Фонд за приятели

В бюджета за следващата година има една нелоша и дори революционна идея – да бъде създаден фонд с държавни средства, който да финансира ведомства и общини на проектен принцип. Заделеният ресурс за другата година е в размер на 500 млн. лв. и носи гръмкото наименование Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. В проекта е дадена заявка, че ще расте и през 2015 г., и през 2016 г.

В идеалния случай чрез подобна програма държавата може да финансира приоритетно определени политики (растеж, заетост и т.н.) и проекти, и то след подбор на най-добрите кандидати. И така да провежда политики. Което пък предполага парите на данъкоплатците да сe харчат по начин, който създава добавена стойност за икономиката. Колко точно капитал да има във фонда ще зависи от икономическия цикъл (т.е. дали икономиката е във възход или спад), както и от процеса на усвояване на инвестиционни средства от ЕС .Както винаги обаче, дяволът е в детайлите – в случая механизмът, по който ще работи новата структура. В законопроекта на бюджета е записано единствено, че парите ще се изразходват въз основа на акт на Министерския съвет. Затова и опасенията са, че зад лъскавата опаковка може да се крие механизъм за по-лесно пренасочване на пари към приятелски проекти.

Гледай Чили

„Идеята за фонда е добра. Но без необходимата техническа подготовка подобна крачка е доста революционна. За да работи, трябва да бъде изградена подходяща институционална структура“, казва Любомир Дацов, който беше зам. финансов министър при правителството на НДСВ и на тройната коалиция. Според него една от грешките на предходното управление е била, че е липсвала правителствена инвестиционна политика, която да насочва част от националния ресурс към проекти, които да създават растеж.

Дацов допълва, че за да има ефект от подобна структура, е нужен стратегически документ за цялостната инвестиционна политика на държавата за това как ще управлява капиталовите си разходи и накъде точно иска да ги насочи, както и какъв ефект очаква.
„Подобен фонд (т. нар. Bidding Fund) беше създаден в Чили още през 2002 г. и работи много добре. Но там функционира агенция, чиято задача е да прегледа всеки проект, доколко ефективен е той, какъв тип финансиране му е нужно. През тази агенция минават за оценка и всички публично-частни проекти“, обяснява Дацов.

Една от задачите на чилийския фонд всъщност е министерствата да се научат да поставят приоритети и да се подобрят качеството на проектите, с които кандидатстват. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за бюджетната процедура в Чили резултатът вече е налице – ведомствата въвеждат индикатори, с които да отчитат успеха на новите си програми, а след това се опитват да ги подобрят. Политическите приоритети, т.е. насоките, в които се дават пари от фонда, пък се определят от президента на Чили. На финалния етап министърът на финансите провежда лични срещи с министрите, които са направили предложения.

Дацов очертава и какво трябва да се промени в структурата на българската администрация: Дирекция във финансовото министерство, която да управлява инвестиционната политика на държавата, кореспондиращи структури във всяко ведомство, както и независима агенция, която да оценява проектите. Не на последно място – правилник за работата на фонда. По този начин държавата ще има цялостна инвестиционна политика, а публичният ресурс ще се насочва към най-добрите проекти. И ще има гаранция, че те се избират на експертен, а не на политически принцип.

Мисли за България

Финансист обяснява, че в почти всеки бюджет се залагат скрити буфери, които да позволят на финансовия министър да лавира при натиск за повече разходи или при неизпълнение на приходите. Ако бюджетът върви по план, обикновено натискът тези пари да се насочат към близки до властта кметове или за лобистки проекти е огромен. А това е най-сигурният начин, че ще се похарчат неефективно. Подобен фонд би могъл да създаде открита конкуренция между отделните ведомства и да пресече тази порочна практика. Въпросът е по какви правила ще работи той и дали идеята няма да се опорочи според местните географски особености.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също обръща внимание, че няма стратегия за разходване на ресурса от 500 млн. лв., откъдето да става ясно какво трябва да се подобри с парите от него. „Остава впечатлението, че това са пари за добри приятели“, допълва той.

Други икономисти дават пример с Публичната инвестиционна компания, която беше създадена по времето на НДСВ с пари от излишъка. В крайна сметка тези средства бяха похарчени неефективно и с предизборна цел.

В интервю за „Капитал“ преди десетина дни председателят на парламентарната бюджета комисия Йордан Цонев обясни, че все още се уточняват механизмите на управление на фонда, но ще търсят прозрачност и ясни критерии за избор на проекти. „Прозрачността ще постигнем, като включим в управлението на процеса представители на работодателските организации, профсъюзите, неправителствените организации и гражданското общество“, заяви Цонев. Остава добрите намерения да се реализират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *