Ще бъде ли преломна 2010 г. при оползотворяването на еврофондовете?

Размерът на оползотворените европейските фондове от бенефициентите в България все още е твърде нисък – едва 1,3 %. Налице е значителноразминаване между договорените средства, които са 1,4 млрд.евро иреално платените средства, които са едва 72 млрд. евро средства от ЕС. До средата на м. февруари 2010 г. бяха сертифицирани едва 0,8 % от разполагаемия ресурс на ЕС. Тези данни са красноречиви и показват, че е налице значително „буксуване” на дейността по оползотворяването на евросредствата. Правителството представи и доклад за изпълнението на проектите през 2009 г., но заслуга за тях има в по-голяма степен предходното правителство, което осъществяваше поне през първото полугодие някакви авансови плащания по тях, които спряха през второто полугодие. Досегашният „рефрен” с тежкото наследство оправдава донякъде досегашните управници, но вече не ги извинява, тъй като изминаха 7-8 месеца, през което бездействието им по ОП на ЕС „лъсна”. Това е налице особено относно забавеното темпо и забавените инвестиции в човешкия ресурс, които управляват или ползват евросредства.
На 6 януари, генералният директор на ГД “Разширяване” Дирк Анер в писмо до министър Симеон Дянков предупреди, че службите на ЕК може да разгледат прекъсване на финансиране за общо 1,027 млрд. евро. В писмото се посочва, че въпросът е, че от момента на договаряне (23 % от евросредствата у нас са договорени) до финалното разплащане има още твърде много рискове, които тепърва предстои да се преодолеят. Налице е истината е, че крайният резултат липсва, и то три години след влизането ни в ЕС. Появява се и опасността, която е свързана с правилото N + 3, тъй като ако и тази година няма някакъв решителен напредък, то по всички оперативни програми ще се загубят доста пари, които след изтичане на трите години „изгарят”. Одиторите от Генерална дирекция “Регионално развитие” на ЕК трябва да се произнесат по т.нар. доклади за оценка на съответствието по пет европрограми за финансова помощ за България. Тези доклади, които показват доколко администрацията и контролните ни органи са готови да управляват еврофондовете, бяха връщани два пъти – с констатации за недостатъчна по количество и качество администрация, и отново заради слабости в системата за контрол върху изразходването на парите. Говорителят в ЕК Абът подчерта, че между 2007 и 2009 г. ЕС е отпуснал 635 млн. евро като авансови плащания, т.е. близо 10 на сто от общата сума за политика на сближаване, предвидена за нас до 2013 г. За съжаление той прави и тъжната констатация: “Но за 3 г., от 7-годишния програмен период (2007 – 2013), само 1% от финансирането е стигнало до получателите. Резултат, който не е достатъчен, за да има значително въздействие върху икономиката по време не криза”. Доброжелателният подход на ЕК все още е налице: „Службите на комисията са абсолютно на разположение на българските власти да им помогнат да се справят със закъсненията. Сега топката е в полето на България.”
Положението е най-лошо по оперативната програма “Околна среда”. В писмото на г-н Анер се посочва, че тази програма заплашена със спиране на финансирането от ЕК, ако не си реши проблемите в най-кратък срок. И на пресконферения на 24.І. в МОСВ с участието на премиера се каза, че се очаква 15-20 % от средствата от ЕС за България да не достигнат до българските бенефициенти. За това виновен бе, разбира се Станишев, който като магьосникът от Оз бе скрил писмата от ЕК от новия кабинет?!? Те обаче бяха на Интернет страницата на МОСВ
В писмото от Брюксел се посочва, че нашата страна не разполага с достатъчен„административен капацитет” за оползотворяване на европарите. Това означава, че нямаме опитни, обучени и мотивирани хора, както и ясни и прозрачни правила и процедури на вземане на решения; имаме недостатъчен контрол или одит на средствата от ЕС, който не може да оцени адекватно рисковете, както и проблемните проекти. Все още четири от петте звена, които управляват оперативни програми, са без титулярни ръководители. По този начин те са със съмнителен капацитет за поставяне на задачи, както и с информирано вземане на решения, контрол и представителство. Тези ОП се управляват от заместници, които в това им качество са или без достатъчно авторитет пред подчинените си държавни служители, или без достатъчно доверие от съответното политическо ръководство на ведомсдтвото. Някои от новоназначените от тях са и без достатъчен опит в управлението на европейските пари. Правителството на ГЕРБ през есента на 2009 г. спря плащанията по оперативните програми и почна нескончаеми проверки по досега подписани договори, които още не са завършили. То изпрати твърде късно (едва през декември) оценките за съответствие на звената и спря допълнителното заплащане на част от служителите, които досега ги получаваха. Извърши се и трета за по-малко от година смяна на директора на агенцията за одит на средствата от ЕС при МФ. Резултатите от досегашните одити са „забулени” в мистерия (ако има изобщо такива).Водещи одитори от тази агенция напуснаха и основаха частни конкурентни компании по вътрешен одит, но те вече работят с други по-високи разценки.
Все пак в средата на февруари 2010 г. по 7 ОП на ЕС бяха одобрени от ЕК в Брюксел оценките за съответствие и вече могат да се извършват междинни плащания (до 80 % от стойността им) по одобрените проекти. Нови проекти по повечето от ОП има малко подготвени от общини и други бенефициенти, тъй като заради преустановяване на плащанията по тях в средата на миналата година, те бяха демотивирани за тяхната разработка. Никоя медия досега нее посочила, че основна заслуга за приемане на оценките за съответствие има дейността на предходното правителство, доминирано от БСП.

Оползотворяването на европейски средства в България все още е твърде слабо и то не се усеща от гражданите в населените места у нас и от представителите на бизнеса. Нещо повече досега вече и над сто фирми се откзаха да изпълняват проекти поради недоверие в европрограмите. Смяната на условията в хода на оползотворяването на средствата по ОП на ЕС също отблъскват бенефициентите. Само десет дни след като Европейската комисия отблокира основната част от средствата по европейските програми, България сама си спря 33 млн. лв. по „Околна среда“. Засега страната се отказва да иска от Брюксел да признае тези средства, вече платени по водни проекти, защото сред тях има проблемни.Експерти от МОСВ ще проверят още веднъж сметките на проектите, което е и видно и от уебсайта на оперативната програма, а ако се окаже, че са усвоени неправомерно, те ще бъдат за сметка на бенефициентите. В случая това са общините и най-вероятно те ще трябва да връщат парите в държавния бюджет.
Според Добринка Михайлова, директор на агенция „Одит на средствата от ЕС“ (ОСЕС) България е изтеглила сертификати за плащания по „Околна среда“ заради корекции. След като ЕК в Брюксел отблокира плащанията, България е изпратила сертификати само по една от седемте програми. Мярката по „Околна среда“ е наложена превантивно от сертифициращия орган, който е в Министерството на финансите, за да не се наложи да връщаме парите на Брюксел или да ни бъдат спрени всички средства по оперативната програма, която е общо за 1.5 млрд. евро.
Наложителна е и промяна на централизираното управление на оползотворяване на европейските фондове, което у нас се извършва не от един, а от няколко органа. То се координира от 3 дирекции в МС и 2 в МФ, но техните функции са „рехави”. Наличието на по-ефективно централизирано управление могат да разрешат една голяма част от проблемите, които бяха и предоставени като препоръки на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента. Те са по отношение на оценките за рисковете, за проблемите и за причините заради това, че еврофондовете не се оползотворяват с желаното темпо. Налице е в този процес и известен институционален конфликт, който е в изпълнителната власт и се дължи на обстоятелството, че персонално в лицето на министъра на финансите е съчетана ролята да пази балансирана бюджетна позиция, а от друга страна да бъде вицепремиер по оползотворяването на европейските фондове. Тези две цели влизат в конфликт при определени обстоятелства, каквито често се случват при управлениетона бюджета в страната и винаги конфликта се решава в полза на финансовото министерство и във вреда на оползотворяването на европейските фондове. Втората причина е монополното положение на управляващите органи, което се изразява в необосновано широка степен на самостоятелност на управляващите органи на европейските програми, на оперативните програми, която прави администрацията безконтролна. Независимо от създаването на Агенция за одит на средствата от ЕС, оторизирана с одит на проектите, както предварителния контрол, така и контрола за законност, за целесъобразност на решенията и последващия контрол за административни нарушения и противодействие на корупция и конфликт на интереси в момента не се упражнява централизирано. Предвид липсата на синхронизация и дисциплина в администрацията, работеща по проекти е необходимо е да се промени системата за управление. Третият проблем се отнася до безусловното съобразяванес европейските стратегически документи. На практика с Лисабонската стратегия на ЕС се приключи презминалата година и се работи по т.нар. План 2020 – стратегически европейски документ, но са в сила и редица вътрешни стратегически документи, с които България трябва да се съобрази, като – стратегическата референтна рамка, планът за развитие на страната и др. Последният обаче не е одобрен и на практика всички, които участват в процеса на оползотворяването, а и тези, които са страни бенефициенти на европейските фондове нямат една актуализирана целеполагаща политика и стратегия. Това трябва да бъде и роля на новата система за управление. Към настоящият момент липсвахоризонталната връзка между отделните министерства и дирекции като на практика всяко едно от тези министерства и дирекции си пишеше стратегии за развитие само, за да може да се отчете някаква дейност пред ЕК в Брюксел. За изпълнението на тези стратегии липсваше каквото и да било финансиране, а и евентуално то не се адресираше към когото и да е, за да могат тези стратегии да бъдат реално изпълнявани.
