Циничният план на ЕС за Източна Европа
Грузия показа подобно нетърпение. Тедо Джапаридзе, председател на Комисията по международни отношения в грузинския парламент, се оплака: „Да се прибереш вкъщи с празни ръце не е добре. Според проведена наскоро анкета на Националния демократически институт, демократично насочено НПО, 31% от грузинците подкрепят присъединяване към водената от Русия Евразийска икономическа общност – и това се случва в страна, в която поетата евроатлантическа посока се радва на политически консенсус. Европейската политика за съседство не е обречена, но явно й липсват рефлекси. Политиката не е само упражнение по нормативно сближаване. В Тбилиси има и очаквания за управление“.
ЕС обаче няма нужда да се притеснява особено заради тревогите на Украйна и Грузия или да инвестира твърде много усилия в Европейското партньорство.
Армения вече се присъедини към водения от Русия Евразийски съюз, икономическият блок, с който Путин се опитва да се конкурира с ЕС. Беларус е сред основателите на организацията и е много зависима от природния газ, който Русия доставя на по-ниска от пазарната цена. Междувременно за Азербайджан е трудно да се включи в която и да е група, която включва Армения, заради тлеещия териториален спор. Във всеки случай Азербайджан е много по-заинтересуван от тясно сътрудничество с Турция заради износа на енергия към нея.
Колкото до страните, ориентирани към европейско партньорство, те могат просто да приемат скоростта, с която Европа се движи към интеграция. Порошенко и Путин се мразят един друг и нито един от двамата няма да направи отстъпки, за да спре войната в Източна Украйна. Ако Порошенко направи опит за сближаване с Русия, украинците ще го изгонят така, както направиха с предшественика му Виктор Янукович.
Грузия е в подобна ситуация. Въпреки че има силни икономически връзки с Русия, особено заради паричните преводи на мигрирали работници, правителството няма политически мандат за сближаване с Русия, която заграби парчета от грузинската територия, за да създаде страните марионетки Южна Осетия и Абхазия.
Молдова, която се възползва най-силно от Европейското партньорство – освен бизвизови пътувания, тя е получила милиони евро по програми, също е твърдо решена да продължи в същата посока. Проевропейските партии спечелиха парламентарните избори през миналата година въпреки силен отпор с подкрепата на Русия.
За да се запазят антируските настроения в Грузия, ЕС ще трябва да премахне визите за краткосрочен престой. Това е постижима цел с дългосрочен ефект. След няколко години нестабилната ситуация в региона може да се е променила, а европейските политици ще представят нови примамки.
Колкото до Украйна, тя няма накъде да поеме освен към запада. В нейния случай премахването на визи, може би по някое време пред следващата година, може да е достатъчно, за да гарантира лоялност. Русия вече се е превърнала в неприемлив вариант и това няма да се промени скоро: твърде много украинци загинаха по време на конфликта с Москва.
В Рига президентът на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Източното партньорство „не е конкурс за красота между Русия и ЕС“. Все пак той добави, че „ако Русия беше малко по-мека, по-чаровна, по-атрактивна, може би нямаше да има нужда да компенсира недостатъците си с унищожителни и агресивни тактики срещу съседите си“.
По ирония на съдбата поведението на Путин направи ненужно ЕС да засили ангажимента си към Украйна, Грузия и Молдова. Това би трябвало да е успокоение, защото и в трите страни има замразени конфликтни зони (Приднестровието в Молдова е най-старата и най-стабилна такава). Това означава, че тези страни се превръщат в класически буферни държави. Може би дори ще се научат да оценяват този статус и да намират търговските предимства в него.