Хората обедняват, сочи изследване за кредитите
67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително – поддържане на жилището. Това показват данни от социологическо проучване на задлъжнялостта на населението в България, направено от Института по социология към БАН, предаде репортер на Агенция Фокус. Изследването се е провело в периода 8 до 18 юни 2009 г., като са изследвани 1000 пълнолетни лица. 29.7% от тях ползват различни видове кредитни продукти – само заеми имат 5%, а 4.2% имат кредити и заеми. Най-често се използва потребителският кредит – 80.5%, следва кредитната карта – 19.7%, ипотечен кредит – 12.3%, лизинг – 15%. Преобладават задълженията в лева.
Всеки четвърти кредит е на стойност между 5000 и 10 000 лв., други 23% от кредитите са на стойност от 2500 до 5000 лв., 16% са до 1000 лв., а 12% са от 1000 до 2500 лв. Огромна част от кредитите са теглени от домакинства, които са с нисък доход – до 600 лв.
Изследването показва, че хората обедняват, каза ст.н.с. Духомир Минев. Това дава основание да се смята, че има нужда
от преосмисляне на данните за бедността и да се преосмисли социалната политика, каза още той. По думите му – 20% от населението в България е бедно. 20% от населението използва кредити, за да задоволява битови човешки потребности, които са задължителни за оцеляване, посочи Минев.
Според цитирани от него данни, кризата в страната е започнала още през 2007 г. За политиците кризата стана криза, когато засегна банковата система, но за населението тя е била факт много преди това, посочи Минев.
Проф. Гарабед Минасян посочи, че няма масирано преминаване на депозитите от лева в евро. В страната също така се съумява да се поддържа чуждестранен капитал, като около 16 млрд. лв. са чуждестранните депозити в наши банки. Проф. Минасян каза още, че конкуренцията между банките е на ниво и няма нужда от намеса нито на правителството, нито на БНБ.
Българинът има ниска финансова култура. 69.3% не знаят как се кредитират физическите лица. Това сочат данни от социологическо изследване за задлъжнялостта на населението, изготвено от Института по социология на БАН. Ползващите кредити са много по-информирани за финансовите аспекти от хората, които не са теглили кредит. Част от анкетираните искат държавата да се намеси в отношенията кредитор-длъжник и да контролира лихвените нива по кредитите. 60% от изследваните посочват, че условията за отпускане на кредити от банките са тежки и според тях финансовите институции трябва да помислят за облекчаване на процедурите. Най-сериозните възражения са срещу размера на лихвите. 78.1% от анкетираните смятат, че лихвите са много високи и искат те да са в рамките на 5-6%. 63.5% смятат, че лихвените проценти трябва да подлежат на държавен контрол. Като критика към дейността на банките е и това, че условията по всеки втори кредит са били променяни в периода на погасяването му. Очакванията от хората са да бъде създадена независима финансова институция, която да консултира потребителите на кредити. Има необходимост и от създаването на кредитен омбудсман. Има очаквания и в посока на промяна на банковия надзор.
Според проф. Гарабед Минасян лихвите по кредитите ще паднат тогава, когато икономиката заработи добре. Положителен ефект в тази посока, според него, ще даде и ефективното сътрудничество и добите отношения на България с Европейския съюз.
Финанси