Щ и ЕС срещу офшорните зони

Тежки времена се задават за офшорните зони и териториите със статут на данъчен рай. Срещу тях започна натиск за повече прозрачност, оказван от Германия, Великобритания и САЩ.Кампанията започна от разследването за укрити в Литхенщайн данъци от над 900 германци от индустрията, спорта и шоубизнеса, но обхватът й се разрасна, след като в нея се включиха данъчните власти в Лондон, Вашингтон, Париж, Отава и Канбера.Бивш служител на голямата лихтенщайнска група LGT, управлявана от местната княжеска фамилия, продаде срещу близо 5 милиона евро диск с подробни данни за 750 високопоставени германци, заподозрени в укриване на данъци в малкото алпийско княжество с едва 35 хиляди души население.За интересуващата ги част от списъка са платили още и от Северна Америка, Франция и Австралия, а държави като Финландия и Швеция обмислят също да започнат разследвания. Списъкът на местата, върху които се насочват интересът и натискът за прозрачност, се попълни с имена като Швейцария, Люксембург, Австрия, Монако, Андора и Гибралтар, но според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) той е доста по-дълъг.Подготвят се конкретни германски и международни действия, но те няма да са факт преди срещата за обсъждане на данъчните проблеми през юни на базираната в Париж ОИСР, съобщи в. „Файненшъл таймс“. Ако бъде договорено нещо там, вероятно ще трябва да се почака малко да минат и президентските избори в САЩ през ноември, тъй като американците имат тежка дума в ОИСР.В неделния брой на в. „Билд“ Щайнбрюк предупреди: „Искаме да обявим война на страните – данъчен рай в Европа.“ Той допълни, че „Берлин желае да подпише договореност за двойното данъчно облагане с Лихтенщайн, но ако това не стане, може да усложни бизнес действията“, ако княжеството не сътрудничи в борбата с данъчните измами. След което каза, че Германия няма да се спре дотук: „Не е само Лихтенщайн, говорим още за Швейцария, Люксембург или Австрия.“Заедно с Белгия австрийците и люксембургците са критикувани, че им е дадено право да не прилагат европейските регулации от 2005 г. за обмяна на банкова информация, свързана с чужди граждани. Берлин може да наложи специална такса върху банковите преводи към Лихтенщайн или ще задължи германските банки да уведомяват данъчните власти за всяка транзакция в тази посока, обяснява „Файненшъл таймс“.В сряда в Берлин пристига на посещение принц Албер, владетелят на Монако, и в разговорите му с канцлера Ангела Меркел ще бъде „откровено обсъдена“ и прозрачността на финансовите институции в средиземноморското княжество. През март следва среща на Меркел с френския президент Никола Саркози, а Франция отдавна също натиска Монако за повече финансова прозрачност. В битката за достъп до поверителна информация вече падна първата жертва – изненадващо бе блокиран сайтът Wikileaks.org, където анонимно можеше да предложи за продан секретен документ. Ударът бе нанесен от швейцарската банка „Юлиус Бер“, която предприе съдебни действия не срещу сайта, а срещу американската компания „Динадот“, дала хостинг на мистериозните му собственици. През април 2007 г. бивш служител на „Юлиус Бер“ предаде поверителна информация на германските власти и принуди много швейцарски банки допълнително да затегнат сигурността.Швейцарските банкови власти внимателно следят събитията в Германия и си позволиха остри квалификации, за които после бяха принудени да се извинят. Председателят на Асоциацията на швейцарските банкери Пиер Мирабо сравни методите на германските институции с тези на Гестапо, но после официално се извини с уточнението, че искал така „да изкаже неудобството от методите на разузнаването срещу приятелски държави“. Говорителят на асоциацията заяви след това, че сигурността на банковата тайна е в добро състояние, не подлежи на преговори и няма основания за паника на вложителите. По официални данни Швейцария е третият по големина в света център на финансови активи, като под нейно управление са средства с еквивалентна стойност от над 4 трилиона и 280 млрд. евро. Британските данъчни власти са платили 100 хиляди паунда, за да се сдобият от лихтенщайнския информатор със списъка на стотина британски граждани. Смята се, че най-после Лондон е получил достъп до информация и сметки, които са били абсолютно недостъпни в продължение на десетилетия. Медиите твърдят, че източникът на ценната информация е Хайнрих Кийбер, бивш компютърен експерт от управляваната от лихтенщайнската княжеска фамилия група LGT. Германците обясняват, че разполагат с данни, до които Кийбер не е имал достъп, което пък автоматично повдига въпроса колко е пробита мрежата за сигурност на информацията в банките на Лихтенщайн.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *