Ще спрат ли еврофондовете

Най-вероятно не сте забелязали, но на 13 януари Министерският съвет прие наредба за водата, която вероятно ще вдигне цената, която плащате от догодина. Причината да не забележите е, че разбираемо МС се постара това да не вдигне много шум – правителство, което се опасява от всякакви движения, надали иска да сочи на гражданите, че някаква цена ще се повиши. Наредбата бе завоалирана като „нов инструментариум на Комисията за енергийно и водно регулиране за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите“. Това е втората стъпка от т.нар. водна реформа – мащабна промяна в начина, по който се доставя, поддържа и потребява водната инфраструктура в България. Първата беше разделянето на ДКЕВР на енергиен и воден регулатор.

Тук е моментът да се запитате защо правителство, което определено не личи да иска да влиза в регистъра на реформаторите, все пак прави подобна промяна. И отговорът е прост – защото иначе ще загуби едни пари.

Инфографика

Увеличаване

Когато подписвахме документите за новия програмен период за европейско финансиране, се съгласихме на едни предварителни условия, които Европейската комисия постави на страните членки, уморена от липсата на движение в сектори, които тя смята за важни. Те изискваха България да предприеме определени действия до края на 2016 г., като в противен случай би била наказана по единствения ефективен начин – със спиране на финансирането. През 2015 г. не беше постигнат особен напредък по тези условия – от списъка, който направихме миналия януари, са отпаднали едва две: Национален план за отпадъците и стратегия за висшето образование. Проверка на „Капитал“ установи, че повечето от сроковете, които изтичаха до декември 2015 г., са преместени за тази година (виж графиката). Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев обаче е убеден, че до края на тази година всичко останало ще бъде изпълнено.

Това е амбициозна задача. Остават например двете хоризонтални условия (т.е. такива, от които зависят всички пари) – създаване на статистически показатели за всяка програма, които да подаваме към Брюксел, така че там да могат да преценяват адекватно докъде сме с целите, и реформа на системата за обществени поръчки. Второто се движи – ЗОП е в парламента, а първото продължава да е на ниво обсъждане, но заети с него експерти твърдят, че ще се случи до края на годината. Предвид залога – над 9 млрд. евро, тези две условия са най-сигурни.

Но други са съмнителни. Прословутата водна реформа например иска все пак въвеждането на нови цени на водата, които да позволяват на ВиК операторите да поддържат мрежата, в която са инвестирани европейски пари. Това ще е ход, който това правителство ще трябва да направи въпреки страха от протести, подобно на тези за винетките. Другата голяма въпросителна е здравеопазването: там опитът на правителството да побере плащанията за здраве в ограничения бюджет на здравната каса, като намали броя на болниците и лекарите, с които работи, неминуемо ще срещнат недоволство, освен ако не са половинчати. В сектора все още стоят неизпълнени приоритети като нов модел на спешна помощ, нов модел на разходване на парите в зависимост от население и приоритети и печално известната електронна здравна карта. Съмнително е дали до края на годината всички тези неща ще се случат, особено предвид трусовете в здравното министерство.

Източник от правителството, коментиращ анонимно, заяви че ЕК държи най-много именно на води и здраве, както и на ромската стратегия за интеграция, която също е доникъде – миналата седмица беше обявена поръчка за съставянето на електронна система, която да следи всички показатели. Т.е. липсата на видим напредък в тези три сектора до средата на 2017 г. ще спре съответните суми за тях.

Това е добър механизъм на хартия за задвижването на реформи. Но проблемът, както с всичко друго, е, че документите невинаги значат действия. „Ние сме царе на стратегиите“, казва експерт, участващ в съставянето на новите програми. На хартия в министерството на икономиката вече има няколко съвета, които действат по новата Стратегия за интелигентна специализация (също предварително условие, което определя секторите с приоритет за икономиката), но които не са се събирали. В сектор отпадъци пък трябваше да бъде приета такса „смет“ на база количество, но това отпадна, както ще отпадне идеята онези, които харчат много над средното вода, да плащат по-скъпо наднорменото количество.

Така че повечето условия може и да бъдат изпълнени до края на тази година. Това не значи задължително, че ще се случат реформи. Нито, че няма да ни бъдат спирани средства. Играта на котка и мишка ще продължи.