Шансовете за газови компенсации все по-нищожни

Все по-нищожни стават шансовете България да получи някакви компенсации заради газовата криза в периода 6-21 януари, когато покрай спора с Украйна за цените и транзита на горивото спряха доставките на руски газ. Това стана ясно във вторник по време на газова конференция в София, когато изпълнителният директор на единия от доставчиците – “Овергаз Инк.“, Сашо Дончев заяви пред журналисти, че до края на деня дружеството ще осигури последните няколко милиона куб. м суровина от недоставеното през януари количество.
Съгласно договорите на държавната “Булгаргаз“ с тримата доставчика – “Овергаз“, “Винтерсхал“ и “Газпром експорт“, недоставените обеми могат да бъдат осигурени без никаква санкция до края на съответното тримесечие. Ако това не стане, българският търговец има право да закупи същите количества с отстъпка от 8 на сто през зимата и 4 на сто – през лятото.
Именно, за да може българското дружество да ползва тази преференция, шефът му Димитър Гогов заяви в началото на февруари, че е забранил да се вземат от газовата станция в Исакча по-големи от заявените обеми. След това обаче стана ясно, че освен нужните за потреблението на страната обеми, се ползват и допълнителни количества, които се нагнетяват като резерв в газохранилището в Чирен. Причината е в притесненията за нова газова криза, обясни преди дни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред парламента.
“Пред нас не стои въпросът с компенсациите“, заяви шефът на “Овергаз“ във вторник. Той допълни, че компанията му не е получавала писмо с иск за компенсиране на загубите и пропуснатите ползи на “Булгаргаз“ заради газовата криза.
“Овергаз“ икономисали 15 % от цената
По повод поисканото от “Булгаргаз“ и обещано от “Газпром“ премахване на посредниците в доставките на природен газ за България и сключване на един договор с дъщерната на руския монополист фирма “Газпром експорт“, Дончев коментира, че няма никакви притеснения за “Овергаз“, и че по-скоро потребителите на газ трябва да се притесняват заради състоянието на “Булгаргаз“.
“Как ще стане по-надеждно снабдяването с 34 служители на “Булгаргаз“, ние можем да предложим по-добро обслужване и по-добро качество на доставките. Ние можем да правим това по-добре от “Булгаргаз““, заяви още Дончев.
Заместникът му Светослав Иванов обясни, че т. нар. посредници носят целия финансов риск за осигуряване на доставките и не е вярно, че само прибират комисионни без да добавят стойност върху продукта. Двамата дадоха за пример усилията на “Овергаз“ за отпадане на клаузата “Take or pay“ при подписването на новите договори в края на 2006 г.. Според тях, ако клаузата бе останала, цената на газа щяла да бъде с 15 на сто по-висока заради заплащането на заявените от “Булгаргаз“, но неползвани количества. Така на страната били икономисани 2 млрд. лв, които иначе щели да товарят цената на газа със 100 долара отгоре. Същата сума обаче се посочва от опозицията като щети от новия газов контракт.
Запитан дали се опитва да убеди “Газпром“, която държи 50 на сто от компанията му, да я остави в ролята на доставчик за България, Дончев отговори: “Не смятам, че на “Овергаз“ ще му се случи нещо лошо“.
МИЕ, а не пазарът командва цените
“Присъствието на държавата в енергетиката не е от полза, то не гарантира нищо добро, напротив създава възможност за тунеядство“, каза Дончев.
Той разкритикува и политиката на държавата в ценообразуването на природния газ. Според него цените се командват от министъра на икономиката и енергетиката, под чието давление се дава светлина за освобождаване на ръста им или се натискат надолу.
През Държавната комисия за енергийно и водно регулиране “Булгаргаз“ използва механизми за налагане на цена за всички клиенти, които макар и пределни после не подлежат на договаряне с държавното дружество, заяви шефът на “Овергаз“.
Заместникът му допълни, че това, което в момента ДКЕВР прави с газовото ценообразуване, не е законно. От 1 юли 2007 г. газовият пазар е напълно либерализиран и на регулирания пазар трябва да останат само битовите потребители и малките фирми с до 50 души персонал и малък оборот, което е около 11-14 на сто. Вместо това регулаторът фактически определя цени и за големите клиенти и така се ликвидира конкуренцията.
Иванов посочи още, че е редно да има диференцирани тарифи за видове потребители на синьо гориво, а не те да са едни и същи за малка метан станция и за голям завод.
От “Овергаз“ очертаха като проблем пред газовия бизнес и практическата невъзможност да осигурят задължителните си резерви от природен газ именно в случай на криза като януарската. Огромната част от капацитета на газохранилището в “Чирен“ е резервирана за “Булгаргаз“ и свободният за частните компании капацитет не е достатъчен, посочиха от дружеството.
Държавата не иска, или се страхува и не разбира, че трябва да има пазарни механизми, посочи Дончев. Според него не може да продължава с дуализма в Министерството на икономиката и енергетиката, което хем провежда политиката и регулациите в енергетиката, хем играе на пазара с Българския енергиен холдинг.
Върху прекомерната намеса на държавния регулатор в цените по веригата от производство, пренос и разпределение, акцентира и шефът на дирекция “Енергийна стратегия“ в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) Иванка Диловска. Едва 10 процента е свободният енергиен пазар, посочи тя и допълни, че регулацията трябва да се разкъса и вече да има затихващи функции.
Диловска препоръча, както много пъти преди това правиха бизнес организации, ДКЕВР да излиза с по-дългосрочни прогнози за движението на цените на енергоносителите, за да може икономиката и домакинствата в страната да са подготвени.

Медиапул