Цената на преселението
Това е кошмарно лято за европейските идеали. Безжизнено телце на сирийско дете, изхвърлено от вълните върху пясъка край Бодрум. Десетки задушени мигранти в камиона на смъртта в Австрия. Хора, превърнати в номера, изписани върху ръцете им от полицията, след като са свалени от влак в Моравия. Подпалени центрове за бежанци. Цели семейства, оставени да мизерстват на пода на гарата в Будапеща, след като преди това са били бити с палки и третирани със сълзотворен газ в Македония. Всеки един от тези срамни образи крещи, че Европа е далече от представата, която има за себе си – като за място, основано на свобода, равенство, солидарност и човешки права.
В известен смисъл е стряскащо, че няколкостотин хиляди души, които са нищожните 0.1% от населението на ЕС, могат да го разтърсят толкова силно. Както написа политологът Иван Кръстев в New York Times, вече е ясно, че бежанската драма е по-голяма екзистенциална заплаха за ЕС, отколкото кризата с еврото или анексирането на Крим от Русия. В нея не става въпрос само за числа и въпросът не е единствено дали континентът може да поеме всички, които искат да дойдат. Бежанската криза възпалява стари язви в ЕС като неспособността му да действа заедно и оголва нови разломи като делението по оста Изток-Запад. Нещо повече – тя пронизва самата същност на Европа и изисква от нея да докаже, че е на висотата на своите ценности. И да го направи по начини, които ще бъдат скъпи, неудобни и ще ускорят значими социални промени, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман.
Отговорът на ЕС до момента – план за преразпределяне на 160 000 бежанци чрез задължителни квоти за всяка страна, е „капка в морето“ (по определението на германския вицеканцлер Зигмар Габриел) на фона на мащаба на преселението. Той може и да донесе моментно облекчение на страни като Гърция и Италия, поемащи ударната вълна на човешкия прилив, но не поправя пробойните в сбъркания миграционен модел на ЕС. И не отговаря на други въпроси като как ЕС да интегрира бежанците по най-добрия за себе си и за тях начин. Или какво може да направи, за да бъдат спрени кървавата баня в Сирия и разпадът в Либия. А също и какви решения са нужни за превъзмогване на страховете, че пристигащите ще донесат халифат в Европа, ще вкарат тероризъм, ще тежат на икономиката и ще преначертаят социалните системи.
По-високи стени или по-отворени врати
Предложеният от Европейската комисия план е „стъпка в правилната посока, но решава само половината проблем“, казва пред „Капитал“ д-р Виолета Морено-Лакс, директор на програмата по имиграционно право в лондонския Queen Mary University. Причината е, че сметката просто не излиза – само в Италия и Гърция от началото на годината са пристигнали над 310 000 души и квотната система обхваща около 50% от тях. Според Стивън Бут от британския аналитичен център Open Europe, тя е в най-добрия случай временно решение. „Тази схема покрива хората, които вече са тук. Но не дава отговор какво ще се прави с тези, които тепърва идват, нито какво се случва, ако притокът се увеличи още. Няма как да се получи, ако на всеки шест месеца трябва да преместваме нови стотици хиляди бежанци. Това много бързо ще предизвика политическа съпротива и не може да е устойчива ситуация“, казва Бут пред „Капитал“.
Бунтът на кабеларките. Ако на един пазар цените на едро непрекъснато растат, а тези на дребно падат, рано или късно ще има стълкновения. Именно този сценарий се развива през последните няколко години в сектора на тв разпространението. При две големи телевизионни групи, създаващи съдържание, и над 200 оператора, доставящи програмите им до крайните клиенти, тенденцията е почти неизбежна: цените, плащани от операторите за авторски права, ежегодно се покачват, а тарифите за потребителите падат, притиснати от свирепата конкуренция между доставчиците, в чиито редици се появиха и комплексните телекоми.
Доскоро тази взривоопасна смес от фактори някак си се самобалансираше. От една страна, с наливане на още и още милиони от големите оператори като БТК и „Мобилтел“, за да проникнат в новата, но важна за тях индустрия, на която разчитат за привличане на абонати за мобилната си услуга. От друга, с цяла палитра номера, хитрини, лъжи, финтове и в крайна сметка и с обикновено рязане на печалба от малките им конкуренти с простата цел да оцелеят. И от трета, с непрекъснатата борба на телевизиите да компенсират спадналите си приходи от реклама с повишени плащания за авторски права, без прозрачност при ценоопределянето им и договарянето с различните оператори.
