Чиновниците ни струват прекалено скъпо

Д-р Ганев, България взе рекордно голям външен дълг при рекордно ниски лихви, което означава, че светът я вижда като добро и сигурно място, а ние, българите, имаме съвсем друго усещане. Защо се получава това разминаване в оценките?

– Нормално е ние отвътре да сме по-недоволни – всичко лошо се пише на наш гръб. И макар че малко прекаляваме с песимизма, не е лошо да сме по-критични. Така оказваме по-голям натиск за промени. Това, което се вижда отвън, е държава, която има перспективи да се развива по-бързо, защото има да догонва. Като част от ЕС и НАТО, тя е по-малко рисково място въпреки проблемите на Гърция и руско-украинския конфликт. Продължаваме да имаме някои важни конкурентни предимства като местоположение в един огромен европейски пазар. Ценовите равнища са сравнително ниски. Вижда се стабилизиране на бюджета. Банковата система е високоликвидна. Вярно, тя понесе голям удар, мина през труден период, но без катаклизми в системата. Всичко това са плюсове и дълговата емисия го показа.

– Чуха се критики, че не е трябвало България наведнъж и сега да набере такава голяма порция дълг. Че е трябвало да се изчака, защото в идните месеци лихвите можели да паднат още.

– Да, но могат и да се качат. Коя вероятност е по-голяма – да се качват или да падат? Трябва да се прави „баланс на рисковете“ – по любимия израз на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако гледаме сигналите, които подават двете световни централни банки – ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ, няма причини да очакваме понижение. ЕЦБ започна огромна програма за наливане на ликвидност с ясната цел да увеличи инфлацията в еврозоната. Федералният резерв от своя страна сякаш вече истински обмисля да започне да вдига лихвите в САЩ. И това може да се случи още тази година.

Излизането на България на международните пазари беше в точния момент. Голяма новина е и Министерството на финансите има основание да говори за голям успех с набирането на 3.1 млрд. евро дълг при уникално добри за България условия. И е много голяма добра новина не само за нас, а за целия регион, включително Северна Африка и Близкия изток.

От друга страна, няма как това да е само положителен факт, защото в крайна сметка става дума за задлъжняване. То се налага основно заради два големи проблема, които България сама си е създала – единият е КТБ, другият е бюджетният дефицит. Допуснахме с КТБ да се случи това, което се случи. И второ, да приемаме за поредна година бюджетен дефицит, който трябва да се финансира отнякъде – за 2015 г. това са 2.5 млрд. лева, или 1.3 млрд. евро. 1.4 млрд. евро е мостовият заем, който ни отпуснаха 4 банки през декември и в края на миналата седмица бе върнат. Предполагам, че остатъкът до 3.1 млрд. евро – 600-700 млн. лева, ще е за попълване на фискалния резерв, за да имаме пари за всеки случай. Защото в момента Фондът за гарантиране на влоговете е опразнен и ако нещо, не дай Боже, тръгне да се случва, добре е да имаш запаси.

Това са негативните аспекти. Но това си е наша вина – не си надзиравахме банката и сме гласували дефицити. Щом се трупа дефицит в бюджета, държавата трупа дълг – това вече стана ясно за всички и оттук насетне, ако някой обяснява колко е важно да се вдигат тези или онези разходи, за хората трябва да е ясно, че иска държавата да се обременява с по-висок дълг. Записал съм си конкретни реплики от конкретни хора и ще ги използвам, ако тръгнат да искат пари за разходи.

– Вие, макроикономистите, често препоръчвате свиване на дефицитите и рязане на разходи. Но трудното е за онези, които трябва да взимат конкретни решения за рязане на микрониво.

– Има огромни резерви и това се знае отдавна. Сметната палата го е казвала неведнъж – бюджетните разходи не са ефективни. Което означава, че със същите пари може да се постигне много повече, или пък същият резултат би могъл да се постигне с далеч по-малки разходи. Още по-просто казано, много неефективни разходи могат да бъдат намалявани, без общественото благосъстояние изобщо да пострада от това. Това са резервите, тук са нужни реформите, за които ние, макроикономистите, не спираме да „опяваме“.

– В случая реформата се казва „програмно бюджетиране“, нали?

– Точно така. Което означава всяка година всеки разход да се защитава, а не понеже миналата година ведомството Х е получило 1 милиард, тази година бюджетът да му даде 1.1 милиард лева. В кръга на шегата: преди 2-3 години, когато беше спряло американското правителство, се оказа, че на никого нищо не му липсва, животът продължи нормално и хората взеха да се питат „За какво всъщност даваме толкова много пари за администрацията?“. И политиците много бързо пуснаха правителството пак, за да не си задават хората подобни въпроси. Та и в България, ако правителството спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него. За какво са ни всичките тези министерства, какво толкова безценно вършат, за какво даваме двайсет и кусур милиарда лева? Ако не друго, разходите поне могат да нарастват по-бавно от приходите. Защото се очаква конюнктурата да се подобрява, БВП да расте, а оттам и приходите.

– Какви поуки трябва да си вземем от „аферата КТБ“? И какво ще се случи занапред?

– Става дума за много милиарди. Огромно значение за това какво ще се случи с активите на банките има работата на синдика. Виждаме, че се играят всякакви сложни игри, правят се правни експерименти. Новият синдик, макар и временен, но с повече правомощия (дори за спиране на сделки с обратна сила), все пак може би има някакъв шанс да събере повече от очевидно разбягващите се активи на КТБ. Но пак всичко опира до съда – ще има сложна процедура по несъстоятелност, очертават се много съдебни дела. Нашият съд, както знаем, хем е неефективен, хем и без това е много натоварен, а му предстоят много трудни решения по КТБ.

Политическите връзки са много интересни, ролята на медиите като политико-икономически оръжия. Дано да научим повече уроци от „казуса КТБ“, за да си изградим по-добра имунна система. Защото може да има и други такива случаи.

– Как четете събитията в Гърция? Ще има ли фалит, ще пострада ли България?

– Ясно е, че Гърция не може да бъде бюджетно разгулна и че трябва да реформира сектори. Особено важно е да свали бремето на тежкия държавен апарат, който е легнал върху иначе доста добрия производствен сектор. Ясно е, че Атина не може да продължи с тези безумно благоприятни условия за някои магнати, които се оказват свободни от данъци – в транспортния сектор и др. Гърция трябва да отвори пазара на труда, да премахне капсулираните ниши, които държат високи цени в някои специфични професии.

Мисля, че това, което виждаме, е политическа реторика – реформи ще има, но те трябва да бъдат облечени в подходящи послания, така че хем Ципрас да се върне вкъщи като герой, хем Меркел да съобщи на германския данъкоплатец, че няма да плаща повече за Гърция, хем на Испания и Италия да не им хрумне да ловят риба в мътна вода. Аз дори виждам позитивен развой за Ципрас и СИРИЗА. Защото публиката не знае, че напук на щампата, че бюджетните икономии задушавали икономиката в Гърция стягането на коланите работи, гръцката икономика в момента расте по-бързо от българската, безработицата, макар и от много високо ниво, вече година спада, заетостта и потреблението растат. Бюджетът дори е на първичен излишък, а ако не бяха лихвите по дълга, бюджетът им е на плюс.

Ако СИРИЗА, Ципрас, Варуфакис обложат тамошните олигарси, които, естествено, никой не обича, ако приложат и други подобни мерки, които хем ще зарадват избирателите, хем ще напълнят хазната, и заедно с това прокарат и непопулярни реформи, може да се окаже, че след 4 години гръцката икономика се възстановява с добри темпове, положението с дълга е облекчено и всички са доволни. Ако СИРИЗА си изиграе добре картите и не оплеска всичко с демагогия, тя има политическо бъдеще.