400 000 българи останаха без работа заради кризата
Стряскащата цифра бе обявена вчера от Националния статистически институт. Според сухите цифри малко над 3 млн. души работят през първото тримесечие на годината. Преди началото на кризата – през есента на 2008 г., броят на заетите е надминавал 3,41 млн. души. Част от тях преди близо две години са изкарвали прехраната за семействата си от сезонна работа, но са я изгубили с идването на зимата. Статистиката отчита, че едва 39,81% от населението работи. Това означава, че всеки на заплата изхранва двама души и половина. Официално регистрираните хора без препитание над 15 години са 341 хил., сочат още данните на НСИ. Коефициентът на официалната безработица е 10,2%, като за година се увеличава с 3,8 пункта. След началото на кризата броят на безработните е скочил със 156 хил. души. В същото време се увеличават и обезкуражените хора, които не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Към март броят им достига 230 хил. Към групата на хората без работа трябва да се прибавят и тези, които гледат децата си или болни роднини, както и децата и пенсионерите. Междувременно партньорите в тристранката си стиснаха ръцете да се създаде Национален регистър с всички свободни работни места в държавата. Това предвижда новият закон за заетостта, който беше разгледан по време на вчерашния тристранен съвет. Законът ще задължава всички работодатели да обявяват новите работни места веднага след разкриването или освобождаването им. До момента фирмите правеха това по желание. Идеята е новата мярка да спре практиката на „уреждане“ и предрешените интервюта за работа. Очаква се новото правило да влезе в сила през есента. За да помагат на младите безработни, правителството, бизнесът и синдикатите си стиснаха ръцете програмата за чиракуване на младежите да се увеличи от 6 на 9 месеца. На юпитата ще се създават и „зелени“ работни места в областта на екологията и опазването на околната среда. Борбата с безработицата ще се подпомага и с пари от фискалния резерв, защото положението все още е много тревожно, алармираха от профсъюзите. Общо 1,8 милиарда ще извади властта от фискалния резерв, за да бори кризата. Освен срещу безработицата парите ще се хвърлят и за здравеопазване, както и за строеж на инфраструктурни проекти. Очаква се към края на годината фискалният резерв да достигне 4,5 милиарда лева. Надяваме се да не пада под 4 милиарда, защото това би било критично, коментира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Финанси