13-ата петилетка на Китай

Преди седмица с гласовете на 2778 депутати, или 97.27% от делегатите в Общокитайското събрание на народните представители, бе приет икономическият план на страната за 2016 – 2020 г. А какво са правили останалите 2.73%, вероятно е първият въпрос у всеки, запознат с марионетните парламенти в комунистическите режими.

Това можеше да остане единственият въпрос в предизвестената новина за целите на 13-ата петилетка на Китай, защото планът се възлага, изработва и прилага от изпълнителното бюро на партията без участието на парламента. Основните му параметри бяха представени още през 2015 г., а насоките му са очаквани от инвеститори и централни банкери по света.

Въпреки това Западът иска да знае как Китай, откъдето днес идва една трета от индустриалното производство в света, ще вземе завоя от износна страна към икономика на силното вътрешно потребление. Изпълнителното бюро на партията, чийто председател Си Цзинпин е и президент на страната, иска пък да увери сънародниците си, че страната няма да попадне в капана на средните доходи, както почти всички развиващи се държави в последните 60 години.

Ключът и към двете е колко бързо ще расте икономиката на страната и кое ще я стимулира. А какъв е залогът формулира преди дни британският финансов министър Джордж Озбърн – забавянето на китайския растеж е една от съставките в „коктейла от рискове“ пред глобалното възстановяване.

От количество към качество

„Ако трябва да ползваме класическата формулировка на Адам Смит, икономическият растеж зависи от подобряване на производителността“, казва пред „Капитал“ доктор Янфей Ли, икономист в Economic Research Institute for ASEAN and East Asia. „Преведено от езика на XVIII в. към нашите реалности, това означава или технологични иновации, или индустриални подобрения, т.е. да заменим количеството с качество.“

За Китай това означава например да спре кредитирането за проекти, създали множеството „призрачни градове“ в страната или свързаните с тях рудо- и стоманодобивна индустрии, особено в северната част на страната. Планът прави крачка в тази посока. При представянето му премиерът Ли Къцян се зарече да затвори държавните „предприятия зомбита“, които произвеждат единствено дълг. Това според него ще дойде с цената на 1.8 млн. уволнени работници. За да се погрижи за тяхното преместване, преквалифициране и устройване, държавата ще създаде фонд от 100 млрд. юана (15.3 млрд. долара).

„Това е правилна, но далеч недостатъчна стъпка. Необходима е освен това дългосрочна демографска стратегия, която да тласне все по-замогващото се, но и намаляващо население на страната към частни бизнес инициативи и повече консумация“, допълва Янфей Ли.

Нарастването на потреблението, за което говори той и което ще бъде основната цел на Пекин през следващите пет години, не трябва да буди никакво притеснение, твърдят в наскоро публикуваната The One Hour China Book дългогодишните инвеститори, консултанти и преподаватели в Пекинския университет Джефри Таусън и Джонатан Войзъл.

Вярно е, че ако измерваме потреблението в Китай спрямо БВП на страната, то намалява прогресивно от 51% в 1984 г. през 43% към 1995 г. до 34% за 2013 г. Същевременно потреблението в Япония и САЩ например е 61% и 68% от БВП на съответната страна. Само че икономиката на Китай е нараснала над два пъти в периода 2000 – 2010 г. Така на практика китайското потребление е скочило от 650 млрд. долара годишно до почти 1.4 трлн. долара. Ако президентът Си изпълни целите си за удвояване на БВП за десетилетието до 2020 г., може да се очаква сходен ръст на консумацията.

Следователно по-точен измерител за вътрешното потребление са доходите на домакинствата. Според статистиката общият доход на китайските домакинства е около пет трлн. долара. Като се вземе предвид, че голяма част от реалните приходи не се декларират, това трябва да се приеме като долна граница. Ако към този индикатор прибавим прогнозите за нарастване на потреблението – от жилища и образование до забавления – с по-бърз ритъм от растежа на икономиката, „е ясно, че китайските консуматори ще продължават да изненадват света и през 2016 г.“, заключават авторите.

„Тази стабилна основа трябва да е достатъчна за планирания ежегоден растеж на икономиката между 6.5% и 7%“, убеден е доктор Янфей Ли. Това отговаря поне ориентировъчно на въпроса колко ще расте китайският БВП в следващата петилетка.

„Дали тези числа са достоверни, зависи дали слушаме премиера Ли отпреди няколко години или пред депутатите сега“, посочва пред „Капитал“ професор Майкъл Петис, преподавател по икономика в Пекинския университет. Той намеква за добило популярност интервю на Ли отпреди няколко години за Bloomberg. В него китайският премиер казва, че когато получава редовните данни от Националния статистически институт, той предпочита да вярва единствено на показателите за превозени товари с влакове, натоварени контейнери на пристанищата и консумирани барели петрол. Западните медии нарекоха това индекс на Ли за реалния растеж. Днес премиерът е убеден и иска да убеди света, че икономиката на страната му ще расте с най-малко 6.5% годишно.

За да постигне това, Китай отслаби паричната си политика, като например наскоро намали изискванията за парични провизии към банките, позволявайки им така да отпускат повече кредити. В същото време страната продължава да реформира и отваря капиталовите си пазари, като една от стъпките бе да разреши на гражданите си да инвестират до 50 000 долара на човек в чужбина.