25 години по-късно – Централна Европа все още е в ролята на догонващ

Всеки, който помни Централна Европа в първите години на 90-те, няма как да не е впечатлен от трансформацията на страните в региона от централно-планови икономики към пазарно-ориентирани демокрации, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Регионът отбелязва 25 години от падането на комунистическата диктатура, като за пореден път е интегриран изцяло в политическия и икономическия живот на Стария континент. Гражданите са по-богати, стандартите на живот са по-добри, а някога сивите градове се съживяват. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сега е 65% от средния за Западна Европа спрямо 49% през 1989 г., сочат изчисления на австрийската банка Erste Group.

С нарастването на благосъстоянието се подобрява и достъпът до потребителските стоки. Притежателите на автомобили в региона се удвоиха, като нивата в Полша и Чехия достигнаха тези в Западна Европа. Броят на домакинствата без пералня също спадна до нивата, наблюдавани в западноевропейските икономики.

Но е важно да не се увличаме. Напредъкът на региона изглежда впечатляващ за тези 25 години, но изостава от това, на което са се надявали гражданите, и дори не повтаря успеха на други развиващи се пазари за същия период като например този на някои страни в Азия и Латинска Америка.

Темпът на растеж е неравномерен, а в някои страни губи скорост през последните години. Растежът в развиващите се европейски икономики най-вероятно ще бъде средно 2,7% през 2014 г. и 2,9% през 2015. – силен спрямо икономическия ръст в Западна Европа, но близо двойно по-бавен от прогнозирания в някои от водещите азиатски развиващи се икономики, показват данни на Международния валутен фонд. Нещо повече – новото благосъстояние е концентрирано в столиците, като по-голямата част от региона все още се нарежда сред най-бедните в Европа.

Докато Китай съумя да изгради цели мега градове, качеството на инфраструктурата в Централна Европа остава поразително лошо. Гражданите може сега да имат коли, но те имат все по-малко нови пътища, по които да ги карат. Гъстотата на високоскоростните магистрали, измерена чрез метри на квадратен километър, е под тази в Западна Европа, като едва е нараснала за тези 25 години.

Високоскоростните жп връзки като цяло не съществуват. Бързата жп отсечка между столицата на Чехия Прага до югоизточна Германия вече 16 години не е довършена, като все още няма магистрали, които да свързват града с други столици в региона. От това се оплаква чешкият финансов министър Андрей Бабиш.

Наистина – Централна Европа се превърна в магнит за производството с ниски разходи и аутсорсинг дестинация за европейските и азиатските страни, които търсят начини да навлязат на пазара в Европейския съюз (ЕС). Столицата на Словакия – Братислава, например, се превърна в основен хъб на автомобилните производители. Но местните иновации и успешни бизнес истории остават оскъдни. Повечето от топ износителите в региона са чужда собственост, което означава, че голяма част от печалбите напускат границите под формата на дивиденти.

Същевременно за жалост може да се каже, че най-успешните износители са самите граждани. Над 500 000 словаци живеят в чужбина, което е близо 10% от населението. 5% от унгарците емигрираха. Над 2 млн. поляци работят в Европа.

Мигрантите притежават ценни умения и опит, но, освен ако не бъдат примамени да останат у дома, Централна Европа ще бъде изправена пред демографска катастрофа, причинена от нарастващите коефициенти на зависимост. За това предупреждава бившият унгарски министър-председател Гордън Байнаи. Според Евростат делът на населението в работоспособна възраст в Унгария, Румъния, Словакия и Полша ще спадне до между 10% и 15%.