Централните банки поведоха едва доловимата промяна във валутната политика

Reuters

Централните банки с резерви от трилиони долари вече купуват по-активно евро и йени и вероятно ще продължат да го правят през следващите години, провокирани от съмненията около стабилността на американската валута.
Рекордният бюджетен дефицит на САЩ и възходът на динамично развиващи се икономики като Китай вещаят още по-голям спад на долара, който от 2002 г. насам е поевтинял с над 20% спрямо кошницата от паричните единици на десет индустриализирани държави.

Повече кеш в евро и йени

Доларът е изражението на две трети от глобалните резерви и ще продължи да доминира повечето авоари, тъй като с опитите си да го изоставят централните банки биха унищожили стойността на портфейлите си.
След затишието, наложено от кризата в края на миналата година, скоростта на натрупване на резерви отново расте и държавниците имат възможност да вложат повече нов кеш в евро и йени, без да продават съществуващи активи в долари.
„Мисля, че 2009 г. ще остане в историята като повратен момент за валутите, казва Нийл Мелор, стратег в BNY Mellon, която управлява активи за $20 трлн. Не очаквам скорошна промяна, но е ясно, че има план за прекрояване на резервите към по-балансиран портфейл.“
Проучване на Barclays Capital показва, че централните банки с публична разбивка на резервите си са вложили в неамерикански валути 63% от новия кешов поток, постъпил в хазната им между април и юли.
„Заражда се стремеж към ограничаване дела на доларите в общите резерви и централните банки ще използват всеки шанс да го направят, стига това да не предизвика рязък спад на зелената валута“, казва Стивън Ингландър, главен стратег на Barclays за долара.
Данните на Международния валутен фонд (МВФ) показват, че делът на долара от обявените световни резерви пада още от въвеждането на еврото през 1999 г., когато бе 72%. Към второто тримесечие на 2009-а той възлиза на 62,8%.
Част от промяната се дължи на поевтиняването на долара спрямо определена валутна кошница във въпросния период.
Данните на Barclays, които не отчитат влиянието на оценката (изразена в разликата между стойността на чуждестранните активи на една страна минус стойността на собствените й активи, притежание на чужди инвеститори), показват, че второто тримесечие е единственото, в което централните банки са натрупали резерви от над $100 млрд. и са вложили по-малко от 40% от тях в долари при 70% средно за тримесечие през 2006 г.
Общите резерви са нараснали с 4,8% на $6,8 трлн. от април до юли, което е първият ръст от година, сочат данните на МВФ.
Държавниците признават, че доларът ще остане съществен елемент от глобалните финанси още дълги години. През последното десетилетие обаче той непрестанно падаше спрямо валутите на индустриализираните държави – обезпокоителен сигнал за Китай, Русия, Индия и други големи кредитори на САЩ, които държат американски държавни облигации за трилиони долари.

Още по-голям спад

Безпокойството около рекордните дефицити, натрупани, докато САЩ вземаха назаем стотици милиарди, за да стимулират опустошената от финансовата криза икономика, допълнително отслабиха чуждестранното търсене на американски активи, което вещае още по-голям спад на долара.
Останалите вече застигат САЩ, така че доларът ще трябва да подели сцената с други валути, казва Бари Айхънгрийн, професор по икономика в калифорнийския университет „Бъркли“. „Големият облагодетелстван в краткосрочен план ще е еврото, тъй като само то има необходимата ликвидност. Можем с основание да очакваме появата на многополюсна система на резервните валути“, посочва той.
Делът на еврото от официално обявените резерви стигна 27,5% през второто тримесечие при 18% в края на 2000 г. по данни на МВФ. Според анализаторите той може да надвиши 30% през идните години.
Според Мелор йената и английската лира също ще спечелят, а валутите на страни – износителки на суровини, като Австралия, могат да регистрират завишено търсене, особено от гладни за суровини икономики като Китай, който държи резерви за $2,3 трлн.
Данните на Barclays сочат, че търсенето в други валути (извън голямата четворка на долара, еврото, йената и паунда) се е увеличило с над 10% между април и юли. Китай не изнася публично валутния състав на резервите си, но се смята, че страната държи около 70% в долари. Русия, която е на трето място в света с резерви от $419 млрд., казва, че 47% от тях са в долари и 40% в евро, но има желание да купи повече от останалите валути.
Централните банки инвестират все повече в злато, което донякъде може да обясни скока на ценния метал до рекордни равнища, казва Джей Брайсън от Wells Fargo.
Тайван, който е на четвърто място по размер на резервите в чуждестранна валута, също заяви намерение да купува злато, а през април Китай съобщи, че е увеличил авоарите си в ценния метал със 75% от 2003 г. насам.
Централните банки имат ограничени възможности да диверсифицират резервите си. Повечето валути просто не са достатъчно дълбоки да се справят с огромни внезапни притоци и отливи на средства.
Евентуално масово пренасочване от долара към еврото поставя въпроса в дълга на коя страна да се влага. Нито един европейски пазар на облигации не е толкова дълбок, колкото американския, а книжата с най-висока доходност са на държавите с най-слаба валута. „Ако купите 30-годишни италиански облигации, смятате ли, че Италия все още ще е в еврозоната след толкова време? Вероятно да, но все пак има риск“, посочва Брайсън.
Китайската икономика е на път един ден да се превърне в най-голямата в света, но юанът няма да е надежден кандидат за резервна парична единица, докато Пекин не отслаби контрола си и не позволи на чужденците да инвестират свободно.
„Това ще отнеме десетилетия, не години“, казва Анне Крюгер, бивш заместник-директор на МВФ, а сега част от екипа на Училището за съвременни международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“.
Едуин Труман, член на Института за международна икономика „Питърсън“ и бивш икономист от Федералния резерв, смята, че не става въпрос за бягство от долара, а за по-голяма притегателна сила на останалите валути.
„Дали делът на долара в резервите ще е по-малък след пет години? Ако трябва да гадая, по-скоро „да“. Дали това ще е заради паническо бягство от американската валута? Едва ли“, коментира той.