Червената вълна от САЩ заля и Европа

Потребителските цени в най-голямата европейска икономика са останали без промяна на месечна база и са нарасли с 2% на годишна, което е в рамките на целевите нива на ЕЦБ.
 
Намаляването на инфлационният натиск в Германия от една страна е признак за това, че нейната икономика се забавя, но от друга развързва ръцете на Европейската централна банка за отхлабване на нейната парична политика.
В САЩ днес предстои да бъдат публикувани данните за продажбите на нови жилища и за петролните запаси на американските компании.
Но притесненията на инвеститорите са свързани основно със ситуацията в Испания, където икономиката потъва във все по-дълбока криза, което поражда сепаратистки настроения в провинциите и прави малко вероятно правителство да изпълни поетите пред ЕС цели за бюджетния дефицит. Евентуално разпадане на Испания може да е първата стъпка към разпадане на еврозоната.
В Ню Йорк Индексът на сините чипове Dow се понижава с 0.04%, до 13 453 пункта, технологичният Nasdaq пада с 0.41%, до 3 106 пункта, а широкият S&P 500 е надолу с 0.32%, до 1 437 пункта.
На фона на бягството от риск, еврото губи 0.40%, до 1.2849 долара, като доларовият индекс DXY се покачва с 0.32%, до 79.92.
Фючърсите на американския лек суров с доставка през ноември поевтиняват с 1.41%, до 90.05 долара за барел, отразявайки очакванията за повишаване на запасите със суровината в САЩ и за забавяне на американската икономика.
Значително свиване на икономиката на Испания през третото тримесечие прогнозира испанската централна банка днес. При това от финансовата институция поясниха, че е още рано да се каже, колко голямо ще бъде понижението на брутния вътрешен продукт, заради негативния ефект от увеличението на ДДС, въведено от началото на септември.
Същевременно правителството на Испания се опитва да вкара финансите си в бюджетната рамка за дефицит от 6.3% от БВП през 2012 г. спрямо близо 9% от БВП през миналата година и почти сигурно няма да успее.
До август 2011 г. фискалният дефицит беше 3.8% от БВП , за да стигне 8.9% от БВП в края на годината. През първите 8 месеца на 2012 г. дупката в испанския бюджет вече е 4.8% от БВП.
Слабите данни доведоха до покачване на търсената от инвеститорите доходност за испанския дълг с 10-годишен падеж, с 23 базисни пункта, до 5.96%.
На този фон и докато напрежението около сепаративните настроения в най-богатата испанска провинция Каталония нараства, основният индекс в Мадрид, IBEX 35 пада с 3.01%, до 7 929 пункта.
Опасенията за това задълбочаване на кризата в Испания оказват натиск и върху останалите европейски пазари.
В Лондон FTSE 100 пада с 1.12%, до 5 794 пункта. Във Франкфурт DAX губи 1.60%, до 7 306 пункта, а френският индекс на сините чипове CAC 40 се понижава с 2.02%, до 3 443 пункта.
В следствие на бягството от риск еврото поевтинява с 0.28%, до 1.2865 долара и с 0.05%, до 1.2088 швейцарски франка.
Червената вълна тръгнала вчера от САЩ заля и Европа. Инвеститорите са уплашени от това, което става в Испания. Основният индекс в Мадрид IBEX 35 пада с 2.29%, на фона на засилващото се напрежение между политиците от Каталония, които искат независимост за провинцията и правителството в Мадрид.
За бягството от риск допринасят и негативните очаквания за американската икономика, свързани с това, че ефективността на новия кръг от количествени улеснения, планиран от Фед, изглежда спорна. А политическата криза във Вашингтон прави почти невъзможно преодоляването на последствията от скока от т. нар. „фискална скала“ – изтичането на срока на данъчните кредити въведени от администрациите на Буш и Обама, което може да доведе до забавяне на икономиката на САЩ с 2% в началото на следващата година.
В Европа, освен Испания, притесненията традиционно са свързани и с Гърция. Правителството в Атина продължава преговорите за удължаване с две години на сроковете за прилагане на икономическите и фискални реформи, искани от ЕС.
На този фон FTSE 100 пада с 0.93%, до 5 806 пункта. В Париж, индексът на сините чипове CAC 40 е надолу с 1.82%, до 3 450 пункта. А във Франкфурт, преди ключовите данни за инфлацията в Германия през септември, DAX отстъпва с 1.43%, до 7 319 пункта.
Под силен натиск е финансовият сегмент на пазара. Инвеститорите се опасяват от последствията върху банките от създаването на единен банков регулатор в ЕС. От друга страна са налице и страхове от последствията от кризата в Испания върху сектора и най-вече върху испанските и френските кредитни институции. Акциите на Credit Agricole се сриват с 4.32%.
Коментирайки перспективите за общата валутата от френската банка заявиха: „Само въпрос на време е преди пазарите губят търпение за Испания“.
Бягството от риск на фондовите пазари дава подкрепа на долара, като еврото губи 0.24%, до 1.2869 EUR/USD.
В Лондон фючърсите на петрола сорт Брент с доставка през ноември поевтиняват с 0.44%, до 109.96 долара за барел.
Азиатските акции поевтиняват, след вчерашния срив в САЩ. Причина за бягството от риск на американските инвеститори стана изказване на члена на борда на Фед, Чарлс Плосър, който заяви, че гласуваният от FOMC нов кръг от количествени улеснения няма да доведе до особено засилване на растежа и заетостта.
Днес в Азия Nikkei 225 пада с 2.03%, до 8 907 пункта. В Хонконг Hang Seng е надолу с 0.85%, до 20 522 пункта, а в Китай CSI 300 е надолу с 1.34%, до 2 002 пункта.
Разпродажбите на фондовите пазари в края на септември са нещо обичайно, тъй като инвеститорите ребалансират портфейлите си преди началото на новото тримесечие.
Акциите на Toyota днес поевтиняват с 2.4%, докато Nissan поскъпва с 2.2%, след като обяви, че ще представи 10 нови модела на индийския пазар до март 2017 г.
Вчера в САЩ Dow Jones Industrial Average се покачи с 61 пункта в началото на сесията, преди да падне със 101 пункта, след изказването на Плосър. Така индексът на американските сини чипове се понижи с 0.74%, до 13 458 пункта. Технологичният Nasdaq загуби 1.35%, до 3 118 пункта, а широкият S&P 500 отстъпи с 1.02%, до 1 442 пункта.
Днес в Азия сред най-големите губещи днес са компаниите в добивния сектор. Aluminum Corp. of China Ltd поевтинява с 2.78% в Хонконг, а China Coal Energy Ltd, губи 2.53%, докато суровините поевтиняват на фона на поскъпващия долар.
Цената на медта пада с 0.55%, а фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през ноември падат с 0.68%, до 90.75 долара за барел.
Доларът поскъпва с 0.26%, до 1.2867 EUR/USD, а доларовият индекс DXY се покачва с 0.18%, до 79.81. Това движение се дължи основно на статута на валута убежище, който имат американските пари.

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *