FT: Гръцките банки може да задържат поне 30% от депозитите над 8000 евро
Гръцките банки готвят планове за непредвидени ситуации и за евентуално „спасяване на вложителите“ на фона на опасенията, че страната се отправя към финансов колапс, пише Financial Times, като се позовава на банкери и предприемачи, които са запознати с мерките.
В плана се призовавало за т.нар. подстрижка от поне 30% за всички депозити над 8000 евро и този сценарий е изключително вероятен за поне една банка, пише изданието.
Още по темата
Положението е драХматично
Един гръцки спасителен план може да прилича на плана за оздравяване, договорен от Кипър през 2013 г., когато средствата на клиентите над гарантираните депозити от 100 000 евро бяха конфискувани, за да се укрепят банките.
В Гърция влоговете са гарантирани също до 100 000 евро, както изискват и директивите на ЕС, но фондът за гарантиране в момента имал едва 3 млрд. евро – твърде малко в случай на банков колапс.
FT твърди, че след половин година ликвидиране на депозити (гърците изтеглиха само през тази година над 35 млрд. евро) са останали малко сметки с над 100 000 евро. Анализатор посочва, че звучи разумно да се вземат пари на малките вложители, което дори може да се оформи като еднократна такса.
FT изрично предупреждава, че планът, ако изобщо се стигне до него, е нещо, което няма да се случи незабавно и ще бъде част от сделка за рекапитализиране на банките, договорена с кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Задействане на плана може да стане, след като ЕