10 години България в ЕС

На 22 декември 1990 година  7 Велико народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности.

През 1995 г. на 14 декември 37 Народно събрание гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС). 15-16 декември – По време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни. На 15 февруари 2000 година се провежда първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България. Това е официалното откриване на преговорите за присъединяване на България към ЕС.. През 2005 г. 13 април  Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”. На 25 април на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Присъединяването на България и Румъния се смята за завършек на петото разширяване на Европейския съюз, което започва през 2004 г. В резултат на което населението на ЕС достига 493 млн. души, а икономиката се превъръща най-големия общ пазар в света. През 10-те години на членство усволяването на еврофондове са довели до ръст на заплатите с над 15% и до нараствате на БВП на страната с близо 12%. Това става ясно от доклад на Министерството на финансите за ефекта на фондовете на ЕС върху икономиката на страната от приемането ни за член на Общността до края на 2016 г. През първия за страната програмен период (2007–2013 г.) беше получен достъп до средства от ЕС в размер на 9,4 млрд. евро. Към 30 юни 2016 г. усвоените средства от европейските фондове са над 9 млрд. евро, като степента на усвояване е 96,6%. Над 60% от привлечените в икономиката средства от ЕС са усвоени в периода 2013-2015 г. Общият ефект на тези пари върху икономиката ни се изразява в кумулативно нарастване на БВП с 11,5% към края 2016 г. над базисния сценарий при липсата на пари от ЕС, се посочва в доклада. През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до 9,9 млрд. евро от ЕС. В сравнение с периода 2007–2013 г. това е ръст с 5,2%. Към 30 юни 2016 г. изпълнението на преобладаващата част от програмите е в начална фаза, като са извършени плащания на обща стойност 293 млн. евро, в т.ч. средства от ЕС в размер на 241 млн. евро. Ефектът от тези пари се оценява на ръст на БВП с 0,4% до края на годината. Така общият ефект от парите от ЕС е нарастване на родната икономика с 11,9%. Това се дължи основно на положителните ефекти от правителствените разходи върху производството, а оттам и върху частното потребление и инвестициите.  Един от най-важните ефекти от усвояването на парите от ЕС за програмния периода 2007-2013 г., със силно положително въздействие върху българската икономика, е нарастването на обема на частните инвестиции – с 22,3% към края на 2016 г. спрямо сценария, в който не получаваме пари от ЕС. Парите от следващия програмен период се очаква да доведат до ръст на инвестициите с още 1,9% до края на годината. Друг положителен ефект от изключителна важност за икономиката на страната е намаляването на безработицата. В резултат на усвояването на парите от ЕС към края на 2016 г. коефициентът на безработица в страната ще бъде с 6,9 процентни пункта по-нисък отколкото би бил без притока на тези средства. В същото време, броят на заетите лица в икономиката ще се уве-личи с 15,2% към края на 2016 г. само благодарение на парите от първия програмен период (което означава близо 390 хил. заети по-вече). Към края на 2016 г. кумулативното увеличение на средната заплата благодарение на парите от ЕС за периода 2007-2013 г. е 14,9%, а средствата за периода 2014-2020 г. ще вдигнат заплатите с още 0,2%. Увеличението на заплащането е един от факторите (заедно с нарастването на производството и заетостта), които обясняват и положителната динамика на частното потребление. Кумулативно към края на 2016 г. то ще бъде по-високо с 14,4% в сравнение със сценария без еврофондове. Благоприятно въздействие на европейските средства се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика. Това води до увеличаване на износа. Вносът също нараства благодарение на парите от ЕС, тъй като много от инвестициите са в оборудване, което не се произвежда в България. Като цяло влиянието на европейските средства върху състоянието на публичните финанси е положително. В резултат на усвояването им приходите в държавния бюджет под формата на нараснали данъчни постъпления надминават разходите, свързани с усвояването на парите от ЕС. Към края на 2016 г. натрупаният положителен ефект върху бюджетния баланс ще бъде в размер на 2,14 процентни пункта от БВП. Ефекти от евростредства  до края на 2016 г. 2007–2013 г. Показател  Пари 2007-2013     Пари 2014-2020 Ръст на БВП 11,5%  0,4%
Износ на стоки и услуги 1,7%  0,02%
Внос на стоки и услуги 7,8%  1,5%
Текуща сметка, % от БВП -1,4  п.п. -0,9 п.п.
Частно потребление 13,9%  0,5%
Частни инвестиции 22,3%  1,9%
Заетост (15-64 г.) 15,2%  0,9%
Безработица (15-64 г.) -6,5  п.п. -0,4 п.п.
Средна заплата 14,9%  0,2%
Инфлация 4,6%  0,04%
Бюджетен баланс, % от БВП 2,1 п.п. -0,04 п.п.

financebg.com