У нас шестте района за планиране, които претърпяха преди 3 години промени в границите, с оглед спазване изискването на ЕС за 1 млн. жители, са условни и поради липсата на оторизирана в тях администрация, те нямат абсолютно никакви, нито административни и разпоредителни функции. Дори на някои от тях се спори още кои са административните им центрове, което е второстепенен проблем. Досега никое правителство не прави нищо за регламентацията на дори минимални прерогативи на някаква сходна с тази на останалите страни в ЕСрегионална структура и у нас, каквато е районът за планиране. В други държави в администрацията на регионите се одобряват голяма част от предимно по-малките европроекти, а у нас – на практика региони в истинския европейски смисъл на думата – няма. 28-те областни управи у нас нямат разпоредителни функции по отношение на европроектите, независимо че с промяната на устройствения им правилник в средата на януари т.г. им се възложиха някои координиращи задачи.
Забавянето на администрацията по отношение на европроектите бе поради възможностите на средствата в Министерството на финансите от Националния фонд да се отпускат единствено за авансови плащания, а вече има и достъп до междинните плащания. Това, което се случи с приемането на оценките за съответствие от ЕК ще даде възможност по-бързо да се реализират междинните плащания и като се отвори един проект, той да не зацикля и да се върви бавно, а да се реализира по-ускорено. В началото годината са известни мерките, които ще се отворят за 2010 г. Проблем е, че всеки проект, трябва да се подаде, след което ние ще се чака неопределено време, за да се разбере дали е одобрен. Поради тази причина е наложително за правила с ясни срокове, т.е. да се даде период, в който ще знаем дали нашият проект е класиран. Когато той се класира, ние ще трябва да се изпрати заданието за обществена поръчка за избор на фирма, което да се съгласува от управляващия орган в София, а той се произнася бавно. След като той се произнесе се организира от общинската администрация обществена поръчка, която трае 52 дни, за да се публикува в Държавен вестник, след което идва изборът на изпълнител. Ето защо всичко, което ще се случи през 2010 г. е само подготовката с оглед да има работа през 2011 г. Прекъсването на процеса през втората половина на 2009 г. ще се отрази сериозно на бенефициентите през следващите 1-2 години.
Друг нерешен проблем е, че има фирми, за които част от бизнеса им е това да бъдат класирани на второ или трето място и да обжалват, а обжалвайки те търсят някакви пазарлъци, но не с общините, а със спечелилите първо място. По този начин е налице необходимост от превенция и строг контрол в контекста на Закона за обществените поръчки и неговото прилагане. Дори има случаи, в които обществената поръчка отива в Комисията за защита на конкуренцията или в съда и паралелно с това, фирмата, класирала се на второ място, изнудва победителя с това да й се даде половината от обекта да прави тя, за да си оттегли жалбата.
Много са въпросите, които си задават тези, които се опитват вече трета година да се преборят с тежката бюрократична машина на процеса за оползотворяване на еврофондовете. Не е случаен факта, че получилия годишната награда за 2010 г. на фондация „Еврика” „Млад фермер” от с.Костиево, Пловдивско не иска и да чуе повече за еврофондове, след като документите му веднъж са отхвърлени. Това не е случайно, защото като спечели проект, бенефициентът отива в банката, но там не вярват особено, защото почти винаги имат подозрението, че финансирането може да бъде спряно. Банковите служители виждат, че повече от 1 г. няма разплащане и са наясно, че има сериозни спънки и бариери пред кредитоискателите. Фактът, че някой е спечелил проект, не носи никакъв бонус при преговорите за кредитиране. И банките поставят стандартни условия, защото са наясно, че ще има множество причини да не се изплати навреме европроекта. 34-годишният фермер от Пловдивско, не е единствен случай на обезнадежден потенциален бенефициент на евросредства. Повечето потенциални кандидати вече предпочитат изобщо да не подават документи за кандидатстване за европари, а да разчитат на собствени ресурси за модернизацията и технологичното си обновяване. Вместо да става точно обратно и у нас – в сегашната извънредно тежка икономическа криза у вас мястото на европейските еврофондове да нараства неимоверно много, бизенесът вече гледа скептично на тях. За съжаление и капацитетът за управление на техния ресурс силно е отслабнал. Той вероятно ще продължи да отслабва, тъй като опитни експерти от управляващите органи ще да напускат държавната служба. Допълнителен мотив за това са последните зрелищни акции срещу чиновници, които са злоупотребявали със средства САПАРД. Безспорно те трябва да бъдат отстранени и наказани, ако са виновни, но защо се практикува този начин на работа на полицията спрямо тях, което стресира колегите им?!?
Според някои работодателски организации (БСК) и експерти (в т.ч. и авторът)банките биха могли да имат значително по-активна роля в процеса на оползотворяване на еврофондовете, както е други европейски страни. Банките финансират проект и те трябва да се убедят, че той е кредитабилен и затова могат да заменят оценъчната комисия. Банките са най-заинтересовани да правят обективна оценка, разполагат и с достатъчно квалифицирани експерти, които да преценят икономическата ефективност на предложението. Параметрите лесно могат да се предоставят и да се посочат кои са допустимите разходи, за какво се отпуснат пари и за какво – не. Друг критерий, който те наблюдават е оценката на икономическата ефективност на документацията, която банките могат да правят по-добре и защото са по-заинтересовани. Могат да играят и доста по-сериозна роля при подготовката на проекта, защото, ако той спечели, те ще го финансират. Според БСК дипломирани експерт-счетоводители може да преглеждат примерно фактурите на бенефициентите. Всичко това е възможно по усмотрение на съответното междинно звено, ако се прецени, че няма достатъчен административен капацитет. Подобно решение трябва бързо да се вземе, тъй като загубата на време ще е фатална. С оглед да се осъществи тази позитивна идея на експертите от БСК, трябва да се пренапишат всички наредби по 7-те ОП, както и те да се одобрят отново от ЕК. Налице е необходимост от централизирано изготвяне на проекти за слаби финансово бенефициенти (общини и представители на малкия и средния бизнес) по примера на нашата южна съседка Гърция, в която е създадена държавна компания за изготвяне на проекти АНКО. В нея работят опитни финансисти, архитекти, инженери и юристи. Община Атина също е създала такава общинска компания за изготвяне на проекти АЕДА, която има филиал и в София. Ако и у нас не се създаде подобно дружество с държавна помощ над 100 малки общини и над 100 хиляди малки и средни фирми практически ще останат без достъп до евросредства.
Засега очевидно не се изпълнява изцяло основното предизборно обещание на ГЕРБ относно връщането на доверието в България по отношение на оползотворяването на еврофондовете. Дори десни икономисти и политици (вж.Васил Гарнизов, Пак проблеми с еврофондовете, в-к Труд, 19.І.2010 г.)определят като „плачевно състоянието на този процес”. На практика от 7-8 месеца той е в латентно състояние, нови обяви по оперативните програми на ЕС почти не се публикуват, а оценката от оценителни комисии на досега подадените проекти върви мудно и тегаво. Отговорни представители на Европейската комисия визират, че като цяло няма напредък, в някои случаи даже личи и допълнително забавяне.
Премиерът Бойко Борисов с писмо до ЕК помоли за удължаване на срока по програмата ИСПА, която от 10 г. се прилага у нас. По нея обаче досега не е завършен нито един проект. Проектите, строени по програма ИСПА се разглеждат като рискови. В този случай ще трябва да се довършват с бюджетни средства и освен загубените средства ще се наложи да се връщат на ЕК и тези, които са разходвани досега.
Документацията за проектите, независимо от вдигането шум за процедурите по магистрала “Тракия” и завода за преработка на твърди битови отпадъци в София не е изпратена официално в Брюксел. На пръв поглед нещата за тях вървят сравнително добре, но не са довършени процедурите докрай и остана само първата копка на заводакрай София.
Може би най-проблемно е състоянието на ОП “Конкурентоспособност“. По нея мнението и на служителите на ЕК от Брюксел е, че схемите не са добре фокусирани, т.е. това, което е обявено през 2007 г. не е актуално и не е наложително. Твърде много се бавят две важни схеми, с които ОП трябваше да стартира с цел да подпомогне бенефициентите в усилията им за усвояване на средствата по всички европейски схеми, а те не са пуснати все още обяви за тях. Едната от тях е за изграждането на консултантските мрежи. За подготовката й се разглеждаха няколко варианта и се проучи чуждият опит, но в крайна сметка тя не е започнала да функционира. Твърде сериозен е проблемът с процеса на финансирането от ОП, като много са дълги сроковете за обработване на документите, за оценяване, за сключване на договори. Сключват се договори, обаче следва да се намерят собствени или заемни средства, с които да се реализира проектът, и едва след това парите ще се възстановят. В условията на криза, балансите и отчетите на фирмите не са никак позитивни, и по този начин те не са особено атрактивни за кредитиране. С понижението на цените на имотите, както жилищни, така и торговски и промишлени, значително паднаха цените на обезпеченията, които те предлагат. Банките с голямо основание предявяват искания допълнителни обезпечения за нови кредити, а такива все по-трудно се отпускат. Авансовите финансирания са много по ОП са твърде малки и освен това гаранциите по тях са доста сериозни. Необходимо едва ли не бенефициентът да има предварително средствата за тях, за да получите банковите гаранции. Заради проблемът с финансирането, който е основният риск, който в момента съществува, има опасност голяма част от договорените проекти да не се изпълнят и да не се разплатят.Налице е чувствително забавяне на старта на схемата по програмата ДЖЕРЕМИ. Договорът за холдинговото дружество с капитал от 200 млн. лв. уж е подписан, но все още няма реализация. Програма ДЖЕРЕМИ следаваше досега да подпомогне бенефициентите при осигуряване на финансиране за изпълнение на проекти по оперативните програми, черз механизмите на гаранционните и рисковите фондове, фондовете за микрогарантиране и т.н. Те отдавна трябваше да заработят, но уви – все нещо пречи …
Засега българските бенефициенти нямат необходимите инструменти да подготвят своите проекти и средства за обучение по ОП не се ползват на този етап. Програма „Техническа помощ“ не се използва достатъчно ефективно за повишаване на административния капацитет. Нито един лев от средствата от нея, както и от другите оперативни програми не се насочват и за повишаване на подготвеността на самите бенефициенти. Не е достатъчно само те да знаят за попълването на апликационните форми, а те следва да знаят как идеята, която са замислии, да я превърнат в проект и как впоследствие той да се управлява.

Налице са колизии с практиката на т.нар. стари 15 страни членки на ЕС и по отношение на централното управление на проектите и по отношение администрирането им на регионално ниво. Повече от необходимо е да се реши въпроса с избирането на конкретен вицепремиер или друг член на МС, който е различен от министъра на финансите за координатор на процеса за оползотворяването на еврофондовете. Дали той ще се казва Михов или ще носи друго име не е толкова важно, но централизираното управление на проектите следва кардинално да се промени още през тази година.
Но нови назначения и промени в кабинета няма да има, според премиера Бойко Борисов. Точно сега според него тръгвали европейските проекти и не е подходящо да се правят персонални промени, поради което: „Не се правят смени точно когато отборът върви“. Засега се обмисля идеята за още един зам.-министър на финансите, който да отговаря за този ресор.

Най-важната задача, която следва да се постигне през 2010 г. и от бенефициенти и от управляващите органи и междинните звена на ОП е постигане на значително по- добър темп на одобряване на проекти и на разплащания по тях в сравнение с последните 3 години. Понастоящемсе обмислят новите условия за следващия програмен период и от това зависи дали през следващия планов период България ще получи вместо 13,2 млрд.евро – 18-20 млрд. евро при добро изпълнение на средствата от ЕС или 7-8 млрд.евро при лошо изпълнение.Изпълнението й изисква много усилия от страна и на двете страни в процеса. Необходими са и редица промени, свързани с по-добро управление на изпълнението на съответната програма от съответните администрации на ОП, които ще продължат да бъдат стриктно наблюдавани от ЕК. Но следва и да не се пренаписват изцяло сега условията по ОП на ЕС, каквито намерения имат някои от управляващото мнозинство и да се чака тепърваодобрение от Брюксел за това, тъй като ще се загуби ценно време. В най-скоро време е разумно да се аутсорсват голяма част от дейностите по оползотворяването на средствата от ЕС. Възможно е част от този процес да бъде „в ръцете” на изключително опитните експерти от банките, от редица консултантски неправителствени организации, а и от специализирана публично-частна компания, която да подпомага над 100 малки общински администрации, в които няма нито един експерт, оторизиран конкретно да отговаря за евроусвояването и стотици хиляди малки фирми, които едва свързват двата края в условията на криза.
Налице е съществена разлика между ситуацията, в която се намираха бенефициентите през 2007 г., когато стартира процеса на работа по ОП и понастоящем. Световната глобална икономическа криза и проявлението й у нас, както и отражението й на пазара промениха сериозно инвестиционните намерения на бизнеса. По последни данни (проучването е на „Дикон“ ООД сред 1000 малки и средни фирми) инвестиционният обем през 2009 г. е намалял почти два пъти в сравнение с 2008 г. и, ако през 2008 г. представител на бизнеса е бил склонен да инвестира средно 500 хил. лв., то понастоящем би отделил 200-250 хил. лв. за обновление и модернизация. Близо 30% от фирмите в проучването имат желанието да подготвят и изпълняват проекти, финансирани от ЕС, а едва около 10% имат опит в тази насока. Те по принцип следва да бъдат подпомагани в структурирането на един проект, за да могат успешно да го изпълнят и съответно да получат финансиране по ОП. Ролята на консултантите е съществена и на практика в и в другите страни в света по последни проучвания показват, че над 60% от фирмите търсят експертна помощ под формата на консултация. Необходимо е и „консултант“ да не е синоним на мошеник, а на нужен съветник, както е в другите страни от ЕС.
Важен фактор са и служителите от администрацията, които пряко се занимават с оперативно управление и администрират проектите на бенефициентите. От своя страна те следва да вникват в проблема на всеки проект и да предоставят на бенефициентите информация по разбираем начин. Проблем е и много щателния подбор на експертите в държавната администрация. Преобладават засега младите хора, които са натоварени с изключително голяма отговорност за процеса на усвояване, което по принцип е положително, но налице е голямо текучество сред тях. То е налице независимо от двойните заплати на държавните служители, оторизирани с работа с еврофондовете. Понякога, когато човек няма достатъчно житейски и професионален опит, една по-сериозна отговорност може да се окаже непосилна, а и липсата на достатъчно мотивация в професионалното израстване е важен фактор за подбора на качествени експерти в администрацията.
Понастоящем бенефициентите са деликатна ситуация, а някои се опитват да спасят бизнеса си, като запазят работните места или част от тях и да задържат пазара на продукцията си, макар и частично, както и да потърсят нови ниши за реализацията й. Те както търсят нови пазари, така и следва да ползват иновациите, за да са конкурентни на международните пазари, което изисква много усилия в най-кратки срокове. Част от стопанските у нас виждат в оперативните програми отлична възможност, но често бюрокрацията е пречка и по тази причина други фирми – изобщо игнорират ОП, което вече става тенденция. Ето защо времето за кандидатстване и обработка на проектитеследва да бъде оптимизирано. То е 3 месеца, но на практика е доста повече.

В тази връзка работодателските организации, като БТПП предлагат редица икономически мерки (във формулирането на част от тези мерки авторът е участвал), които да бъдат включени в национално споразумение между правителството и представителните работодателски и синдикални организации:
Първата група мерки ся насочени към погасяване на натрупаните забавени бюджетни плащания. Допуснатите забавени бюджетни плащания са в противоречие както с договорните и законови изисквания, така и от гледна точка на Директива 2000/35/ЕО и на подготвяния проект за Директива относно борбата за забавянето на плащания по търговски сделки, в чиято предварителна оценка на въздействието изрично се отбелязва: „За държавните органи забавата за плащане на кредитори е лесен, но необоснован начин за преодоляване на бюджетните ограничения, като се отлагат плащания за следващия бюджетен период”.Предвид изложеното се предлага:
А)Приемане от Министерски съвет на план за издължаване на забавените плащания към фирмите. Министерствата и другите държавни ведомства и дружества да не обявяват обществени поръчки с неосигурено финансиране. Сключваните договори за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане незабавно след приемането на доставката/услугата;
Б)Създаването на публичен регистър за задълженията на бюджета;
В)Разработването и приемане от Министерски съвет на модел за погасяване на задълженията от бюджета – посочените по-долу способи могат да се приложат заедно, поотделно или комбинирано, в т.ч.:
– гарантирано плащане от държавата на законната лихва върху бюджетните задължения;
– освобождаване на фирмите от плащането на осигурителни и данъчни задължения (ДДС и авансови данъци) по незаплатените от държавата договори, респ. – прихващане между осигурителни и данъчни задължения на фирмите и договорни (законови) задължения на държавата;
– изравняване на лихвата за неплатени осигурителни вноски (чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване) с общата лихва за забавени плащания по ПМС № 72/1994 г.;
– емитиране на държавен дълг в размер на задълженията на бюджета към фирмите;
– държавна гаранция пред банките за непогасени банкови кредити, поради забавени бюджетни плащания.
