2005-а: Петролът и златото гонят рекорди

Урагани с нежни имена, студове и азиатските тигри оскъпиха горивата с 45%

Краткотрайният скок на петрола със 70% и трайното целогодишно поскъпване на черното злато с около 45 на сто заставиха анализаторите често да сравняват отминаващата 2005 г. със страшната петролна криза отпреди 32 години. Разбира се, освен високите цени между 1973 г. и 2005 г. трудно се намираше друга база за сравнение. Защото драстичното поскъпване на черното злато през приключващата година ставаше по свои причини и следваше

съвсем нова логика

Емили, Катрина, Рита, Уилма. Тропическите урагани с тези нежни имена всяваха ужас на милиони край Мексиканския залив и по Атлантическото крайбрежие на САЩ, затваряха нефтодобивни платформи и рафинерии и вдигаха цените на петрола през лятото и есента за дни или седмици над нормалните за момента нива. Именно Катрина бе причината нефтът да скочи до историческия си максимум от $70,85 за барел. На фона на хроничния недостиг на рафиниращи мощности затварянето на 7 рафинерии в южните щати се отрази крайно неблагоприятно на цените на течните горива. Необичайните застудявания в Северна Америка през март изстреляха нагоре борсовите индекси на нефта (вж. графиката).

Освен тези временни метеорологични аномалии през цялата 2005 г. действаха и две тенденции, които постоянно дърпаха цените на петрола нагоре – ръстът на потреблението в бързо развиващите се азиатски икономики и най-вече в Китай (16% годишно) и

засилващите се спекулации

на петролния пазар. Според анализаторите всеки ден от световния петролен пазар „изчезват“ над 1 млн. барела, които се произвеждат, но не се търгуват на нито една от световните борси.

Над всичко това обаче се открояваше крехкият краткосрочен баланс между търсене и предлагане. Толкова крехък, че биваше лесно взривяван и от най-малкото събитие в страните производителки или големи потребителки на петрол. Докато през 2001 г. резервните производствени мощности на ОПЕК бяха

около 5 млн. барела дневно

то днес вече се колебаят между 1 млн. и 0,5 млн. барела. Нефтодобивните и най-вече транспортните възможности на Русия също отдавна вече не са в състояние да повлияят на световния пазар.

Разбира се, цените на течните горива плътно следваха дори и най-малкото колебание на петролните цени както по света, така и у нас. През юли и август цените на бензина достигнаха исторически максимуми от 2,04-2,10 лв. литъра. В най-натоварения сезон авиогоривото Jet A-1 скочи над $700 за тон и увеличи драстично разходите на авиокомпаниите. „България ер“ и „Хемус ер“ увеличиха с $3 допълнителната „такса гориво“, плащана от пътниците за всяка пролетяна отсечка. Автобусните линии вдигнаха билетите си с 2-3 лв. на отсечка, а леките таксита увеличиха тарифите си средно с 30%, а такса „престой“ – дори и с 50%. С 50 на сто скочи и билетчето за маршрутния превоз в София.

На фона на тази небивала транспортна инфлация като

истинска панацея

дойде споразумението, което подписаха на 16 ноември българското правителство и ЛУКОЙЛ. Документът предвижда при скок на петрола поскъпването на течните горива у нас да е най-ниско в Европа. Благодарение на усилията на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и гъвкавата политика на генералния директор на „ЛУКОЙЛ България“ Валентин Златев до края на април страната ни ще е оазис с най-ниски цени на Стария континент.

Белчо Цанев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *