Ще има ли плавно повишение на лихвите
Изминалата 2017г. може да бъде определена като една от най-добрите за банковата система от началото на прехода /1989г./, на фона на много доброто представяне на българската икономика и тази на ЕС за последните 10 г. При размер на активите на банковата система от 95,9 млрд. лв. в края на ноември 2017 г. банките в България управляват на практика активи, равняващи се на БВП на страната.
Кредитирането продължава да расте с отчетливи темпове. Отчитането на растежа му вече не се влияе от изчистените и продадени от банките кредити и той е все по-видим и все по-бърз след приключилите през август 2016 г. проверка на качеството на активите и стрес тестове на банковата система. Предприетите от банките активни действия по прочистване на портфейлите водят до осезаемо намаление на дела и размера на необслужваните кредити. При запазване на тенденцията в краткосрочен план, се очаква делът им да стане едноцифрен, в сравнение с отчетените 11,7% в края на третото тримесечие на 2017 г. Положителното състояние на икономиката на България стои в основата на тези процеси, което има своето позитивно отражение върху дейността на банките.
Ниските лихвени проценти остават основно предизвикателство за банките, които запазват благоразумно ниво на риск и не се впускат в агресивно кредитиране, макар и в условията на силна конкуренция. Добрата капиталова адекватност и високата рентабилност, на фона на разумно управление на разходите, поставят българската банкова система в благоприятна позиция, както спрямо европейските им конкуренти, така и за финансирането на домакинствата и бизнеса и през 2018 г.
Направляването на курса на паричната политика от страна на водещите централни банки, като Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, би определило момента, в който лихвеният цикъл ще обърне своята посока. В тази връзка клиентите трябва да са наясно, че в даден момент повишаването на лихвените проценти е очаквано плавно да
започне. Подготовката за това развитие трябва да е с премерен риск и отговорност, не само за банките, но и от страна на потребителите на финансови услуги.
Настоящата година също ще премине под знака на нови регулации. Нов Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) транспонира Втората директива за платежните услуги (PSD 2) в националното ни законодателство, Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID II) се въвежда чрез новия Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (IFRS 9) и транспонирането на Регламента за личните данни (GDPR) са само част от по-значимите нови регулации, които ангажираха вниманието на банковите мениджъри още преди настъпването на 2018 г.
През 2017г. Асоциацията на банките в България (АББ) навърши 25 г. от създаването си, валутният борд отчете своята 20-годишнина, а България отбеляза 10 г. от присъединяването си към ЕС. От началото на 2018г. България пое ротационното председателство на Съвета на ЕС, което ще е съпроводено и със засилване на международната дейност на АББ. През май 2018 г. АББ ще е домакин на заседания на Борда и Изпълнителния комитет на Европейската банкова федерация и на Общото събрание на Европейския институт за паричния пазар (EMMI), на които е член. АББ изразява готовност за сътрудничество с Министерството на финансите, БНБ и други институции във връзка с въпроси в областта на финансовите услуги, които се очаква да бъдат обект на разглеждане в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС. В този дух ще продължи добрата и активна работа в рамките на шестте комитета и десетте работни групи към УС на АББ и през новата година, информира в.Стандарт.
Благоприятната европейска и местна икономическа среда и българското домакинство на председателството на Съвета на ЕС предоставят множество възможности, от които трябва да се възползваме максимално, включително и спрямо целта по присъединяването на страната ни към Валутния механизъм II и бъдещо членство в еврозоната.
financebg.com