Финансовата дилема около КТБ се заплита

Предизборното говорене свърши. Дойде време за следизборни действия. И през следващите три седмици ще стане ясно коя политическа сила какъв принос ще има в спасяването на КТБ. Този път най-важни са бързината и координираните действия.

В БНБ работят по план – каквото са казали в началото – да излезе вярно накрая. И последните решения на управителния й съвет са част от бавните, но решителни стъпки в тази посока. Информацията за някои странни действия през седмицата там обаче подсказва, че има известно втвърдяване на позицията.

Според съществуващ анализ на служители в управление „Банков надзор“

изводите за състоянието на КТБ се разминават чувствително от насажданото (от определени лица) твърдение, че банката е отпускала предимно заеми на свързани лица и че тези кредити са чиста загуба. На този доклад ще обърнем специално внимание след време. Сега обаче се създава впечатлението, че проблемът на БНБ вече не е толкова в отразяване на реалното състояние на КТБ, колкото в това как данните от одиторските доклади, които Централната банка ще изнесе на 20 октомври, ще се отразят

на реномето на членовете на управителния й съвет.

Ако те показват, че по-голямата част от кредитния портфейл на КТБ е работещ и банката трябва да бъде спасена, тогава ще изникне въпросът защо УС на БНБ не поиска дефинитивно от правителството това да бъде направено в рамките на една-две седмици. Така както вече се случи с друга кредитна институция. Впрочем по този казус – на единия участник на пазара помогнахме, а на другия – не, срещу България може да бъде заведена още една наказателна процедура от Европейската комисия. От свои източници в. „БАНКЕРЪ“ научи, че генерална дирекция „Конкуренция“ вероятно ще започне процедура за поставяне в неравностойно положение.

В случай че одиторските доклади за КТБ покажат загуба от провизии за 3.6 млрд. лв., тогава изниква въпросът защо Централната банка е пропуснала този момент и защо в надзорните доклади за търговската банка тези проблеми не са отразени. Едва ли някой ще повярва на оправдания от сорта, че банката е заблудила БНБ или че служители от надзора са си гледали работата през пръсти. Не е тайна, че поне един път на три месеца УС на БНБ гледа надзорните доклади за състоянието на банковия сектор, и ако членовете му не са хванали проблеми за 3.6 млрд. лв., тогава гуверньорът Иван Искров няма какво да говори за експерти в кавички. Въобще казусът КТБ поставя БНБ в доста деликатно положение. Но истината е, че Централната банка сама позволи политиците да я насадят на пачи яйца.

Според официалните отчети

на Централната банка за осемте месеца на годината загубата на поставената под специален надзор кредитна институция е 400 млн. лева. С други думи, за двата месеца, откакто е затворена, тя е заделила малко повече от 300 млн. лв. допълнителни провизии по просрочени кредити. Това е достатъчно показателно за негативния ефект, който оказва върху кредитния портфейл затварянето на една банка. Независимо от този отрицателен финансов резултат обаче капиталът на Корпоративна банка остава положителен и е в размер на 178 млн. лева. Ако към него прибавим и подчинения срочен дълг, капиталовата база на банката е 370 млн. лв., което според някои експертни заключения й осигурява капиталова адекватност от 6 процента. Вярно е,че тя е вече под изискуемия – европейския регламент, минимум от 8%, но все още е положителна, което дава възможност Корпоративна банка да получи държавна подкрепа напълно в съзвучие с правилата на ЕС. Тук веднага трябва да уточним, че до 20 ноември, когато изтича поредният краен срок на специалния надзор, банката вероятно ще натрупа още 300 млн. лв. загуба, което тотално ще изяде собствения й капитал и ще я доведе – от правна гледна точка, до сценария за искане на несъстоятелност. Осъществяването му обаче ще бъде препятствано от няколко обстоятелства.

Не бива да се забравя, че

оценката за състоянието на КТБ

трябва да бъде направена според резултатите й към 30 юни. С други думи, активите й и най-вече кредитите й трябва да бъдат анализирани, когато банката е била действащо предприятие. Защото след затварянето й по обективни причини поведението на длъжниците коренно се променя.

По отношение на кредитния портфейл на КТБ бяха изказани много становища. За съжаление нито един от тях не е на експертни лица, запознати с кредитните досиета.