Всяка от трите страни в тази пазарна ситуация има своите основания и няма как да бъде винена за методите си. За всички обаче беше ясно, че отскъслечните доскоро бълбукания на вулкана от противоречиви интереси скоро ще бъдат заменени от изригване. Именно такова се случва това лято.
Строяването на войските
В резултат от натрупаното с години напрежение в сектора през последните седмици, тристранният конфликт буквално избухна. Големите оператори и телевизиите, обединени, прибегнаха до директен удар по малките тв разпространители, предизвиквайки проверки на Министерството на културата и ГДБОП срещу тях с обвинения в пиратство. А притиснатата страна буквално се разбунтува, обвини новосъздаденото обединение в картелно поведение, настоя за държавна намеса чрез въвеждане на регулация в сектора и обяви, че ще търси подкрепа не само от местната антимонополна комисия, но и от Европейската комисия.
Какво се случи всъщност?
Съставките на пазарния барут се смесиха напълно закономерно. Първо – макар и финансово мощни, големите оператори в лицето на БТК, „Мобилтел“ и „Близу“ (отскоро вече собственост на „Мобилтел“) логично нямат намерение завинаги само да инвестират в бизнеса с тв доставка, без да постигнат разумна възвращаемост. Каквато пък трудно ще има, при положение че крайните тарифи в България са най-ниски от всички страни в ЕС, а голяма част от пазара е в ръцете на квартални и регионални оператори, понякога възприемащи определени правила като пожелателни. Затова те прибегнаха до съюз помежду си – организацията „Терапро“, в която привлякоха и независимия „Булсатком“, и bTV и „Нова броудкастинг груп“. Учреденият преди година с цел да защитава авторските права съюз се активизира именно това лято. По негова инициатива ангажираните с темата министерства на културата и вътрешните работи започнаха проверки на малки оператори в няколко града, срещу някои от тях започнаха досъдебни производства, а над главите на собствениците им надвисна заплахата не само бизнесът им да бъде спрян, като техниката им се конфискува и им бъдат наложени солидни глоби, но и да влязат в затвора. При това „Терапро“ излъчи ясното послание, че не става въпрос за единична акция, която ще бъде прекратена.
Второ – приблизително по същото това време „Нова броудкастинг груп“ реши да прибегне до нова за българския пазар схема за осребряване на авторски права, отделяйки голяма част от спортното си съдържание в платен нишов канал – „Диема екстра“. Освен че преобърна модела на движение на парите с него, като определи твърда крайна цена за зрителите и остави на разпространителите отстъпка от нея, „Нова“ поиска от доставчиците и гаранции до колко абонати ще достигне спортният пакет. Преговорите за последното протекоха при обичайната секретност и в резултат се оказа, че БТК, „Мобилтел“, „Близу“ и „Булсатком“ се споразумяха за горе-долу постижим брой абонати, за които да плащат, а останалите бяха задължени да внасят в „Нова“ такси за такъв процент от клиентите си, какъвто няма как да абонират за „Диема екстра“. При това се оказа, че предварително платените от операторите „таргети“ от 1 януари 2016 г. се увеличават.
И трето – отдавна известният факт, че много от операторите лъжат за броя на абонатите си и го занижават, за да плащат по-малко на телевизиите, буквално лъсна публично. След промени в Закона за електронните съобщения през юли Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изпълни нововъведеното си задължение и публикува на страницата си в интернет регистър със заявените от тв доставчиците техни клиенти. И се оказа, че ако се вярва на регистъра общо абонатите на платен тв сигнал в страната са 1.764 млн., при положение че общият брой домакинства е 3.005 млн. Което означава 58-59% проникване на услугата сред населението и очевадно не е вярно – всички независими проучвания на пазара сочат проникване от 80 до 90 на сто. Доказателство за което е и вече прошнурованият провал на цифровизацията с безплатния й сигнал.