Г)Приемане от Министерски съвет на подзаконови нормативни актове и внасянето на законопроекти в Народното събрание, необходими за реализирането на приетия модел.
Втората група мерки са насочени към повишаване на прозрачността, целесъобразността на изразходване и на степента на усвояване на средствата от европейските фондове. Те са по отношение на:
А)Допълнение на ПМС № 251/21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетни оси 1 и 2 по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. със следните изисквания:
– Заявленията на заетите лица (вкл. и посочените от лицата професионално обучение и/или ключови компетентности) за получаване на ваучери да се подписват от техните работодатели;
– доставчиците на услуги задължително да уведомяват работодателите за системно отсъствие на заети лица – техни служители от процеса на обучение.
Б)За подобряване на дейностите по управление на ОП „Конкурентоспособност”:
-с цел преодоляване на изоставането в програмата да се предоставят възможности на малките и средни предприятия да кандидатстват с проекти за участие в панаири и изложения зад граница;
– общият брой на представителите на представителните организации в Комитета за наблюдение да се изравни с този на останалите членове на Комитета;
– да бъдат включени представители на национално признатите работодателски организации в работата на оценителните комисии;
– да се изгради единен електронен регистър на фирмите, участващи с проектни предложения по различни ОП по ОП „Конкурентоспособност”;
– стандартизиране на тръжните документи и процедури, с оглед скъсяване на сроковете за разглеждане и потвърждение на документите;
– при публикуване на резултатите от оценката задължително да се предоставя информация за остойностяване на отделните показатели;
– задължително информиране на всички некласирани кандидати за причините за отхвърлянето на техните проектни идеи;
– предоставяне възможност на бенефициентите за представяне на запис на заповед за размера на авансовото плащане вместо банкова гаранция;
– включване на арбитражна клауза в договорите с бенефициентите, с цел по-бързо решаване на споровете.
С оглед изпълнението на наложителните искания на представителите на бизнеса по отношение на ускоряването на процедурите за оползотворяване на еврофондовете е необходимо обединяването на усилията на бенефициентите (фирми, общински администрации и неправителствени организации, както и държавни учреждения) в това отношение.
Третата група мерки са насочени към подобряване на административното обслужване; ограничаване и облекчаване на регулативните режими. Най-съществените са по отношение на:
А)Стандартизиране на административните процедури и документи и тяхната електронизация;
Б)Регламентиране на презумпция за „мълчаливо съгласие” при всички регистрационните режими;
В)Нормиране на облекчения за фирмите при доказването на определени факти, чрез представяне на декларация за тях;
Г)Намаляване в ЗОАРАКСД на броя на лицензионните режими и прецизиране на стопанските дейности, които остават на такъв режим.
Д)Възлагане на браншовите организации на най-леките регистрационни режими по законово предвидени критерии, насочени към конкуриране и стимулиране обединяването на браншовите организации, когато те са повече от една в един отрасъл/бранш; приемане на Закон за браншовите организации, който да нормира законовите критерии за възлагане администрирането на регулативни режими от браншовите организации, участието на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурите по обществени поръчки и други въпроси, свързани със саморегулирането в браншовете;
Е)Създаване на държавно-обществен орган за упражняване на надзор за ограничаване на регулативните режими и за събираните по тях такси;
Ж)Създаване на единен Централен регистър на регулативните режими;
З)Разработване на механизъм (методология) за определяне размера на административните такси (с постановление на Министерски съвет);
И)Възлагане на изрични правомощия на областните управители да следят за законосъобразността на общинските режими и определените за тях общински такси;
Й)Конкретизиране на разпоредбата, която предоставя правомощие на общините да въвеждат общински регулативни режими (Закон за местното самоуправление и местната администрация), с цел по-ясно определяне на компетентностите на общините да въвеждат такива режими;
К)Регламентиране на изрична административно-наказателна отговорност за виновните длъжностни лица при неспазване на нормативната уредба относно регулативните режими.