По данни на в. „БАНКЕРЪ“ в предварителните анализи на трите одиторски фирми, на които на БНБ възложи да направят проверка на кредитния портфейл на банката, съществуват варианти за допълнителни провизии от 3.6 млрд. лева. Те са разработени въз основа на аргумента, че за такъв обем заеми не са показани текущи анализи за финансовото състояние на кредитополучателите. Забележете, тук не става въпрос за просрочия на задължения. Говорим само за липса на аналитични документи. В този ред на мисли е добре да се знае как и по какви правила се определя в момента размерът на провизиите.

До март 2014-а, когато БНБ по задължение започна да прилага европейския регламент за капиталова адекватност, процедурите бяха много ясно описани в наредбите на Централната банка. Според тях провизии се заделяха предимно на базата на натрупаните просрочия по кредита. Когато длъжникът бе закъснял с повече от 360 дни, заемът задължително се провизираше на 100%, ако не е обезпечен с ипотека. За по-кратки просрочия провизията бе по-малка. Допускаше се тя да бъде до 10% за задължения на компании, чието финансово състояние е влошено или за него няма актуални данни.

След влизането на европейския регламент в сила тази ясна зависимост между провизии и просрочия по кредитите изчезна от нормативните документи на БНБ. Не можете да я откриете и в европейския регламент, защото именно в него се казва, че обемът на провизиите по отделните кредити се определя според изискванията на Международните счетоводни стандарти и по-точно МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“ и неговите „Насоки за прилагане“. Там обаче няма да видите конкретни числа и коефициенти, а само сложни писмени формулировки, оставящи

огромна свобода на действие на одиторите

които единствени имат право да прилагат тези стандарти.

Конкретно провизиите, или т. нар. обезценки по кредитите, се коментират в глава „Обезценка и несъбираемост на финансови активи“ на МСС 39 и по-точно в нейните параграфи 58 и 59. В тях обаче няма и ред, който да предписва, че ако няма информация за актуалното състояние на един кредитополучател, неговият дълг автоматично трябва да бъде провизиран на 100 процента. В тези параграфи се разглеждат хипотези като значително финансово затруднение на емитента или на длъжника, просрочие в плащането на лихвата или на главницата, опасност от несъстоятелност на длъжника и други подобни.

Аргументът за липсата на документи

за актуалното финансово състояние на кредитополучателят е изведен в Насоките за прилагане на МСС 39. И тук възниква въпросът дали при оценката за размера на провизиите по кредитите водещи трябва да са изискванията в самия Международен стандарт, или текстовете в насоките за прилагането му, които са неделима част от него. Н много хора този дебат може да изглежда академичен, но в случая с КТБ той е от жизненоважно значение за съдбата на банката.

Казано простичко, въпросът е: трябва ли един заем да се покрива със 100% провизии ако по него няма просрочия, но липсват данни за финансовото състояние на длъжника. Логичният отговор е: не!Защото ако кредиторът не е ощетен какво да провизира. Може след време такава възможност да се появи, но кому е нужно тя да бъде финансово застрахована на 100 процента.

А че кредитният портфейл на Корпоративна банка не е за изхвърляне се вижда и от други оперативни данни за нейното финансово състояние. Например дори и през август

брутният месечен приход от лихви е 45 млн. лева.

Тази сума е 0.81% от общия размер на кредитния портфейл на банката, който е 6.7 млрд. лева. Излиза, че за дванадесет месеца заемите, които Корпоративна банка е отпуснала, й носят по 9.7% доход от лихви. И това въобще не е малко, като знаем, че според официалните отчети на БНБ средният лихвен процент по корпоративните заеми в левове за банковия сектор се движи между 6.13 и 6.26% годишно, а по тези в евро – между 5.71 и 8.86 процента. Освен това нетният лихвен марж на банката – това са получените лихви минус начислените за плащане лихви, е 2.7%, докато средният за цялата банкова система (без КТБ), според данните на БНБ, е около 3 процента.

Едва ли КТБ може да има такива финансови показатели, ако само една пета от общия й кредитен портфейл в размер на 6.7 млрд. лв. е работещ, а всичко останало трябва да се провизира на 100 процента. Това просто е невъзможно.