Цената на златото: Радар за недоверието към валутите

Златото се придвижи към нови върхове, като поскъпна до рекордните 1 249,40 долара за тройунция на 14 май. На пръв поглед причина за това станаха страховете, че правителствата на Гърция, Испания, Португалия и Италия може да се удавят в огромния дълг, който са натрупали с неразумната си фискална политика.
Известните икономисти Кармен Райнхарт и Кен Рогоф показаха наскоро в свое проучаване колко лошо се отразява големият дълг на държавите на техните икономики. Оказва се, че страните с държавен дълг над 90% от техния БВП, са имали два пъти по-слаб икономически растеж през последните 200 години от тези с дълг под 30%.
Именно безразсъдното натрупване на дълг от правителствата на някои държави в еврозоната, на фона на лошите перспективи пред техните икономики, кара финансовите пазари да се съмняват в това дали спасителният план за еврозоната ще бъде успешен.
Не е изключено правителствата да злоупотребят с местната валута, за да се справят с растящия си държавен дълг, а това неминуемо ще доведе до силна инфлация. Недоверието към валутите и способността на правителствата да използват разумни мерки, за да се справят с кризата, повиши до рекорд цената на златото, което се възприема като сигурно убежище в периоди на инфлация.
Именно засилването на притесненията от висока инфлация са една от слабостите на спасителния план на ЕС, МВФ и ЕЦБ според Стоян Михайлов, финансов анализатор в инвестиционния посредник „Делтасток“ АД.
„Като краткосрочен негатив на спасителния план на ЕС и МВФ може да се отчете възобновения страх в инвеститорските среди от ускоряване на инфлационния процес, който се материализира в почти 6%-но поскъпване при златото – актив, който е традиционно убежище в подобни ситуации“ – посочи той за Investor.bg.
Според него в средносрочен план държавите, обект на спасителния план, ще попаднат под огромен натиск заради рестрикциите, които ще трябва да наложат върху фискалната си политика, но това ще бъде цената, която те трябва да платят за създалата се ситуация.
Като цяло той одобрява предприетите през тази седмица извънредни мерки заради няколкото важни послания в икономически и политически аспект, които те са донесли.
„Стабилизационният пакет е достатъчно голям, за да задоволи нуждите от финансиране на проблемните икономики, дори и през следващите две години, но по-важна в случая е декларираната политическа воля за изход от ситуацията, както и относителната бързина, с която бе прието безпрецедентното решение. Основният акцент обаче е участието на МВФ с допълнителните 250 млрд. евро, тъй като тази институция е доказала способността си да контролира усвояването на средствата, които предоставя, за разлика от европейската администрация.“
Андрей Стойчев, валутен дилър в „Делтасток“, допълва, че в положителна посока действа още и подкрепата от Федералния резерв, който реши да предостави неограничен ресурс за суапови операции с ЕЦБ, за да се предпази финансовата система от неликвидност. Така според него ще може да се избегне ефектът, причинен от фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers.
Той посочва, че единната европейска валута ще продължи да остъпва, защото основният проблем, предизвикал кризата, ще се запази в перспектива. Това са големите бюджетни дефицити на страните от еврозоната, които ще допринасят за натиска върху финансовите пазари, и в частност върху еврото.
Но не само европейските страни имат високи нива на дълг. Същият проблем тежи на повечето развити икономики, като САЩ, Япония и Великобритания. Държавният дълг на САЩ надхвърля 90% от БВП през 2008 г. и се очаква да стигне 100% заради мащабните мерки за реформа в здравната система. На едно американско домакинство се падат над 180 хил. долара държавен дълг, а това причислява най-голямата икономика на света към групата на свръхзадлъжнелите.
Именно с високите нива на дълг в САЩ може да се обясни необичайното явление през миналата седмица, когато златото поскъпна въпреки възхода на щатския долар. Златото, подобно на повечето важни метали и суровини, се търгува в долари, а когато доларът расте, цената му в други валути също се увеличава.
Според Дейвид Розенберг, бивш главен икономист на Merrill Lynch, поскъпването на златото срещу всички основни валути, както и срещу другите алтернативни инвестиции, като петрола и металите, показва, че на златото все повече се гледа като на валута, а не само като на убежище в периоди на финансова несигурност.
Разбира се поскъпването на златото може да се окаже краткосрочен ефект от гръцката криза, предизвикан от страховете и спекулациите на пазара.
При всички положения обаче рекордната цена на златото подсказва на правителствата и централните банки, че е крайно време да си възвърнат изгубеното доверие, като обвържат финансовата подкрепа за задлъжнелите страни със сериозни фискални, финансови и икономически реформи.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *