Шефът на МВФ за рисковете в Азия и уникалната Европа

Опасностите и възможностите за пазарите в Азия и Европа коментира директорът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан за индийското издание Минт.

Вече четвърта година Строс-Кан е начело на МВФ, като мандатът му е белязан от две важни тенденции – реформите в рамките на организацията и постепенното нарастване на значението на развиващите се пазари в управленската структура на институцията, докато развитите икономики се опитват да се справят с фискалните си и дългови проблеми.

За рисковете и Азия

Икономиките в Азия нарастват почти два пъти по-бързо от средното за света и едновременно с това стават все по-интегрирани в световната икономика, която в момента е изправена пред два големи проблема. Това са несигурността в САЩ и ситуацията в Европа. Но според Строс-Кан идеята за отделно разглеждане на различните региони е погрешна. Той смята, че възстановяването се извършва на различни нива. И ако трябва да се разглеждат различните части на света поотделно, то не само Азия, но и Европа е отделен случай.

Позицията на директора на МВФ за подценените азиатски валути, е че освобождаването на валутните курсове и най-вече този на ренминби /юана/ в Китай е дългосрочен процес. Основната идея е в Китай да се премине от модел на движен от износа растеж, към модел на развитие на икономиката, движено от вътрешното потребление. От Фед са напълно прави да искат освобождаване на курса на юана, смята Строс-Кан, но това няма как да стане за една нощ. Логиката на промяната е, че трябва да се извърви дълъг път в преоценката на юана, защото стойността на една валута зависи до голяма степен от покупателната способност на домакинствата.

В същото време, директорът на МВФ подчертава, че рискът в глобален мащаб нараства твърде бързо. Има известна доза ирония в заключението, че азиатският растеж е една от причините за това. От началото на кризата насам на всяка среща на Г-20 се дискутира проблема с глобалните дисбаланси, но както има страни с дефицити, така има и такива с излишъци и е твърде опростено да се наложи еднакво за всички ограничение на излишъците по текущата сметка. Ето защо МВФ подготвя предложение за по-комплексно решение, което да представи на следващата среща на Г-20.

Уникалната Европа
Строс-Кан беше френски министър на финансите в края на 1990-те години, при въвеждането в обращение на еврото. Според него хубавото на Европа е, че това е опит за изграждане на нещо, което никога не са съществувало в миналото. Това е учене в процес и еврозоната далеч не е завършена.

Директорът на МВФ вижда положителен ефект от кризата, в това, че е разкрила недостатъците на структурата и начина на функциониране на съюза.

Предизвикателство пред ЕС, според Кан е високото равнище на дълга и не само за страните в периферията като Гърция и Ирландия, но дори и за основните страни, където нивата на дълга са по-високи, отколкото преди кризата. Междувременно европейските икономики трябва да се грижат и за растежа си. Незабавното въвеждане на строги мерки ще убие растежа. Правителствата са изправени пред трудната дилема да предприемат мерки за намаляване на нивата на дълга в средносрочен план, като в същото време да не затягат коланите твърде бързо.

Друго предизвикателство е свързано с европейските институции. Кризата показа, че те не са достатъчно ефективни. Решения трябва да се вземат с кворум от 27 страни, всяка от които има право на вето. Така че, не е лесно да се вземат решения в ЕС. Но в кризисни времена трябва да се вземат решения и то бързо.

За сътрудничеството
През следващите две годни предстоят плащания на суверенен дълг е глобален мащаб на обща стойност от около 4000.00 милиарда щатски долара. Според Строс-Кан обаче настоящият проблем не е в капиталовите, а в текущите сметки. Той не се притеснява за рефинансирането на дълга, но се опасява от икономическата и финансова политика на някои държави, които фокусирани върху намирането на вътрешни решения, не взимат под внимание от последствията от действията си върху останалия свят.

Това със сигурност е една от основните последици от глобализацията, което не е изненадващо, смята шефът на МВФ. Новото е, че това, което се случва в Китай има осезаем ефект върху обикновените хора в Европа, Бразилия, САЩ и други страни.
Строс-Кан подчертава, че светът е избегнал криза, която би могла да бъде по-голяма от Голямата депресия, благодарение на качеството и дълбочината на сътрудничество между държавите. Сега, тъй като политиците вярват не съвсем правилно, че кризата е свършила, изкушението да забравят за сътрудничеството в глобален мащаб, е силно.
Сътрудничеството между страните намалява и това е в някаква степен нормално, по време на кризата сътрудничеството е по-голямо, защото никой не иска да бъде “черната овца“. Сега, по-малко уплашените политици, са по-склонни да следват свой собствен начин на поведение и сътрудничеството е по-трудно за постигане.

За СПТ

Това е много важна тема за Строс-Кан. Въпросът за специалните права на тираж датира от 1944, когато основателите на МВФ приели доминиращата роля на долара. Сега все повече политици и икономисти настояват, че е по-добре да се въведе мулти-валутна система. Начинът, по който това може да стане е да се разшири позицията на кошницата на СПТ. МВФ работи за постигане на тази цел. Голяма еволюция в управлението на фонда през последните месеци е присъединяването на БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) към неговите основни акционери. Разбира се, ролята на СПТ ще се увеличава, планира Строс-Кан, като това е бъдещата международна валута.
Напълно неоправдани според директора на МВФ са спекулациите, че фондът ползва парите на данъкоплатците от бързоразвиващите се азиатски държави за субсидиране на европейците, които изглежда живеят над възможностите на икономиките си. Участието и съответно вноските на страните от БРИК общо са около 15% от капитала на МВФ. САЩ държат близо 20%, европейците близо 30% от фонда, а в същото време по-голямата част от разходите са насочени към развиващите се страни.

Другата страна на монетата е, че идеята за голям играч, които в същото време е свободен ездач, е погрешна, смята Строс-Кан. Така че, големите динамично развиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия със сигурност имат основание да искат по-голям дял и право на глас в МВФ, но в същото време трябва да са готови да поемат и повече отговорности.

Уроците от кризата
Основният урок от кризата според Строс-Кан е, че ако МВФ иска да бъде ефективен трябва да се отиде отвъд макроикономическата и макрофинансовата политики. Трябва да взема в предвид специфичните разлики и проблеми на страните. Фондът е като лекар. Лекарят идва и казва, аз ще ви дам някои лекарства. При МФВ лекарственият продукт са най-вече пари. Но в същото време заявява: “Трябва да промените начина си на живот!“. За МВФ това значи да харчите по-малко, а хората трябва да се доверяват на лекаря си, дори ако не го харесват.
Пример за това е Гърция. Програмата в Гърция е един от най-трудните случаи в историята на фонда, дори в сравнение с Азиатската криза. Тъй като гръцките политици не могат да използват инструмента девалвация, защото страната е член на еврозоната, те трябва да направят безпрецедентна законодателна реформа и то бързо. Но правителството спечели местните избори за изненада на мнозина. Това е така, защото гръцките власти обясниха на своя народ, без да го плашат с МВФ, че да се придържаш към социална справедливост, означава да бъдеш справедлив към всички и хората ги разбраха.

Финанси