€1,612 млрд. чакаме от ЕС за транспорта

Според изпратения в Брюксел проект на новата ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“ ще можем да разчитаме на 1,612 млрд. евро финансиране от ЕС за продължаване на модернизацията основно на жп линиите, пътищата, столичното метро и за интермодални терминали. Най-много евросредства ще очакваме от Кохезионния фонд на ЕС – 1,114 млрд. евро. Половината от тях – 572 млн. евро, са за обновяване на железопътната мрежа. Кохезионният фонд е основният източник за финансиране на трансевропейските направления, затова останалите 572 млн. евро са за изграждане на шосета, като националното съфинансиране и по двете приоритетни оси е по 101 млн. евро.
Задачата е България през новия програмен период е да ликвидира всички „тесни“ места от основната си пътна и жп мрежа до 2030 г., а от съпътстващата – до 2050 г. За целта трябва да бъдат довършени всички започнати основни жп и шосейни трасета. С пари от миналия оперативен период продължават да се рехабилитират жп линиите Пловдив – Свиленград – турска граница, Пловдив – Бургас и Пловдив – Септември. През новия програмен период с финансиране от Кохезионния фонд ще модернизираме жп линията Септември – София. Дължината й е 103,1 км, а индикативната стойност е 1,046 млрд. евро – двойно повече от всичките жп проекти. Затова се прави преоценка на проекта за намаляване на цената му с 30%, при което пътническите влакове в някои участъци ще се движат с максимална скорост до 130, а не до 160 км/час.
С пари от Кохезионния фонд ще се финансира Фаза 2 от рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас, която включва модернизация на отсечката Пловдив – Михайлово, изграждане на оптичен кабел и на системите за сигнализация и телекомуникация на цялото трасе. Индикативната стойност на проекта е 488,66 млн. лв. без ДДС. Проектите ще повишат конкурентоспособността на порт Бургас и ще го направят по-привлекателен за товари от и за Западните Балкани.
На Кохезионния фонд ще разчита и проектът за довършване на жп линията Карнобат – Синдел. Тя е разклонение на Коридор 8 към Варна и се определя като жп магистрала „Черно море“. Стойността на проекта е 173 млн. евро. В пряка връзка с него е рехабилитацията на жп линията Русе – Варна. Проектът е напълно готов, а възстановяването на проектните параметри на най-старата жп линия ще струва около 383 млн. евро.
В новата оперативна програма е заложено финансиране и от други еврофондове. От Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще очакваме 467 млн. евро. Основната част от тях ще бъдат за един от приоритетните проекти и през следващия програмен период – столичното метро. Индикативната стойност на проекта е около 401 млн. евро, от които от ЕФРР ще разчитаме на около 340 млн. евро. С парите ще бъде изграден третият метродиаметър, който ще пресича центъра и ще се свързва с двата готови метролъча. Ще бъдат изградени 9 нови станции и депо в „Земляне“. Останалите средства по ЕФРР са за финансиране на интермодални терминали, за управление на трафика и за техническа помощ.
Проекти от транспортната инфраструктура през следващия програмен период ще се финансират и със средства извън новата оперативна програма. Става дума за новия Механизъм за свързване на Европа (Connecting Europe Facility“), който се управлява директно от Европейската комисия и от който разчитаме да получим поне 350 млн. евро.
Модернизацията на оставащия участък от жп линията до границата със Сърбия – от София до Драгоман (43 км), също ще се финансира от Механизма за свързване на Европа. Индикативната стойност на проекта е 132,3 млн. евро. Така към 2022 г. цялата жп линия между границите със Сърбия и Турция ще бъде напълно обновена.
На пари от Механизма за свързване на Европа се надяваме и за рехабилитацията на жп участъка Видин – Медковец, за да се подобри жп връзката с моста „Нова Европа“. Стойността на проекта 376,1 млн. евро. Към линията имат интерес много превозвачи, а първият товарен влак мина по моста на 3 юни от Унгария към Гърция.
На 60 млн. евро но новия Механизъм за свързване на Европа ще разчитаме и за подобряване на условията за корабоплаване в българо-румънския участък на р. Дунав. Парите ще отидат за изоставения от предишната оперативна програма проект „Батин – Белене“. С тях ще бъдат идентифицирани най-проблемните места по реката и ще бъдат изградени брегови съоръжения, които да поддържат чист плавателния път за корабите.