ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА ГУБИ СЪДЕБНИЯ СИ ИМУНИТЕТ

Европейското членство на България ще се усети бързо в някои сфери и по-бавно в други, но никъде последствията от него няма да са толкова незабавни и радикални, както при финансово-кредитния пазар. Достатъчно ясно потвърждение за това е проектът за нов Закон за кредитните институции, който парламентът разглежда в момента.

Отсега е ясно, че този документ, който регламентира дейността на банките у нас, ще постави играчите на финансовия ни пазар в съвсем нова ситуация. При това съвсем скоро – неговите текстове ще влязат в сила от датата на приемането на България в ЕС и нито ден по-късно.

Първото важно следствие от тях е, че

българският финансов пазар става напълно отворен

за всички финансови институции, лицензирани в някоя от държавите членки на ЕС. Според така наречения принцип на паспортизацията всяка банка, която е лицензирана в страна от общността, ще може да открие клон у нас и да оперира на пазара ни, без да иска разрешение от БНБ. В момента това е невъзможно без изричната благословия на банковия надзор. Услугите, които клонът на чуждестранната банка ще има право да предлага у нас обаче, не бива да излизат от обхвата на лиценза й в държавата, където е регистрирана. Ако примерно в този лиценз не фигурира предоставянето на гаранции, кредитната институция няма да може да извършва тази дейност и в България. БНБ ще бъде задължена да определи условията, при които ще работи подобен клон, най-късно 20 дни след като получи уведомление от съответната държава за намерението на дадената банка да го открие.

Същите условия важат и за лицензираните в България банки, които желаят да открият клонове в страни от ЕС. Те ще трябва писмено да уведомят БНБ за намерението си, а Централната банка, която вече ще има задължението да защитава финансовите пазари на обединена Европа от неблагонадеждни играчи, трябва да прецени дали да задвижи процедурата по-нататък. По преценка на управление „Банков надзор“ БНБ има право и да откаже да изпрати уведомление до компетентните органи на държавата, в която нашата банка желае да открие клон. Тогава обаче в тримесечен срок тя трябва да представи на кандидата своя мотивиран отказ.

Практическото последствие от тези промени ще е, че големите западноевропейски банки ще имат възможност веднага да започнат работа на нашия пазар, ако сметнат, че той предлага достатъчно добри възможности за печалби. Това ще доведе до допълнително изостряне на конкуренцията, от което пък ще спечелят най-вече клиентите.

Същите процедури за паспортизация ще важат и за българските

фирми за издаване на електронни пари

които искат да работят в държави от ЕС, и за европейските, които смятат да предлагат услугите си у нас. В проектозакона за кредитните институции за пръв път са записани и условията, при които този вид дружества ще могат да работят на нашия пазар.

Електронните пари все още са слабо познати у нас, но набират все по-голяма популярност в Европа. Това са специални карти с електронен чип, в които е заредена определена сума (нещо като телефонните карти „Булфон“). С тях може да се пазарува в търговските обекти и да се плащат различни услуги. Когато лимитът в картата се изчерпи, собственикът може да внесе във фирмата допълнителни средства, с които тя да бъде заредена. Понеже на практика това е форма на привличане на пари, въпросните фирми ще трябва да получат лиценз от БНБ. Едно от необходимите условия ще е акционерният им капитал да е минимум 2 млн. лева.

Що се отнася до кредитните институции, в законопроекта се

запазват сегашните основни изисквания за лицензиране

– собственият капитал да е не по-малък от 10 млн. лв., вноските да са само парични и да се правят единствено със собствени средства, по които са платени данъци, а не със заеми. Както и досега, всички притежатели на повече от 3% от капитала на кредитната институция ще бъдат задължени при поискване от БНБ да предоставят информация за финансовото си състояние, за произхода на парите си и за платени данъци. За притежаване на 10% от капитала ще се иска специално разрешение от Централната банка. Такова ще е необходимо и когато един акционер или група свързани лица придобиват 20, 33, 50, 66, 75 или 100% от акциите на една банка. Когато гражданин или фирма закупят чрез фондовата борса 10 и повече процента от акциите на кредитна институция, те не могат да гласуват с тях на общите събрания, нито да свикват такива, преди да са получили изрично разрешение за това от БНБ. Ако Централната банка откаже да го издаде, собственикът трябва да продаде своя дял.

Новост в сравнение със сега действащия Закон

за банките е задължителното условие не само собственият, но и акционерният капитал (той е съставна част от собствения капитал) да е минимум 10 млн. лева.

Освен това поне един от изпълнителните директори на кредитната институция ще трябва да владее български език. В закона не се пояснява изразът „да владее български“, но очевидно този текст е просто начин да се задължат банките с чуждестранни собственици да назначават поне по един българин за изпълнителен директор.

Проектозаконът за пръв път дава и точно обяснение на понятието „собствени средства“, с които могат да се правят вноските в капитала. За гражданите това е разликата между парите, с които разполагат по банкови сметки, и финансовите им задължения. Тя трябва да е по-голяма от размера на вноската им в капитала на банката. При фирмите вноската не трябва да надхвърля нетната стойност на капитала им, изчислена като разлика между активите и задълженията им. Второто условие е тя да е по-малка от разполагаемите средства по банковите сметки на дружеството акционер. За разполагаеми средства не се броят сумите по сметки, блокирани във връзка с търговски и финансови ангажименти или съдебни искове.

Конкретизирането на тези детайли е особено важно, защото след влизането в ЕС българската банкова система ще стане много привлекателна за капитали от страни извън общността, търсещи плацдарм за проникване на единния европейски пазар. Без съмнение подобни апетити ще има и от бизнесмени със съмнителен, меко казано, произход на средствата. Един от ангажиментите на БНБ е тези апетити да бъдат парирани навреме. Това налага и правилата за създаването на банки у нас или за прехвърлянето на контрола върху тях да са максимално ясни и недвусмислени. Още повече че по настояване на Брюксел с новия закон

БНБ ще загуби една от основните си привилегии

– правото решенията й за отказване и отнемане на лиценз, както и за налагане на санкции на неспазващи законовите разпоредби банки, да не подлежат на съдебно обжалване. Досега този правен бонус защитаваше БНБ от продължителни съдебни дела, които собствениците на затворени или наказани кредитни институции биха могли да заведат срещу нея. Подобни дела биха забавили отстраняването на пропуските в работата на наказаната банка и сериозно биха застрашили интересите на нейните вложители и кредитори. А евентуалното обжалване на акт за отнемане на лиценз крие още по-сериозна опасност – да се блокира процесът по несъстоятелността на изпадналата във финансово затруднение банка и по осребряването на активите, което създава предпоставки за нейното източване. Независимо от тези аргументи обаче Евросъюзът е категоричен, че правото на съдебна защита е неприкосновено за всеки. Затова в проектозакона е отпаднал досегашният съдебен имунитет на Централната банка. За сметка на това в него за пръв път се предвиждат процедури по оздравяване на проблемни банки.

Това на практика е

революция във финансовото законодателство

у нас, в което от 1989 г. насам нямаше нито един специален текст по темата. Смяташе се за правило, че ако една банка понесе големи загуби – капиталът й падне под 10 млн. лв. или има проблеми с разплащанията, тя е обречена. Историята познава само три случая, в които поставени под особен надзор кредитни институции са оцелявали. Това са банка „Моллов“, която след три смени на собствеността сега се нарича „Пиреос Евробанк“, Ямболска търговска банка – сега банка „Алианц България“, и МОБ „Свети Никола“, чието име в момента е ИНВЕСТБАНК. Те обаче бяха спасени без предвидени от закона специални процедури за това.

В проектозакона, който предстои да бъде гледан от парламентарната комисия по бюджет и финанси на второ четене, има

специална глава „Надзорни мерки“

В нея доста подробно са описани техниките, по които една давеща се институция може да бъде „изтеглена“ на повърхността. БНБ може да задължи банката да увеличи акционерния си капитал. В този случай общото събрание на акционерите се свиква от БНБ чрез покана, обнародвана в „Държавен вестник“ – не по-късно от 5 дни след взимането на това решение от централната банка. При липса на кворум на насроченото събрание то заседава на следващия работен ден и взема решение независимо колко от акционерите присъстват на него. Ако БНБ установи, че някои от акционерите на закъсалата банка са допринесли за лошото й финансово състояние или не разполагат с достатъчно собствени средства, тя може да им забрани да участват в увеличението на капитала. БНБ дори ще има право да определи цените, по които ще бъдат закупувани акциите от увеличението.

Ако управлението на кредитната институция е поверено на квестори, те с одобрението на БНБ също ще могат да увеличават капитала й или да вземат решение за вливането или сливането й с друга кредитна институция.

Специална процедура е предвидена за оздравяване на закъсала банка. И тя е свързана

с участието на Фонда за гарантиране на влоговете

Процедурата се прилага, ако няма други кандидати да купят изпитващата затруднения институция (било чрез увеличаване на капитала, или чрез директно поглъщане). При подобна ситуация квесторите трябва да предприемат действия за намаляване на акционерния капитал с размера на отчетените от банката загуби. След това те обявяват процедура по увеличението му до размер, който ще й позволи без проблеми да посрещне текущите си задължения и да покрие изискванията на БНБ за капиталова адекватност. Цялото увеличение се внася от Фонда за гарантиране на влоговете, като целта е той да стане мажоритарен собственик. След оздравяването на банката фондът ще продава своя пакет, а с това на практика и цялата банка. Според експерти чрез тази схема той ще се предпази от загуби, свързани с фалита на кредитната институция. От датата на влизането на страната ни в ЕС при обявяването на една банка в несъстоятелност фондът се ангажира да изплати всички депозити на граждани и фирми с размер до 39 900 лева. Това може да му коства десетки и дори стотици милиони левове, които след това трудно ще възстанови от осребряването на активите на фалиралата кредитна институция. Докато, ако инвестира в закъсалата банка 30-40 млн. лв. и я стабилизира, а след това я продаде, фондът няма да претърпи загуби и дори може да спечели. Според експерти в БНБ заложените в проектозакона оздравителни механизми ще създадат възможности за експедитивни реакции при кризи в отделни банки и ще допринесат за повишаване на доверието към цялата финансово-кредитна система.