25 страни от ЕС подписаха финансовия пакт, Лондон и Прага отказаха

Документът определя строг таван за структурния дефицит – 0,5 процента от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване. Новият договор предстои да бъде подписан в началото на март, а за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифициран от 12 страни, предаде БТА. . Още през декември Великобритания заяви категоричния си  отказ от финансовия пакт.. Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура. Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. Освен това по въпроса няма единство в управляващата коалиция. Против пакта е и президентът Вацлав Клаус, предаде Франс прес.  България и другите страни, които засега не са приели еврото, не получиха желания официален статут на наблюдатели в бъдещите отделни срещи на върха на Еврозоната, допълва БНР. Беше им обещано обаче да участват, когато на тези срещи се обсъждат важни финансови и икономически решения, които ще ги засягат в бъдеще. Полският премиер Доналд Туск съобщи, че е решено срещите на високо равнище на страните от еврозоната да се провеждат само след срещите на 27-те страни от Общността. Темите на срещите и плановете за тях ще се обсъждат предварително с участието на държави, които са извън еврозоната, каза още Туск. Полша беше готова да откаже участието си в пакта, ако не получи статут на наблюдател. Документът съдържа и призив за постигане на напредък в дискусията за координация на данъчните политики. Българскиятминистър-председател Борисов смята, че този текст не задължава страната ни да увеличава данъци, и че той не би подкрепил подобно решение. „Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход (ако се наложи данъчна хармонизация – бел. ред.)  – на 1 март не подписваме, тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Този номер, който холандците направиха (по повод на приемането ни в Шенген – бел. ред.), ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо“, категоричен бе премиерът. Постигнато бе съгласие Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да започне да функциониара година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г., предаде ДПА. Догодина той ще замести сегашния временен спасителен фонд. Механизмът дава на еврозоната фонд (500 милиарда евро), способен да отпусне при нужда бърза финансова помощ на всяка страна членка. На срещата бе приета и декларация за икономическия растеж и заетостта. В документа се отбелязва, че страните от ЕС ще придадат особено значение на стимулирането на процеса на създаване на нови работни места, на като приоритет е заетостта на младежите, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от „Фокус“. „Без ускорение на икономическия ръст, проблемът с 23-те млн. безработни е ЕС не може да бъде решен”, се подчертава в декларацията. Камерън, Меркел и Саркози Великобритания няма намерение да пречи на страните от еврозоната да взимат решения за преодоляване на финансовите си проблеми, стига тези решения да не са в разрез с интересите на Великобритания, заяви през журналисти след срещата британският премиер Дейвид Камерън. Радваме се, че в новия бюджетен пакт се казва, че не бива да се взимат мерки, които биха могли да навредят на общия европейски пазар, подчерта той и припомни, че Лондон още през декември е блокирал приемането на предишно споразумение, което е можело да изложи на риск финансовите институти на Лондонското сити. Въпреки затягането на финансовата дисциплина, трябва да се извърши рекапитализиране на банките, да се сложи край на „неяснотата около Гърция и нейния дълг“, да се направи всичко необходимо, за да се предотврати разпространяване на дълговата криза, заяви Камерън. Германският канцлер Ангела Меркел изрази задоволство от резултатите на срещата, но защити тезата за необходимостта от контрол върху работата на гръцкото правителство запреодоляване на кризата. Гърция е „особен случай“ по редица причини. Тя не успя за спази договорките за преодоляване на кризата, освен това в случая с Атина става дума и за участие на частни кредитори, за разлика от случаите с Португалия или Ирландия, каза Меркел. Френският президент Никола Саркози заяви, че преговорите за намаляване на гръцкия дълг напредват „в добра посока“ и че има основания да се вярва, че през следващите няколко дни може да бъде бъде постигнато окончателно решение по въпроса, предаде Франс прес.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *