24 май – празник на славянската писменост и на българската просвета и култура

Делото им поставя началото на славянската писменост и култура – широка по мащабите си и демократична по дух. В ІХ век, при покръстването на многолюдните славянски общности в Средна и Югоизточна Европа, Рим и Константинопол се борят за влияние върху тях. С новата писменост и превода на богослужебна книжнина на техния език Византия иска да приобщи към лоното на Източната църква славяните. Както посочва доц. Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, и преди солунските братя са правени опити да се създаде писменост, с която да се преведе Божието слово на славянски език, но те са били неуспешни. Тази мисия е възложена на Кирил, в нея му помага и брат му Методий. С преводите си на най-важните църковни книги Светите братя нарушават догмата за проповед само на трите тогавашни свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Те са обвинени в ерес, но след драматична борба славянският е признат и от Римската църква за официален богослужебен език. Кирил умира през 869 година в Рим. Методий – през 885-та във Великоморавия, където братята са проповядвали на славянски и са подготвили много ученици. След кончината на Методий обаче богослужението на славянски там е забранено, а последователите им са прогонени. През 886 година българският княз Борис I приема техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В България са създадени две книжовни школи, които ще дадат богати духовни плодове. Климент е изпратен в Охрид – център на югозападните български земи (днес в Република Македония). Първоначално школата била в Плиска. След идването си на трона през 893 г. синът на Борис цар Симеон I я премества в новата столица Преслав. В нея кипи преводаческа дейност, създават се оригинални творби – защото Светите братя не само са създали нов книжовен език, достъпен за славяните, но и са поставили основата на нова литература. През Средновековието България се превръща в своеобразен мост за разпространение на славянската писменост и книжнина сред други народи: в Русия, Сърбия, Влахия и Молдова. За това, колкото и парадоксално да изглежда, допринася и едно нещастно за страната обстоятелство – падането й под византийска власт в началото на ХІ век. Тогава именно българските книжовници, принудени да бягат, са носели със себе си ръкописните книги и знанията за славянската писменост. И това е помогнало през ХІ век, няколко десетилетия след покръстването на русите, те да започнат да създават своя книжнина на славянски език.

Първата славянска азбука, сътворена от Светите братя, е глаголицата. В края на ІХ – началото на Х век е създадена по-лесната за изписване кирилица, на която днес пишат много народи в Европа и Азия. С приемането на България в Европейския съюз през 2007 година кирилицата става третата официална азбука в общността. Днес 24 май – Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура, е сред най-светлите и почитани дати в българския празничен календар.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *