1. Регионалната икономика и нейното място в глобалния свят

Навлизането на глобализацията в икономическите явления във всяко кътче на земята, ни кара да се замисляме все повече за ефективността на икономиките на различните държави, градове и области, както и възможно ли е конкурентоспособно съществуване на стопанските субекти в световната пазарна икономика. От друга гледна точка – „мрежовата икономика“ е факт с неконтролируемия растеж и липса на формализъм, водещ до логиката „всеки сам за себе си“, което затруднява човешкото сътрудничество.

В резултат на това структурата на „мрежата“ може да доведе до разочарование на членовете си, когато няма устойчиво равновесие и социално спояване и адаптивност, а непрестанни дисбаланси и кризи. Тези опорни точки и различните икономически модели за развитие – регионални, национални и глобални, са разработени детайлно в книгата „Управление на мрежи“ от Кристоф Асанс – автор с утвърдена репутация и безспорна експертиза в съвременната икономическа наука.

Мрежата на регионално равнище: Бизнес екосистеми

Явлението на регионализация на икономиката в контекста на глобализацията е предмет на множество наименования: екосистема, промишлен район, локална система за производство, мезосистема, разсадник и бизнес инкубатори, клъстер, Портър (Porter, 1998), център на конкурентоспособност, иновативен център, научен парк, технологичен парк, локална агрохранителна система и др. На семантично ниво използваме терминологията на бизнес екосистемата (ESA) на териториално ниво: локална мрежа, състояща се от различни предприятия с пазарен или непазарен статус, свързани със заинтересовани страни, като например местни власти и партньори в допълващи отрасли. Екосистемата представлява икономически живот, свойствен за територията, чиито потоци на дейности на различните партньори правят територията самодостатъчна; обратно, територията обединява и укрепва сътрудничеството между партньорите чрез ефектите на близостта, които ще обясним.

Първоначално това понятие се въвежда от Тенсли (Tansley, 1935)1 , за да обозначи принципа на хомеостаза в екологична среда. Като продължение на тези трудове, Муур (Moore, 1993) е първият автор, който наистина говори за бизнес екосистеми (business ecosystem), като транспонира трудовете на Тенсли (Tansley, 1935) в света на мениджмънта.

Основни особености на териториалната икономика и регионалните модели

Първите теоретични основи на бизнес екосистемата са въведени от Маршал (Marshall, 1920) в Съединените щати Последният разглежда концентрацията на фирми в рамките на една и съща територия. Той разсъждава за предимствата и ограниченията на това, което той нарича „локализирана индустрия“. Неговата цел е да разгледа укрепването и координацията на малките и средни предприятия, специализирани в една и съща производствена верига и изграждащи пълноправна система на индустриална организация. Той първо ще квалифицира тази мрежа като МСП, като индустриална зона. Въз основа на това проучване, Маршал (Marshall, 1920) показва, че производителността на едно предприятие зависи не само от присъщите му производствени капацитети, но също така и от мястото, където се намира фирмата. Наистина в една индустриална зона едно предприятие, разположено в близост до своите доставчици, партньори или конкуренти, има по-ниски логистични разходи за транспорта и съхранението, както и за достъп до суровини.

За да опише този феномен, Маршал (Marshall, 1920) въвежда понятието агломерационна икономия. Той смята, че предприятията, принадлежащи към една и съща индустрия и установени на едно и също място, могат да развият икономии от мащаба, които не са свързани с увеличение на размера чрез придобиване на права на собственост (ендогенни икономии от мащаба), но са свързани с по-ниски логистични разходи, разходи за пазарна сделка, разходи за трансфер на технологии, тъй като се намират в близост до едни и същи инфраструктури. Тук има една първа точка на закотвяне на схващането за екосистема около териториалното измерение (регионалния икономичеси модел). Маршал (Marshall, 1920) извежда на преден план и едно ново измерение: това е „индустриалната атмосфера“, фактор за учене и предаване на умения с течение на времето в локализираната производствена система, а това благоприятства обмена на идеи и опит, и по този начин трансфера на знания. В тази връзка Буше (Bouchez, 2013) припомня външните фактори за знание, свързани с агломерационните икономики, за да опише непредвидените последици от прехвърлянето на информация на случайни контакти, улеснени от близостта на участниците и повишаването на производителността в областта на иновациите и новите технологии.

Обратно, социалните отношения в околията представляват основен елемент за улесняване в някои случаи на понижаване на транзакционните разходи чрез намаляване на риска от опортюнизъм поради „индустриалната атмосфера“, както и чрез по- ниски разходи за изготвянето на договор. Тази последна точка се потвърждава от изследвания, проведени в Италия. Околиите в Източна и Централна Италия, по подобие на партньорските мрежи от МСП на Benetton, почиват на същите характеристики като „маршаловите“ околии, проучени в Съединените щати. Тяхната структура почива върху съвкупност от концентрирани малки предприятия, които съжителстват на едно и също място и заедно допринасят за реализирането на даден проект. Функционирането на околиите разчита предимно на връзки на съучастие в една „общност на съдбата“ с корени на местно ниво, така че споделянето на обща културна идентичност има тенденция да избегне конфликтите на интереси (Becattini, 1992). По този начин Бекатини (Becattini, 1992) актуализира понятието индустриална околия. Той разширява първоначалния анализ на Маршал (Marschall, 1920), основан на агломерационните ефекти в по-широка перспектива, включвайки социални, културни и институционални критерии.

Местната икономика и индустриален растеж тогава се основават много повече на когнитивна, отколкото на географска близост. Социално- икономическият подход на Бекатини (Becattini, 1992) набляга по този начин върху механизмите на координация на дейностите за производство и специализация в рамките на един и същи отрасъл, които произтичат от чувството за принадлежност към дадена територия, и механизмите на доверие, които произтичат от това. Очевидно е, че не всяка бизнес екосистема може да бъде изградена на базата на териториална идентичност, наследство на много векове история. Така някои от тях са създадени в отговор на търсенето на пазара или на обществените власти, а не заради местната инициатива на участниците. Такъв е случая: на клъстер, който Портър (Porter, 1998) определя като специфична форма на териториална организация, която се стреми да институционализира публично-частни партньорства на една и съща територия. Портър (Porter, 1998) по този начин подчертава институционалното съществуване на географски и икономически концентрации на обществени и частни участници на една и съща територия, в служба на колективната иновация.

По отношение на клъстерите Силициевата долина (Silicon Valley) се смята от Ферари (Ferrary, 2008) като доминиращ международен модел. Този модел включва сътрудничество на една и съща територия на различни участници от обществения и частния сектор: големи компании, университети, изследователски центрове, стартиращи фирми, дружества за рисков капитал, фирми за набиране на персонал, търговски банки, фирми за връзки с обществеността, експерт-счетоводители, адвокати кантори, инвестиционни банки, медии, консултантски фирми. Характерна особеност на клъстера почива на способността на фирмите да си сътрудничат за иновации, като същевременно запазват надпреварата чрез конкуренция, според Геген и Торес (Gueguen, Torres, 2004 г.): „Най- важното нещо е, че участващото предприятие сътрудничи за развитието на бизнес екосистемата, като поддържа съответно ниво на конкуренция с други компании. Това съпоставяне на конкуренция и сътрудничество ще се окаже източник на иновации и на технологично развитие.

“ Именно по модела на Силициевата долина в Калифорния други държави като Франция или Мароко след това създадоха съвместна иновационна политика под ръководството на обществените власти, по подобие на научните паркове (технополис)3 . В съответствие с тази инициатива създаването на центровете за конкурентоспособност във Франция е обществена политика да се концентрират на едно място ресурсите и уменията, необходими за иновацията с надеждата, че тези ресурси и умения могат по-лесно да се комбинират без традиционното преодоляване на административните пречки. Иновацията обаче не може да бъде постановена нито чрез данъчни мерки, нито чрез нормативни актове, защото тя произтича предимно от доброволно споделяне на знания между публичните и частните партньори при споделеното доверие.“

Това е парадоксът на предложения подход с центровете за конкурентоспособност по френски маниер: подход, при който по политически причини изкуствено се насърчава доверието между участници с често противоречиви интереси: обществени изследователски центрове и частни инвеститори, които не споделят едно и също състояние и са склонни да търсят противоположни цели (фундаментална иновация за обществените изследователи, приложна иновация за частните предприятия); специализирани МСП, които не са склонни да разкриват промишлени тайни пред големите партньори от страх да не загубят способността си за преговори в иновативните проекти; конкуриращи се фирми, които са партньори за споделяне на инвестициите и рисковете в една колективна иновация, но които отново стават конкуриращи се, за да споделят ползите от рентата на това нововъведение. Това е причината, поради която една трета от 71-те центрове за конкурентоспособност, разположени във Франция, се смятат за неконкурентни без международна репутация.

Екип на ел. списание „Финанси“

www.financebg.com

д-р ик. инж. П. Нейчев

П. Иларионова

–––-

1. Тенсли (Tansley, 1935) е първият, който използва термина „екосистема“ (на английски език), като развива схващането за екологична единица и нейната еволюция във времето; той е бил повлиян от термодинамиката, науката за баланса на големи системи, а не от теорията на системите. Екосистемата е съставена от два елемента: биоценозата,която представлява съвкупността от всички живи същества, и биотопа, който е средата. Екосистемата е сложен, балансиран, стабилен и автономен комплекс на живота. Каква е аналогията на екосистемата с биосистемата? Екосистемата включва среда, живите същества, които я съставляват, и всички взаимоотношения, които могат да съществуват и да се развиват в рамките на системата.

2. Терминът „територия“ препраща към най-различни значения, особени тясно свързани с понятието за географска близост. Според дефиницията на Рафстен (Raffestin, 1986) територията е пространство, оформено от човешката намеса. Тя съответства на географско пространство, определено от юридическо законодателство (национална територии) природна специфичност (планинска област) и културна особеност (езикова територия). Територията предполага съществуването на естествени топографски граници с изкуствени граници, определени от административно деление. Впрочем не е задължително ди има логична съгласуваност между тези две деления, а това поставя политически проблеми за устройство на територията, между територии, които съчетават предимствата на природата и тези на администрацията,и територии, които не винаги са в състояние да компенсират липсата на природни ресурси чрез увеличаване на инфраструктурата, изобилието на квалифицирана работна ръка, публичните субсидии и др.

3. Във Франция по инициатива на сенатор Пиер Лафит, френският технологичен парк Sophia Antipolisе създаден през 1969 г. като сдружение; той е предназначен за насърчаване на идеята за „град на науката, културата и мъдростта“. Този технопарк се подкрепя от самото начало от различни обществени институции, образуващи едно „административно напластяване“, чиито последователност и ефективност все пак повдигат въпроси за Рьоно (Renaud, 2009), тъй като често държавните помощи са редундантни (припокриващи се) или несвърани една с друга: Европа, държавата, Генералния съвет, Търговската камара, местните общности, регионалните дирекци на научните изследвания и иновациите, мрежите за технологично развитие (RTD) и др. Френските законопроекти за „териториална децентрализация“, споменати през 2013 г., добавят допълнителна степен на объркване, като въвеждат ново стъпало на административното напластяване: големи те градове (метрополиси). Например метрополисът на Париж ще бъде публично учреждение, обхващащо Париж и „междуобщинските структури със собствено данъчно облагане“ на департаментите О-дьо-Сеи, Сен-Сен-Дьони и и Вал-дьо-Марн, с най-малко 300 000 жители. Това особено разделение е достатъчно, за да докаже, че действията на правителството няма да спечелят яснота с тази мярка, а ще засилят юрисдикционните конфликти като проблемите на политическите съперничества за сметка на икономическата привлекателност на peгионите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *