150 000 корупционни сделки стават на месец у нас

 
Нивото е между 2 и 3 пъти по-високо от това в останалите страни в ЕС. „Броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата. Дори при добро желание те не са в състояние да се справят с един проблем, който е толкова широко разпространен в обществото „, коментира Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра. По думите на експерта в голямата част от случаите инициатор на корупционните сделки е администрацията. „Поведението на администрацията е решаващо за това дали има, или няма корупционни сделки“, заяви Стоянов.  Преследването на корупцията обаче стига само до определени нива. „Това създава предпоставки по политически път да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, които дават подкупи, без да им се поиска“, каза още Стоянов. Все пак експертите наблюдават в последните години нарастваща съпротива от страна на администрацията да приема подкупи. В същото време се увеличава броят на хората, които отиват с нагласата да дадат. Най-много корупционни практики се наблюдават в секторите на здравеопазването и полицията. От платените подкупи 40% са отишли в здравеопазването, а 22% – в полицията. Следват митниците и съдебната власт. Според Стоянов в Европа има сравнително равномерно разпределение на подкупите – навсякъде се дава по малко, като най-голям дял е в групата „други“. „Тук на всеки 100 подкупа, 22 отриват в джоба на полицая, а здравеопазването е „номер едно“ и за България, и за Европа“, подчерта той. Стоянов посочи, че у нас при всяко правителство има характерен корупционен фон. Най-висок е в периода 1998 – 2001 г.  – при управлението на Иван Костов, при следващото правителство – на Симеон Сакскобургготски, той намалява и се постигат минимални нива, при правителството на Тройната коалиция корупцията се повишава чувствително, но не достига максималните нива от първия период, а при сегашното правителство корупцията не може да достигне изобщо показателите от периода 2001-2009 г. Филип Гунев – старши анализатор в ЦИД, изтъкна, че в България принципът на управление е замяна на висшия административен ешалон, което подхранва корупционните схеми. Това трудно би станало, ако имахме професионална администрация, отбеляза той и изтъкна, че присъствието на политически назначения прави трудно разследването на корумпирани администратори. „Щом са назначени от министъра, все едно се удря по неговия имидж или по имиджа на правителството“, поясни Гунев.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *