EС изправен пред най-мрачния си период за десетилетието

Европейският съюз е изправен пред „най-мрачния си период през последните десет години“ заради бушуващите вътрешни борби, предизвикани от гръцката криза, стремежът към овладяване на властови лостове и надигащия се германски „национализъм“, се казва в коментар на „Дейли Телеграф“.

Лидерите на ЕС пристигат днес в Брюксел за среща на върха, доминирана от дълбок икономически песимизъм и противоречия относно начина за запазване единството на съюза в периода на най-тежката „политическа криза“ от 90-те години на миналия век.
Високопоставени дипломати се опасяват, че ЕС е бил тежко засегнат от слабия растеж, „токсичните“ банкови дългове, гръцката криза и тежките бюрократични битки, разпалени от Лисабонския договор. „Трудно е да си представим как можем да избягаме от мрачната картина и е много жалко, че имаше толкова много вътрешни борби за прилагането на Лисабонския договор“, заявява високопоставен европейски дипломат.
„Взорът на Берлинската република е много повече обърнат навътре и тя е по-малко ангажирана да бъде в авангарда на европейската интеграция, отколкото беше Бонската република“, смята Томас Клау от Европейския съвет за външна политика. „Освен това е налице смяна на поколенията. Сега е старомодно да си инстинктивно проевропейски настроен“, допълва той. Съществува все по-голямо безпокойство, че 20 години след Обединението, Германия, най-голямата страна и икономика на Европа, става все „по-дефанзивна“ и националистически настроена, което прави невъзможно вземането на решения в ЕС.
Преди срещата на върха Германия се противопостави на предложенията за приемане на спасителен план за Гърция, в който съюзът да има водеща роля, в момент, когато южноевропейската страна, член на еврозоната, полага усилия да плаща лихвите по големия си публичен дълг. Германският канцлер Ангела Меркел се тревожи, че помощта за Гърция ще предизвика недоволство в германското общество и ще наруши клаузата, забраняваща спасителните планове, заложена в настоящия договор за ЕС, което ще доведе до правни спорове.
„Когато беше създадено еврото и Германия загуби Бундесбанк, на германското общество беше обещано, че никога няма да му се налага да спасява закъсали средиземноморски държави“, заявява високопоставен официален представител на ЕС. „Сега това се случва. Германците са гневни“, допълва той. Част от цената за спасителния план, за която Германия настоява, е нов договор, даващ на Брюксел нови правомощия в икономическата област и представляващ сериозно главоболие за новото консервативно правителство, което обеща референдум. „По-твърдото управление на икономиката ще има средносрочни последици за всички, включително за Великобритания.
Само Германия защитава необходимостта от промени в договора, никоя друга страна не ги иска“, заявява високопоставеният дипломат. Великобритания е разгневена и от френските искания Германия да отпусне икономиката си в момент, когато заплатите в страната достигнаха исторически ниски нива и да затегне ограниченията на публичните разходи, за да засили вътрешното потребление и така да стимулира икономиката на ЕС.
„Германците се чувстват така, сякаш всички са се съюзили срещу тях и това не е добре. Те не искат да им се казва как да управляват икономиката си, която смятат за успешна“, твърди високопоставен дипломат. Усещането за криза се засили вчера след като френският президент Никола Саркози заплаши с нова политическа война заради плановете, поддържани най-вече от Великобритания, за намаляване на субсидиите за земеделие, лъвският пай от които получават френските земеделци.
„Готов съм по-скоро да се насоча към криза в Европа, отколкото да се съглася Общата селскостопанска политика да бъде разрушена. Няма да позволя нашите земеделци да загинат“, отсече Саркози.

БГНЕС
Финанси