Циганите – не могат или не искат?
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Има ли място за тях в Европа?
Всичко започна през юли: Франция изведнъж реши, че ромите представляват проблем, и започна акция по изгонването им от страната – разтурени бяха десетки ромски лагери, стотици цигани напуснаха Франция. Уж доброволно…
„Това не е просто дискриминация – тук става дума за ясни расистки действия на президента Саркози и неговото правителство“ – казва Дерво Сейджич от Ромския информационен център за Босна и Херцеговина. Той е убеден, че борбата срещу престъпността е просто политически параван, зад който се крие заговор срещу ромската общност. Защото престъпници има навсякъде, също и сред ромите, но да се категоризира по този начин е недопустимо. А и в криминалните прояви на циганите има социален аргумент, изтъква Сейджич: „Балканите са бедният квартал на Европа, а ромите пък са на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Ако в тези лагери има престъпници, нека се действа срещу тях, а не срещу всички роми“, апелира Сейджич.
Циганинът – неспособен да се интегрира?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Образът на ромите – клише или реалност?
Социалните аспекти на въпроса обаче някак бяха изтласкани на заден план в данданията около френската държавна офанзива срещу ромите. Саркози допусна грешка, защото разтурянето на нелегалните лагери бе превърнато в етнически проблем, какъвто то не е, смята румънският социолог Николае Георге, дългогодишен отговорник за ромите към ОССЕ: „Проблемът беше „етнизиран“, въпреки че корените му са в социалното положение на тези хора. Една евентуална стратегия за подобряване на това социално положение трябва да е насочена основно към ромите, но не само към тях.“
А под стратегия се има главно едно нещо предвид: социална интеграция на ромите в страните, от които произхождат, казва Георге: „Просто е. Тези хора имат нужда от доходи, от работни места. Не само ромите, всички, които нямат професионална квалификация и идват от долните слоеве на обществото, трябва да получат достъп до образование. В Румъния цяла една група от хора изпадна от обществото и няма вече място в него поради икономическия бум през последните години.“
По време на дебата относно експулсирането на ромите, сред аргументите на защитниците на френската политика бе и увереността, че ромите не могат и дори са неспособни да се интегрират в обществото. Това добре пасва в разпространеното клише за пътуващия народ, който никога не се установява на едно място. Това клише обаче не отговаря на истината, казва българинът Румян Русинов, председател на „Център за публични политики и застъпничество“:
„Тази теза е погрешна и от историческа гледна точка. Ако погледнем към годините през комунизма (или социализма, както искате), можем да кажем, че България постигна доста повече успехи по отношение на интеграцията на ромите в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа, а и много повече от Западна Европа. Тъй като от около 800 000 роми поне половината живеят в интегрирана среда“, подчертава Русинов.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Френският пример може да се окаже заразителен
Ромите – удобна мишена
Синтите и ромите са най-голямото малцинство в Европа – то наброява 12 милиона души. Въпреки това политическото им влияние е минимално. Една от причините за това е борбата между различните ромски кланове и организации. Те нямат лоби, страдат от натрупването на клишета и предразсъдъци у останалата част на обществото и са удобна мишена за десните екстремисти.
През последните години имаше редица случаи на нападения срещу роми, особено в страни като Унгария, Словакия и Румъния. Официалната политика на френската държава срещу ромите може да налее допълнително масло в огъня, смята Румян Русинов: „Силно се надявам този пример да не се окаже заразен. Първо за нашите държави, тези от Централна и Източна Европа, и второ за нашите расистки образования като партии, медии и т. н. Защото такива, без съмнение, имаме и някои от тях вече изпълзяха. Те почувстваха своите действия легитимирани и всъщност това е най-притеснителното.“
З. Арбутина, Е. Видински, Дойче веле