Фискалният борд ще изхвърли България от ЕС
Идеята на финансовия министър Симеон Дянков за въвеждането на фискален борд в България поразително бързо получи сериозна политическа подкрепа. Освен традиционните поддръжници на подобна идея – СДС и ДСБ, плановете на Дянков бяха подкрепени от РЗС на Яни Янев и “Атака” на Волен Сидеров. В подкрепа на идеята се обявиха и редица независими депутати. Въпреки че без съгласието на ДПС и БСП предлаганите промени в конституцията няма да минат, поразително бързото обединение на доскоро яростно конфронтиращи се политически сили около една неясна идея, изглежда твърде съмнително и опасно. Ще отбележим още, че фискалните ограничения, които се опитва да наложи правителството, нямат аналог в Европейския съюз (ЕС).
Фискалният борд е нещо като
еманация на десния популизъм
– замразяване на държавните разходи до около 37-38% от БВП, невъзможност за увеличаване на преките данъци без квалифицирано парламентарно мнозинство от две трети, ограничаване на бюджетния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а на държавния дълг до 40%.
Първото нещо, което прави впечатление, е произволността на повечето от предлаганите параметри. Като изключим бюджетния дефицит, който съвпада с изискванията на ЕС и еврозоната, останалите параметри не са обосновани по никакъв начин. Не е ясно дали българската икономика може да се развива при ограничаване на държавния дълг до 40% от БВП, предвид сериозното недофинансиране на пенсионната система. Някои български икономисти вече изказаха опасения в тази насока.
Най-сериозният риск обаче e предложението за ограничаване на преразпределителната функция на държавата до 37-38% от БВП. Този праг е с няколко процентни пункта над това, което се преразпределя в момента. Министерството на финансите не е предоставило никакви разчети, с които да обоснове, че точно това ограничение е оптимално за България.
Освен това, най-елементарните сравнения показват, че ако възприеме подобни ограничения на преразпределението, извършвано от държавата, България ще се отдалечи значително от средните параметри, характерни за ЕС. През последните години делът на държавните приходи на страните-членки на еврозоната, към която ние се стремим, е около 45% от БВП, докато делът на разходите надминава 50%. Това означава, че ако възприемем ограниченията на Дянков, държавното преразпределение ще бъде от порядъка на десет процентни пункта или около 20%, под средното за еврозоната.
Възниква въпросът, можем ли да се позволим това?
България, както е известно, е
най-бедната страна в ЕС
Ние заделяме от държавния бюджет за образование, здравеопазване, пенсии и научни изследвания значително по-ниски суми от напредналите страни в ЕС, при това както като дял от БВП, така и, в още по-голяма степен, като абсолютни числа. Ако ограничим още ресурсите, които държавата отпуска за развитието на тези стратегически важни сектори на икономиката, можем единствено да задълбочим изоставането си от останалите държави-членки на ЕС.
Съкръщаването на държавните разходи не може да бъде компенсирано чрез използването на средства по линията на структурните фондове на ЕС по две причини. Първо, тези средства са ограничени, а и се усвояват бавно. Второ, ресурсите на общноста са предвидени като допълнение към националните усилия. Всяко ограничаване на нашите разходи ще доведе единствено до свиване и на помощта от ЕС.
Следователно, ако ограничим държавните разходи и намалим гъвкавостта на фискалната политика чрез въвеждане на ограничения за бюджетния дефицит, държавния дълг и възможността при необходимост да увеличаваме подоходните данъци, ние ще поставим българската икономика в състояние на деградация и разруха. Не бива да забравяме, че през последните 20 години България прави именно това – намалява държавното преразпределение, ограничава данъците, съкращава държания дълг, като генерираше същевременно и значителни фискални излишъци. Резултатът от всичко това е последното място по икономическо развитие в ЕС.
Идеологията на ограниченията,
предлагани от Дянков, е ясна.
Вместо структурна политика, провеждана от държавата, каквато изисква от нас ЕС чрез своя план “Европа 2020″, България трябва да заложи на привличането преки чуждестранни инвестиции. Според Дянков България следва да стане страната с най-ниски данъци, респективно с най-ниско преразпределение на националния доход в ЕС, което ще доведе да приток на външни капитали и висок растеж.
Проблемът при подобни стратегии е в това, че не работят. Точно след въвеждането на десетпроцентното подоходно облагане и намаляването на корпоративното подоходно облагане, именно чуждестранните инвестиции се свиха катастрофално. Проблемът е това, че чуждият капитал отива в страни с висок растеж, квалифицирана работна сила и устойчиви социално-осигурителни системи. Тези условия не могат да бъдат създадени, без адекватна структурна политика и необходимото за целта преразпределение на БВП. Ако възприемем стратегията “Дянков” няма да можем да бъдем адекватен партньор на останалите страни-членки на ЕС, като същевременно няма да привлечем достатъчен обем преки чуждестранни инвестиции.
Доцент д-р ик. Ганчо Ганчев, председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения