Частните училища – с пари от бюджета.
Частните училища и детски градини ще получават държавна субсидия. Това реши окончателно парламентът вчера, като одобри на второ четене текстове в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от ГЕРБ.
По идея на Реформаторския блок финансирането ще се отпуска, при условие че обучението в тези заведения стане безплатно за поне 20% от децата. В тази група обаче задължително ще влизат учениците със специални образователни потребности, както и даровитите хлапета.
По данни на управляващите към момента у нас има 162 частни училища и 54 частни детски градини. Депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова изчисли, че държавното финансиране за тях ще струва между 11 и 13 млн. лв. на година. Колегата и от Патриотичния фронт Милен Михов обаче представи друго изчисление – за субсидията ще са нужни до 20 млн. лв.
Депутатът от БСП Стоян Мирчев, чиято парламентарна група бе основен критик на промяната, пък прогнозира ръст на броя на частните училища, щом „видят държавно финансиране“. Според него с държавното финансиране за частните учебни заведения ГЕРБ разделя обществото на две класи и „това е началото на края на българското образование“.
В отговор Дукова обяви: „Имам чувство, че забравяте кой ви управлява. Ама вие давате ли си сметка колко пари има в бюджета като излишъци? Няма да ги вземем от енергетиката. Ние даваме, но не вземаме.“
От няколко дни социалистите настояват за актуализация на бюджета за т.г., след като финансовото министерство прогнозира излишък от 601 млн. лв. към края на август. Против субсидията бяха и депутатите от АБВ.
Образованието у нас остава задължително за деца от 5 до 16 г., решиха депутатите.
Предучилищното образование остава задължително за 5- и 6-годишните, като родителите избират дали това да става в детските градини или в училищата.
В първи клас продължава да се влиза в годината, в която детето става на 7 г., а образованието у нас остава задължително до навършване на 16 г.
След като в сряда депутатите се скараха за името на закона, споровете по въпроса продължиха и вчера. От БСП настояваха той да запази сегашното си наименование – Закон за народната просвета, но предложението им бе отхвърлено. Идеята на Патриотичния фронт „заглавието“ да бъде Закон за народната просвета и възпитание също не бе приета.