COVID – 19 бе един от акцентите на Международната конференция за изкуствения интелект и електронното лидерство

     Втората международна научна конференция по темата за изкуствения интелект и електронното лидерство се състоя  в набиращия популярност като място за срещи с науката, бизнеса и образованието Ивент център  „Махагма Ганди“ в Пловдив Тех Парк. И това, което отличава днешната конференция от първата, е преди всичко обстановката, в която се провежда тя – заяви при откриването проф. д-р Чавдар Дамянов, един от ръководителите на учебните заведения в този образователен комплекс. Организацията е изцяло съгласно указанията за правилата на този вид събития по два начина според избора на участниците – както онлайн чрез платформата ZOOM, така и присъствено при всички предпазни мерки – маски, дезинфектанти, отстояния между участниците, дистанция при контактите и т.н.

А дистанцията между мястото на събитието – Пловдив Тех Парк и някои от участниците в дискусията беше от порядъка на няколко хиляди километра. Разбира се, става дума за тежката артилерия на чуждестранното участие от Индия, страната която все повече се налага във високите технологии. Макар и от такова огромно разстояние, онлайн пленарният доклад на проф. д-р Тарун Кумар Шарма, ръководител на катедра по компютърни науки в реномирания Shobhit Universiry Gangoh, New Delhi, Индия,  на тема „Интелигентни алгоритми за рояк и техните приложения в реалния свят“ вдигна летвата и за останалите участници. Интелигентните приложения на рояка са върхова компютърна технология, която е адресирана към реалните проблеми в света днес, нейното моделиране може да се използва широко както директно, така и индиректно. Разбира се, водещото е изборът на най-добрата изходна база за нея. Според него изкуственият интелект „живее“ както извън, така и в отделните индивиди,  а негови бенефициенти могат да бъдат всички човешки дейности – в маркетинга, в науката, техниката, финансите,  от фирмената организация до сближаване на човешките общности.

Тук професорът даде един интересен и практичен пример от живота около нас – организацията и моделите на поведение при пчелите от семейството в един кошер. От събирането на нектар и прашец до пълненето на пчелната пита – всичко това се прави с определен алгоритъм на рояка.  Презентацията си проф. Тарун Кумар завърши с една покана за участие през декември в конгрес по темата за изкуствения интелект в Индия, където един от основните акценти ще бъде диагностицирането и лечението на Ковид – 19.

Първи доклад на втората следобедна сесия беше пак на индийски представител – проф. Мани Мадасуами от един от водещите аграрни и развойни центрове и институти от щата Утар Прадеш. Неговата презентация беше посветена на дигитализацията на селското стопанство в Индия и приложението на  IoT, роботиката и информатиката в дейността на фермите. Наскоро в Индия беше демонстриран  работещ модел на робот, конструиран от колектив за бране на плодове по високите дървета.

От българското участие два от представените доклада бяха свързани с повече от болезнена актуална тема – пандемията от Ковид – 19.  Приложението на изкуствения интелект при телемониторинг на пациенти, диагностицирани с Ковид – 19, е тема на разработката на доц. Найден Шиваров, Ангел Иванов и Кочо Хрисафов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Презентацията бе направена също онлайн от доц. Шиваров, който изтъкна особеното значение на телемедицината, тъй като у нас около 10 на сто от заболелите от коронавируса са медицински лица. В своята разработка колективът се опира на инструментариум, утвърден от СЗО, за диагностициране на заболяванието: състояние на пулса, температурата на тялото, процентното съдържание на кислород, кашлица, кръвна картина. Разработеният софтуер съдържа методи за автоматизиране на наблюденията върху пациента, независимо дали той е вкъщи или в болница. Изработва се едно добре поддържано и пълно досие на пациента и ако има някакво отклонение на отделните показатели – кашлица, пулс, кръв, кислород, веднага с аларма се подава сигнал в сървъра. Той може да бъде локален хъб чрез използването на мрежов протокол. Сега колективът от института кандидатства за нов проект и се надява чрез него да може да продължи да усъвършенства разработката  си.

Другата страна на медала „Ковид – 19“ пък показа презентацията на Велизар Петров. В нея акцентът беше фалшивите новини, които заливат аудиторията по време на пандемията Ковид – 19, какви могат да бъдат причините и подбудите за тях, какви цели се преследват – икономически или политически… Все неща, които днес са особено болезнено актуални и много често раждат апокалиптични конспиративни теории. Разбира се, те имат своите фенове, както и своите опоненти, и така споровете продължават, а фалшивите новини само плисват от време на време бензин в огъня.

Докладите на конференцията бяха близо 15 – темата за изкуственият интелект беше засегната в презентациите за финансите, за роботите в земеделието, при екологията, за качеството на виното и напитките, съществуването на моралния аспект при изграждане на доверие и контрол над изкуствения интелект, кои умения и компетенции подпомагат успешната кариера в ИТ сектора…

Интересни и разнообразни теми, в същото време и сериозно респектиращи. Така и една от идеите на конференцията прерастна в инициатива за създаването тук на център за изкуствен интелект по агророботика, който да се заеме сериозно с предварителната подготовка на организацията на работата на този колектив, да потърси по различните програми възможности за финансиране, привличане на нужните експерти за максимално бързо и добро изготвяне на стратегията на този бъдещ център по агророботика.

 

Стефан ПРОНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *