15% по-малко заплащане за жените в сравнение с мъжете
15% по-малко получават като заплащане жените в сравнение с мъжете според наблюдения на Европейската комисия върху икономиката на Съюза. Нов доклад, публикуван днес, представя начините, по които ЕС може да преодолее тази разлика – през изминалото десетилетие тя почти не е претърпяла промяна. Разликата в заплащането на жени и мъже представлява разликата между средното почасово заплащане за жени и за мъже, преди облагането с данъци, за икономиката като цяло. Тя отразява съществуващата дискриминация и неравенство на пазара на труда, които практически засягат главно жените.
„Момичетата се представят по-добре в училище от момчетата, а и повече жени с университетска степен навлизат на пазара на труда, отколкото мъже, но, въпреки това, разликата в заплащането продължава да съществува. Тази ситуация е абсурдна и се нуждае от корекция.“, заяви Владимир Шпидла, комисар по заетостта, социалната политика и равните възможности. „Разликата в заплащането е сложен проблем, в основата на който стоят много причини. Понякога става дума за явна дискриминация. Често пъти обаче има скрити причини: жените вършат доста работа, за която не получават заплащане, като грижи по домакинство и близки. По-голямата част от жените работят почасово и често секторите, в които преобладаващо са заети жени, са с по-ниско ниво на заплащане. Време е да преминем на ново ниво. Единственият път към успеха е да привлечем мъжете, жените, неправителствените организации, социалните партньори и правителствата за справяне с проблема на всички равнища.“
Разликата в заплащането на мъжете и жените се простира далеч отвъд въпроса за получаването на еднакво заплащане за извършването на еднаква работа. Една от главните причини е оценката на женската компетентност съотнесена към мъжката. Работа, за която се изискват сходни квалификация или умения, е по-ниско заплатена, ако се извършва предимно от жени, отколкото ако се извършва главно от мъже. В някои страни на детегледачките се плаща по-малко, отколкото на автомобилните механици, на касиерките в магазина – по-малко, отколкото на складовите работници, на медицинските сестри – по-малко, отколкото на полицаите.
Разликата в заплащането отразява също така неравенствата на пазара на труда, които засягат главно жените, и по-специално, трудностите при съчетаването на работата и личния живот. Жените по-често прибягват до почасова работа и при тях много по-често се наблюдават прекъсвания в кариерата, което се отразява негативно на професионалното им развитие. Те все още изостават, що се отнася до заемането на мениджърски позиции, и срещат повече трудности и съпротива в професионалното си развитие. Като последствие, кариерите на жените са прекъсвани много по-често, а също така се реализират по-бавно и са по-краткотрайни, а оттам – по-ниско платени от тези на мъжете. Статистиката сочи, че разликата в заплащането се увеличава поради възрастта, образователния ценз и трудовия стаж – разликите в заплащането са над 30% във възрастовата група от 50-59 години и 7% за възрастовата група под 30 години. Тя е над 30 % за онези, които са с висше образование, и 13% сред онези с по-ниско, гимназиално образование. За работници с над 30-годишен трудов стаж във фирма тя е 32%, а е с 10% по-ниска – (22%), за онези, които са работили във фирма от една до пет години.
Комисията определи четири полета за действие, за да се справи с проблема:
• Гарантиране на по-доброто прилагане на съществуващото законодателство (анализ на възможностите за привеждане в съответствие на законите и повишаването на общественото съзнание);
• Заличаването на разликата в заплащането като неразделна част от политиките по заетостта на държавите-членки (разгръщането на пълния потенциал на финансирането от страна на ЕС, и по-специално, от страна на Европейския социален фонд);
• Популяризиране на равното заплащане сред работодателите, най-вече чрез социална отговорност;
• Подкрепа на обмена на добри практики в рамките целия Европейски съюз и ангажиране на социалните партньори.
Намаляването на разликата в заплащането е една от ключовите сфери на загриженост, подчертана в „Пътна карта за равенство на жените и мъжете 2006-2010“. В добавка, проучване на Евробарометър от януари 2007 година показа, че голяма част от европейците смятат, че е необходимо повече жени да заемат мениджърски позиции (77%) и да бъдат избирани за членове на парламента (72%). 68% от европейците вярват, че семейните отговорности са препятствие пред жените при достигането до ръководни постове, а според 47% жените имат по-малки шансове за повишение, отколкото мъжете със същата квалификация.