23% от ромските деца не ходят на училище
Вместо да се подобрява, образователната система у нас отчита застой или влошаване по редица показатели. Достъпът до образование на децата в неравностойно положение у нас е затруднен, като една четвърт от ромчетата не посещават училище. Броят на учениците, напускащи преждевременно образователната ни система, расте. Това са част от изводите в тазгодишния доклад на Европейската комисия „Мониторинг на образованието и обучението за 2015 г.“
Ромските деца у нас в задължителна училищна възраст, които не посещават училище, са били 12% през 2011/2012 г., като 9% от ромчетата над 16 г. изобщо не стъпвали в клас, гласят данните от доклада. За учебната 2014/2015 г. данните сочат, че вече 23.2% от ромските деца на възраст между 7-15 г. са изцяло извън образователната система. Повече от 25% от ромските деца пък посещават дефакто сегрегирани паралелки в училище.
Въпреки че обхващането на учениците в училищния процес от ранна детска възраст бавно се увеличава през последните години, все още то остава под средноевропейското ниво (87.8% през 2014 г. при 93.1% през 2013 г.). Според данни на НСИ нивото на записване в предучилищното образование у нас намалява от 83.6% през 2013/14 г. на 82.9% през 2014/15 г.
Друг проблем пред родното образование е и увеличаващият се процент на децата, които напускат преждевременно системата – от 11.8% през 2011 г. до 12.9% през 2014 г. Това е в ярък контраст с предходните години, когато отпадащите от образованието деца намаляваха. По този показател са установени и значителни различия по региони – ако в югозападния район, в който е столицата, процентът на ранно отпадащите от училище е 5.9 на сто, то в северозападния е 20%, в североизточния – 17.9, а в югоизточния – 16.8%. От ЕК ни съветват да вземем мерки, за да преобърнем негативната тенденция, тъй като заложената според Европа 2020 цел на страната ни е този процент да стане 11%, колкото е средната му стойност и в ЕС.
Успехът в тази област зависи от наличието на добре функционираща система за проследяване на движението на учениците, която да следи всяко дете в риск, смятат още експертите по доклада. Положителна стъпка би било обвързване на финансирането за училищата с броя на ранно отпадащите от образованието деца, както и ранното идентифициране на трудностите в обучението.
ГРАМОТНОСТ
България се „слави“ и с най-високия процент в ЕС на 15-годишните ученици, които срещат трудности по четене и математика, поне според международното изследването PISA. По процент на 9-класниците, които се затрудняват в областта на науката, пък сме на трето място от 28-те държави – членки на ЕС. Социално-икономическите фактори, различните училища и местоживеенето влияят много върху постиженията на учениците – ако тези от специализираните средни училища или такива в столицата се представят над средното ниво за страната, то децата от по-малките градове и в СОУ-та без специализирани паралелки изостават значително, посочват от ЕК.