Ценностен сблъсък

В изказването на Трайков има здрава пазарна логика: или има договорка между търговците, или вносът е затруднен по някакви причини. Това може да бъдат обясненията на факта, че дизелът в България е по-скъп, отколкото в някои други държави, а по бензиностанциите не се появява по-евтин внос. В една пазарна икономика, в която преобладаваща е частната собственост, работата на министъра на икономиката е да подобрява средата и да гарантира, че ще има свободен пазар. И точно когато министърът на икономиката Трайчо Трайков демонстрира макар и само словесна активност в тази посока, премиерът реши да му удари шамар. Публично.
Ефектът от този шамар обаче не е само върху Трайков. Сега вече всеки ще знае, че за единствения производител на горива в България не се говори, не се задават въпроси, не се изказват съмнения. Това е запазена територия за премиера Бойко Борисов. “Аз съм ги (”Лукойл” – бел. ред.) помолил да помислим за поне едномесечен мораториум на цените в посока нагоре”, казва Борисов. С това темата за ролята на държавата в пазара на горива е изчерпана. По подобен начин при учредяването на ГЕРБ Бойко Борисов забрани на всички останали да говорят за президента Георги Първанов и запази темата за себе си. А общото между двамата са именно добрите отношения с мениджъра на “Лукойл” Валентин Златев.
Трайчо Трайков е пестелив на емоционални изказвания, но понякога има разумни и правилни публични позиции – и за АЕЦ “Белене”, и за пазара на горивата. Нищо общо с това принципно говорене нямат мачовските изказвания на Борисов, че е помолил “Лукойл” да не вдига цените за месец и че “разбира се, ще строим “Белене”, как няма да го строим.” Думите на Трайков са изказване на човек, който зачита демокрацията и пазара. Другите са изказвания на човек, който не крие пристрастията си към авторитарното управление тип “Путин”.
След унижението, на което премиерът Бойко Борисов и приятелят му Валентин Златев подложиха министър Трайков, правителството вече съвсем не прилича на правителство. Екипът, който в началото на мандата излъчваше модерност и решителност, днес изглежда като обслужващ персонал на един уверен в непогрешимостта си човек, който не прави разлика между приятели, бизнесмени и политици. И зад всяко подобно нелогично действие все по-ясно виждаме послеписа: “От Русия с любов”.

блог на Иван Бедров