Цените на селскостопанските продукти в света ще спадат още 10 години

Повишаването на производителността и високите добиви, забавянето на ръста на търсенето на селскостопанските продукти в световен мащаб ще съдействат за постепенното понижаване на цените им през следващите 10 години.

Такива са изводите от последния съвместен доклад „Селскостопанска прогноза за 2015-2024 г.“ на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество и Организацията за земеделие и прехрана, пише Farmer.bg.

Въпреки това обаче цените вероятно ще останат над тези от началото на века, прогнозират авторите на доклада. Понижаването на цената на петрола ще помага за спада на цените на хранителните стоки заради свиването на разходите за енергоносители и торове на фона на премахването на стимулите за производството на биологични горива от първо поколение, за които се използват култури, осигуряващи изхранването на хората.

Очаква се търговията със селскостопански стоки да се разширява по-бавно, отколкото през последното десетилетие, а делът им в световното производство и потребление да остане без промяна.

В предвижданията се обръща внимание на бъдещата концентрация на износа на селскостопански суровини около няколко държави, докато броят на страните-вносителки ще нараства. Тази тенденция изисква осигуряването на безпроблемно функциониране на международните пазари. Разширяващата се роля на относително малка група държави в доставките на основни стоки на международните пазари може да доведе до увеличаване на пазарните рискове, включително на свързаните със стихийни бедствия или с използването на разрушителни търговски ограничения, смятат авторите на доклада.

Авторите на доклада очакват големи промени в структурата на търсенето на развиващите се страни, където увеличаването на населението, ръстът на доходите на глава от населението и урбанизацията ще доведат до повишаване на търсенето на хранителни стоки. Повишаването на доходите ще помага на потребителите да разширяват своето меню чрез увеличаване на дела на протеини от животински продукти спрямо този от растителни белтъчини. Вследствие на този процес се очаква цените на месото и млечните продукти да бъдат по-високи в сравнение с цените на растителните продукти.

Сред последните цените на фуражното зърно и семената от маслодайните култури, използвани за храна на животните, би трябвало да се повишат в по-голяма степен в сравнение с цените на хранителните продукти за хората.

В доклада се правят прогнози и за основни видове селскостопански продукти.

Увеличаването на запасите от зърнени култури през последните 2 години заедно с ниската цена на петрола би трябвало да доведе до допълнително поевтиняване на зърното в краткосрочна перспектива. Постепенно повишаващите се производствени разходи и устойчивото търсене обаче вероятно отново ще стабилизират цените в средносрочна перспектива.

Силното търсене на храни с високо съдържание на белтъчини пък ще съдейства за допълнително увеличаване на производството на маслодайни култури, се отчита в доклада. Това трябва да доведе до още по-силен ръст на производството на соя, особено в Бразилия.

Повишаването на търсенето на захарта в развиващите се страни би трябвало да се отрази във възстановяването на цената й от настоящите ниски нива, което ще помогне за допълнително увеличаване на инвестициите в сектора.

Очаква се производството на месо да реагира на колебанията в цените, като по-ниските цени на фуражното зърно би трябвало да подпомогнат възстановяването на рентабилността в сектора, който действаше в условията на особено високи и нестабилни цени на фуража в продължение на почти цялото последно десетилетие.

Прогнозите за производството на рибни продукти в света са за разширяване с почти 20% до 2024 г., а ръстът в сектора на аквакултурите се очаква да надхвърли улова в открити води през 2023 г.

Износът на млечни продукти се очаква да се съсредоточи около 4 основни доставчици – Нова Зеландия, Европейския съюз, САЩ и Австралия, където възможностите за ръст на вътрешното търсене са ограничени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *