6 години бедните са над 20%

През 2007 г. отношението на средните доходи на 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати от домакинствата у нас е било 7 пъти. През 2012 г. е 6 пъти. Има тенденция тази разлика леко да се свива.
Като цяло обаче има устойчивост при данните за бедността и неравенството в последните 5-6 години у нас. Как всъщност е най-обективно да се мери бедността. Най-често споменаваният показател е „хора, живеещи в риск от бедност“. Той обаче не измерва обективна бедност, а спрямо медианния доход. (Това е такова ниво на дохода, което разделя домакинствата на две: половината получават по-висок доход, докато другата половина – по-нисък.
Медианният доход не се влияе от крайностите, а по-скоро от доходите на „средната класа“).
С други думи, ако икономиката се развива и се създават нови работни места, този медианен доход расте. Но това невинаги означава, че бедността, измерена спрямо него, намалява.
Когато безработицата например се покачва, едва ли не относителната бедност се задържа и дори малко намалява, защото средната класа започва да изпитва затруднения, медианният доход пада и изглеждаме като общество с повече равенство,
въпреки че обективната бедност се разраства. Дали разкриването на работни места засилва неравенството, или напротив – всички слоеве на обществото се възползват от това и има развитие? Отговор на въпроса ни дават регионалните проучвания.
А те показват големи разлики в бедността, неравенството и доходите на средната класа между големите градове, които привличат работна сила и други градове, от които работната сила по-скоро бяга.