Хидролози: 2000 язовира са без надзор, най-страшното предстои

Тогава водата няма да може да се поеме от уплътнените от студа почви и от канализационните мрежи, прогнозира проф. Христо Етрополски от асоциацията, предаде БТА. Според специалистите опасностите се крият не само в скъсването на язовирни стени, но и в лошото състояние на дигите по Дунав, където се очаква голяма вълна от Европа и топенето на ледохода, както и в рисковите отводнителни системи в градовете. „Неработещите дренажни системи на хвостохранилищата са по-страшни от проблема с язовирите“, каза проф. Етрополски. По думите му потенциално опасни са и реките, които ще потекат около обектите на бившия уранодобив. Експертите смятат, че е необходимо още днес да започне преглед на малките язовири, речните корита, състоянието на дигите и канализационните мрежи и да се вземат мерки за възстановяването и почистването им. В средносрочен план малките язовири трябва да бъдат картотекирани и паспортизирани, а управлението им да се централизира, заяви Маргарита Стефанова от асоциацията. Като най-удачно според хидроинженерите е управлението на всички язовири, независимо от големината им, да се съсредоточи в държавна агенция, която да носи отговорността. Според тях това би било по-добре и за бюджета. Тази седмица беше решено държавата да има пълен контрол на всички язовири и микроязовири. С тази задача беше натоварен министърът на икономиката Трайчо Трайков чрез ДП „Язовири и каскади“ към НЕК. Синоптиците: При рязко затопляне – отново наводнения Снегът, който сега се е натрупал в Рило-Родопския масив, е възможно в края на февруари или в началото на март при някое по-сериозно нахлуване на топли въздушни маси, да се стопи и да предизвика наводнение, подобно на това в долната част на река Марица и в Харманли. Това коментира за БТА доц. Добри Димитров – заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Тогава ще бъдат застрашени от наводнения районите на Хасково, Харманли, Гълъбово, Свиленград, Кърджали или в по-ниските части на южните и югоизточните части на страната. Попитан какви мерки трябва да се предприемат, доц. Димитров каза, че трябва да се следи доколко са пълни язовирите. Тези от тях, които са в по-лошо състояние, не трябва да се държат пълни, въпреки че в тях може да има риба. Има язовири, на които не им работят обезопасителните съоръжения и съществува риск да прелеят, смята хидрологът. През ноември 2011 г. имаше опасения от засушаване, тъй като много от язовирите бяха на „много ниска кота“, но сега ситуацията се промени и ще има достатъчно вода в тях през пролетта и лятото, отбеляза ученият. Всички наши реки ще са пълноводни през пролетта заради падналия сняг в цялата страна, каза още доц. Димитров. Той поясни, че обикновено в Северна България при топенето на снега пълноводието на реките е по-продължително, а в Южна България заради средиземноморските циклони, нахлуванията на топли въздушни маси, придружени с дъжд, са много по-чести. Попитан дали има опасност реките, които преминават през София да предизвикат наводнения, ако са по-пълноводни, заместник-директорът на НИМХ-БАН заяви, че има такава опасност за реките Лесновска, Банкенска и Владайска. Ако има по-сериозно затопляне в столицата и ако задуха фьон, и стопи набързо снега, районът на Сточна гара веднага ще се наводни, както и някои по-ниски части, смята хидрологът.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *