Forget about it!?

Нещо не е наред – българското правителство постоянно говори за реформи и съкращаване на разходите, а в същото време реформи не се случват и се обещават нови и нови харчове. Преди празниците бе обявено, че предстои голямо съкращаване на разходи, минаха няколко дни и ето че сега вече гледаме към фискалния резерв. Правителството щяло да извади 2 млрд. от фискалния резерв, за да не измирали хората от глад. Казаноиначе – започва купонът, пък на сутринта ще му мислим!
Това правителство дойде на власт с две много ясни обещания – балансиран бюджет и открит път към еврото. От тогава чухме много добри намерения и още повече оправдания, но не говоренето, а резултатите са тези, които отразяват действителната картина. Бюджетът е на минус и вече почти не се говори за балансирането му – по-скоро се гледа към небето и се надяваме да е в някакви нормални граници. Еврото пък е по-далеч от всякога – последният конвергентен доклад на ЕК най-общо ни казва “forget about it!”.
Така няма да стане – говорим едно, а правим друго. Уж съкращаваме, а всъщност харчим. Винаги има причина, винаги има оправдание. Лошото е, че това правителство не беше избрано, за да ни обясни тежката ситуация, а да се справи с нея. Обещанието бе да се балансира бюджетът, а не да ни бъде обяснено защо не може да бъде балансиран. Стига вече с тези оправдания!
Всичко това се прави в момент, когато имаме кристални примери какъв е изборът пред нас. Страната в която се вихрише купона е Гърция – и там не се правеха реформи и там все имаше нужда от харчове и оправдания. Ние можем да си направим купон като в Гърция, но за нас сутринта ще бъде още по-тежка. Другата страна е Естония – тежък удар на кризата, но въпреки това реформи и съкращаване на разходите. Сега Естония беше поканена в еврозоната, а уж беше невъзможно.
Това са два пътя пред България. Чудеса от само себе си няма да се случат – ето че и надеждите да продадем въздух за половин милиардотлетяха. Харченето на резерва също няма да реши проблеми, а по-скоро ще създаде такива. Изводът е, че просто лесно няма. Без реформи и съкращаване на разходите няма да стане.

Петър Ганев, ИПИ