овцете си и скоро може да се наложи да предаде фирмата си на банката, за да си покрие дълговете.
„Фермата е моят живот, но не мога повече така“, споделя Димитров, който отглежда 400 овце и 50 крави.
„Ако трябва да се мъча още 20 години, по-скоро ще се откажа, ще оставя фермата на банката и ще помахам за сбогом“, казва 45-годишният Валентин, който е взел кредит от 150 000 лева, за да приведе идиличната си ферма в съответствие с европейските стандарти.
Анализаторите смятат, че натискът, на който е подложено правителството тук и в други бивши комунистически държави, вероятно ще се засилва, докато кризата изяжда постиженията от последното десетилетие.
Недоволството на фермерите от свиването на печалбите беше последвано от падане на правителството в Латвия през февруари, а протестите на земеделците в Гърция принудиха консервативния кабинет да обещае субсидии в размер на 500 милиона евро, за да компенсира ниските цени.
По-рано този месец млекопроизводители от няколко страни се събраха в Прага на демонстрация срещу ниските изкупни цени на тяхната продукция и данъците, наложени от ЕС.
Животноводъството запада
„Вече сме изцяло на червено. Вече сме в срив, такъв срив, че не можем да си върнем заемите“, коментира Синапов от асоциацията на животновъдите. „Но ние ще се борим за нашия сектор, няма да оставим нещата така“.
Макар протестите да не застрашиха пряко оглавеното от социалистите коалиционно правителство, което има голямо мнозинство в парламента, те може и да го принудят да се подчини на исканията за повече помощи преди изборите, които ще се състоят през юни или юли.
Животновъдите са сред най-засегнатите фермери в новите страни членки на Евросъюза, защото са взели банкови кредити в размер на милиони евро, за да модернизират фермите си.
Освен това те трябва да се справят с поскъпването на фуража и натиска от страна на дребните търговци и вносителите да поддържат ниски цени на продукцията си. В българските ферми един литър мляко се продава за 30-40 стотинки (15-20 евро-цента), цените в магазините са между 1,60 и 2 лева, а фермерите трябва да купуват фураж за животните за по 50-60 стотинки на кило.
В резултат на това броят на говедата е намалял до 577 000 в сравнение със 700 000 през 2004 г. и около 10 милиона през 80-те години, по комунистическо време.
Миналата година овцете намаляха до 1,8 милиона, в сравнение с над 2,1 милиона през 2004 г. и около 10 милиона през 80-те години. В Чехия, където цените на млечните продукти достигнаха най-ниската си точка, откакто страната се присъедини към ЕС през 2004 г., фермерите искат по 40 евро-цента за литър мляко – два пъти повече, в сравнение с пазарната цена в момента.
След годините на стагнация и реформи на парче, които последваха краха на комунистическия режим, фермерите възложиха надежди върху европейските субсидии, които се полагаха на България при присъединяването й към блока заедно със Румъния през 2007 г.
Вместо това миналата година Брюксел замрази 140 милиона евро от предприсъединителните помощи заради измами и заплаши, че може да наложи още санкции.
Световната мрежа за разкриване на корупционни практики „Трансперънси интернешънъл“ миналата година представи България като най-корумпираната държава в ЕС. „Най-дразнещото е, че много се говори за това как европейските субсидии са били изплатени, но нищо не достига до нас“, коментира Валентин Димитров, който, както много други, се е надявал да получи от впоследствие замразените еврофондове, за да си изплати кредита.
Бюрократична бъркотия
Корупцията не е единственото проклятие. Ширещата се бюрокрация и недостигът на квалифицирани специалисти в министерството на земеделието и храните предизвикаха бъркотия в усвояването на еврофондовете и подкопаха доверието на банките във финансирането на селскостопанските проекти, смятат представители на индустриалния сектор.
По-рано този месец агенцията по плащанията към министерството призна, че 3000 фермери няма да получат субсидии за 2008 г., заради административна грешка, според която техните земи са заведени като необработваеми.
„Небрежността в администрацията и безразличието към проблемите на хората, невежеството и липсата на административни умения блокират еврофондовете“, смята председателят на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров.
Други отрасли, като този на производството на плодове и зеленчуци, също страдат. Според анализаторите през следващите години делът на земеделието в БВП ще се свие до 2-3 процента заради ниската ефективност и недостига на инвестиции.
Лошо планираното подпомагане през 90-те години, когато се субсидираха малки и непродуктивни ферми, налагаха се високи мита за вносните стоки и се бавеше покриването на европейските стандарти, в крайна сметка навреди на производителите.
Защитните мерки в миналото включваха забрана за притежание на селскостопански земи от чужденци, заради която фермерите останаха неподготвени за конкуренцията на отворения европейски пазар, а земеделието остана най-неразвитият сектор в българската икономика.
„Този проблем сега се връща като бумеранг“, коментира Георги Ангелов, икономист от института „Отворено общество“ в София.
Той твърди, че в България има повече млекопроизводители, отколкото в Германия, но те произвеждат 25 пъти по-малко мляко. Ниската продуктивност означава високи цени, които насърчиха вноса на храни.
Дори традиционни продукти като домати и ябълки сега се внасят от съседните Турция, Гърция и Македония.
В планинската ферма на Валентин Димитров, баща му Минчо настоява властите най-после да осъзнаят, че проблемите с храната и гладните хора могат да създадат неприятности.
„Без земеделие са за никъде, защото хлябът идва от нивата. Без ниви, без храна, как може човек да оцелее“, пита 67-годишният Минчо.