Цветанов и Гутенберг в паралелен слалом
След двуседмичен натиск от страна на медиите германският министър на отбраната – звезда в правителството на Ангела Меркел, подаде оставка с думите: „Убеден съм, че е в обществен интерес и в мой собствен интерес разследването… да бъде проведено бързо след свалянето на парламентарния ми имунитет.“
Цветанов – чисти неопетнен!
След двумесечен натиск от страна на медиите българският министър на вътрешните работи – звезда в правителството на Бойко Борисов, повтори категорично, че няма за подаде оставка, защото е убеден, че е в обществен интерес и в негов собствен да продължи своята работа на заемания пост.
Германският министър на отбраната заяви, че изпитва уважение към всички, които искат аферата да бъде изяснена. Българският министър на вътрешните работи показа, че изпитва пренебрежение и дори презрение към всички, които искат аферите около името му да бъдат изяснени.
Към германския министър на отбраната е отправено едно единствено обвинение – че е преписал части от своята докторска дисертация по право, без да направи коректна препратка към източниците. Негови колеги определиха действията му като срамни, а председателят на Бундестага обяви скандала за “пирон в ковчега на доверието в демокрацията”.
Да преписваш – или да подслушваш?
Към българския министър на вътрешните работи са отправени множество обвинения – за използване на специални разузнавателни средства извън законовите цели, за неправомерно подслушване на български граждани, за въвеждане на полицейщина в страната и за укриване на доходи. Неговите колеги позорно мълчат, а председателката на Народното събрание отказа да улесни създаването на анкетна комисия за изясняване на част от повдигнатите обвинения.
Германският министър на отбраната доскоро бе приеман за възможен кандидат за канцлер. Българският министър на вътрешните работи все още се възприема от някои като възможен кандидат за президент.
Унизително ли е да си слуга на демокрацията?
Всеки сам може да направи своите изводи от паралела между политическото поведение на един германски политик и на един негов български “колега”.
В страни като Германия демокрацията се възприема като мъжество на разума, а политиците – като нейни доблестни слуги. В страни като България демокрацията се възприема като мимикрия на разума, който се лута в треторазрядни сценарии за прегрупиране на клиентелни мрежи, а политиците – те са просто слуги на чужди капитали.
Еми Барух, Дойче веле