Ще забогатеем и ще бъдем нещастни

Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор

Не си спомням време, в което всеки да не си е задавал въпроса: Колко съм богат или беден? Всеки ден и час, месеци, година след година, поколение след поколение, векове след векове. Кой колко взeма и как се живее в тази и онази страна? Откакто има някакви писмени източници, от хилядолетия, това е основният крайъгълен камък за народите. Въпросът за богатството и измерването му е заложен в българина, а и човека изобщо, откакто свят светува. Това е изначалният и вечен въпрос на човечеството. И не толкова абсолютното богатство, измерено в цифри, а сравняването му със съседи, приятели, роднини, познати, други страни. Не е важно колко имаш, по-важното е да имаш повече от другите. Ако в Африка имаш два банана, а съседът – един, се чувстваш богат и велик. Затова и най се харчат жълтите новини – кой каква кола има, каква жена, къде е бил, какво е пил и така нататък, все символи на лукса и богатството. Когато си обграден в лукс, се предполага, че си богат, но в много случаи това не е задължително и не е вярно. Днес ще разсъждаваме върху някои цифри от статистиката и ще дадем прогнозите за близкото и по-далечно състояние на богатството и дохода на българина. И за това каква е посоката и тенденциите му.

Всеки в България казва и постоянно обяснява, че е беден. Да сте чули някой, който да не се оплаква? Ако не на вас, то със сигурност на някого другиго го прави. Пред едни реве, пред други се хвали, а положението му е едно и също. Значи едното твърдение не е вярно. Кое? Статистиката лъже, но не толкова, колкото хората. Последните данни сочат, че нормалната издръжка на живот на едно лице е 566 лева, а за четиричленно семейство е 2264 лева. Много пари, нали? Взема ли ги някой? Над този праг живеят 1.2 милиона души. Това не са богатите. Това са средните. Прагът на бедност е установен на 216 лева на човек. В това положение са 1.6 милиона души. Между 216 лв. и 566 лв. живеят 3.4 милиона, като средният доход е 310 лева на глава от населението. Сега спрете, изчислете си вашите доходи и се класифицирайте в коя група сте. Тези данни не са верни. Те са изкривени, защото лежат на официалните данни и статистика. В тях не се включват много скрити доходи, като например заплати без осигуровки, а това са 80 % от строителните работници. Също толкова има и в сферата на туризма и услугите – бармани, сервитьори, фризьори, частни уроци на учители и много други. Второ – колко хора получават наеми? А плащат ли си данъците върху тях? Трето – 90 % от работещите в селското стопанство са в това положение. А в горското? Изводът е, че тези цифри трябва да се увеличат, а не намалят поне с 30 %, защото толкова е делът на сивата икономика. Дотук искам да кажа, че официално, без допълнителните доходи, 78 % от населението не е чак толкова зле, колкото се изкарва.

Някой ще каже – да, ама в други страни вземат повече. За да се чувства добре, както казах в началото, човек се сравнява с приятели, социална среда, град или село, или държава.

Ако си милионер, но средата ти е мултимилионери, то ти си бедняк. А ако си сред милиардери милионер, чувството е, че си тотално пропаднал с твоите 1-2 милиона долара. Чувстваш се също като този, който бърка по кофите в България. Унижен, унищожен, съсипан. И милиардерите за такъв го мислят.

Затова има един Коефициент на Джини. Той показва какво е икономическото неравенство сред населението.
В някои страни има малко на брой богати и много бедни, но средно може да се получат високи резултати. Или едните ядат зеле, другите свинско, а статистиката отчита, че всички са яли свинско със зеле. Точно това премахва този коефициент и показва разслоението в обществото. Ако е нула, то значи, че всички са с равни доходи, ако е 100 % означава пълно неравенство.

Какво е положението в България? Равенството по доходи е 28.7 %. Това е относително много добър резултат, влиза сред първите 20 страни на света. Като в Германия той е малко по-висок 28.31 %, а социална и почти социалистическа Франция е 32.34 %. В Канада, прекрасно място за живот, може би най-доброто, е 32.56 %. САЩ е над 40.81 %, а в Индия, Китай и Латинска Америка стига до 71 % . В богатите и развити страни разслоението сред обществото е много по-голямо. От почти всички европейски страни България е най-добре. Тоест, въпреки че имаме богати, то имаме и много средна класа. В САЩ имат 16 милиона милионери и са на първо място по милиардери. А при нас новата кола е признак на богатство. Да видим как се е развивало равенството в България през годините. Неравенството рязко се покачва в два периода, 1974-1978 година и 1988-1992 година. Грешно е да си мислите, че при социализма сме били винаги равни. Сегашното ниво на равенство е същото като през 1978 година, т.е. не сме по-неравни. Тогава сме били “латиноамерикански тип” икономика – малко, но много богати спрямо общата маса на работещи бедни. Каквото е било тогава, такова е и сега. Изменението в периода 1974-1978 година е следствие от петролните шокове в света. Тогава бензинът става от 0.30 лв. на 1 лв., без промяна на заплатите, с решение на ЦК на БКП и последващите промени на всички цени. Сервитьор или барман печелеше в пъти повече от директор. Вторият период е падането на Живков и хаосът след него, липсата на храни, спекулата и първоначалното натрупване на капитали. Тогава показателят стига почти 37-38 % и оттогава досега спада, като в момента е равен на този в Норвегия, страна за която се носят социални легенди. След 1992 г. ставаме по-равни, защото
много хора развиха собствен, малък или по-голям бизнес и станаха независими.

Обяснението е, че тогава започна частната инициатива, повишаването на доходите, хората взеха живота си в свои ръце, не чакаха на БКП.

Изводите са няколко. Първо – това е едно от малкото положителни неща в нашата икономика. Ако смятате, че сте беден спрямо другите, то в следващите години относително ще сте по-беден, защото доходите ви ще се увеличават в абсолютен размер, но на другите слоеве на населението, те ще растат по-бързо. Повтарям – доходите на всички ще растат, но на богатите по-бързо.

Разслоението задължително ще се увеличава. Така е във всички богати страни. Така е в Европа. Ние нали искаме да сме като тях! Нали искаме да станем развита страна. А ако си останем такава или неразвита, то ще е поне два пъти по-зле. Второ – ако не искате да си стоите беден, не чакайте на държавата. Тя е като зоологическа градина, ще ви храни да не умрете, но няма да напълнеете. Борете се, пробвайте нещо ново, колкото и безсмислено да изглежда. В американските учебници по мениджмънт имат притча за жабата. “Две жаби (умна и тъпа) паднали в кофа с мляко. Умната мислила, мислила, сметнала, че не може да скочи до ръба, и се удавила. Тъпата скачала, скачала и избила маслото от млякото. Стъпила, скочила и се спасила”. Американците винаги са били на принципа на пробите и грешките. В живота нищо не се знае. Важното е след всяко падане да ставаш, да пробваш и да се бориш. Тук няма значение колко си умен и колко дипломи имаш. Даже често дипломите пречат. Трето – отговорете си на въпроса “Защо над 6 милиарда души на земята, по-бедни от нас, българите, не отидат в САЩ, Европа, в по-богатите страни, че и в България?” И сега няма законови пречки, но ако тръгнат всички, няма кой да ги спре. Да ги застрелят ли? Защото щастието идва не от количеството богатство, а от сравняването му спрямо средата, в която съществуваш, от твоето мястото в обществото, от ценностната система. Затова миграцията от бедни към богати страни, за последните 20 години е общо под 0.1 %. от цялото население на земята. Т.е. пренебрежимо малка, нищо, че плашат с 5-6 хил. бежанци и ни травмират нон стоп.

Четвърто – много хора си спомнят с носталгия социализма, защото през по-голямата част от него хората са били по-равни, макар и в пъти по-бедни.

Самото богатство не прави щастието. Пето – за 23 години се разкъсаха социалните връзки и контакти между хората. Богатството ги раздели. Приятелство, солидарност, взаимопомощ изчезнаха или промениха своя смисъл. Ако се обърнем назад, там, където сме били – към социалното, а не към материалното, то колко по-богати сме станали няма да е най-важното. Защото ще се чувстваме по-удовлетворени от живота и щастливи, което е целта на самия живот. Пак повтарям. Дано си отговорите на въпроса “Защо при социализма бяхме по-бедни отсега, но по-щастливи”. Защото бяхме по-равни. За да стане животът по-добър и хубав, е нужно малко: да превъзмогнеш егото си. Да не грабиш и мислиш само за себе си, фамилията, материалните блага. Да помогнеш на паднал или на човек в беда, да потърсиш приятели – такива, които си загубил, и нови. Да направиш добро. Това скъпо ли е? Много ли е?

Може никога да не забогатееш, което е най-вероятното, или пък да се случи след много време, битки, съсипано здраве и нерви. Милионер няма да станеш! А добро можеш да правиш всеки ден и удовлетворението е същото. Ти решаваш. Останалото са пари и имоти, които някой ще наследи. Но щастието не се наследява!