В тази насока е наложително намеса и на останалите 5 национално-представени работодателски организации и на опозионните политически сили с оглед по-скорошното приемане, ако не на всичките то поне на по-голямата част от посочените мерки.
Четвъртата група мерки е насочена към повишаване на прозрачността на процедурата за възлагане на обществени поръчки (изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки) по отношение на:
А)Задължително включване на представители на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурата за възлагане на обществени поръчки;
Б)Нормиране на по-широк кръг от данни, които да съдържа регистърът на обществените поръчки (факти за кандидатите и техните оферти; решенията на комисиите на възложителя и тяхното обжалване; качеството на изпълнените услуги/доставки по сключените договори; данни за евентуално начислени неустойки и вреди по сключените договори; съдебни решения по отменени незаконни процедури, данни за кандидати, представили в процедурата за обществени поръчки документи с невярно съдържание);
В)Изключване на определени лица от кръга на кандидатите, за които в регистъра на обществените поръчки има вписвания за неизпълнение или неточно изпълнение на предишни възложени поръчки;
Г)Нормиране с подзаконов нормативен акт на стандартни образци на задължително представяните от кандидатите документи като декларации, ценови предложения и пр.;
Д)Нормиране на санкции за възложители при:
– неспазени на законоустановения срок за освобождаване на гаранциите за участие и добро изпълнение по договор;
– несвоевременно плащане по изпълнени договори.
Петата група мерки се отнасят в областта на трудовите и осигурителни отношения. Те са насочени към:
А)Разработване на механизъм (методология) за определяне на размера на минималната работна заплата на база производителност на труда, средна работна заплата и праг за бедност;
Б)Промяна на механизма за определяне на линията за бедност, насочена към гарантиране на необходимото съотношение между минималната работна заплата и линията на бедност;
В)Изравняване на осигурителните задължения на държавните служители с тези на останалите работници и служители;
Г)Промяна на осигурителния режим за военнослужещите, предвид размера на осигурителните вноски, правени за тях и по-ранното им пенсиониране;
Д)Допълнение и конкретизиране на разпоредбите от Кодекса на труда, регламентиращи разпростирането на колективните трудови договори (КТД) от министъра на труда и социалната политика, вкл. и с разпоредби, които да нормират начина на разпростиране на КТД в определен/и отрасъл/ли/бранш/ове и контрола по спазването на КТД в е)предприятия, които извършват дейности и в отрасли/браншове, които са извън КТД.
Шестата група мерки се отнасят за предвидимостта и обосноваността на нормативните промени. Те са насочени към:
А)Задължително спазване на нормативното изискване (Закон за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове) за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове, вкл. и на въведените регулативни режими (по ЗОАРАКСД);
Б)Разработване на стандарт (механизъм, методология), вкл. и чрез финансиране от европейски програми, за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието на нормативните актове;
В)Оповестяване с поне шест месеца напред на конкретни планирани законодателни промени, които засягат стопанската дейност с цел тяхното предвиждане и планиране от предприемачеството.

Необходимо е час по-скоро правителството ни да се вслуша в разумните предложения на представителните организации на бизнеса и на парламентарната опозиция и да започне да „изчиства” дълговете си докато не е станало твърде късно. В противен случай голяма част от българските фирми, работещи в т.нар. светла част на икономиката не ги очакват радостни дни.

Необходимо е в диалог да се решат екстрено проблемите с оползотворяване на еврофондовете, както и конкретните стъпки, които се предприемат. Освен държавата трябва по-често да се иска мнението на представителите на бенефициентите, общините, бизнесът и на земеделските стопани. По този начин следва да се види какви конкретни действия ще се предприемат и те да бъдат системни, а не – „на парче”, както досега.Все още е възможно България да се представи относително добре в процеса на оползотворяване на еврофондовете. Налице е необходимост от нов стил на работа, който да компенсира в кратки срокове изоставането през предходните три години. Положителните оценки за съответствие за представителите администрацията означават връщане на доверието в целия процес, но само това не е достатъчно. Необходимо е също да се работи и за връщане на доверието и на кандидат бенефициентите в способността на ОП на ЕС за обновяване и модернизация на бизнеса им, а то е сериозно подкопано. Иначе ги чака фалит.
Йосиф Аврамов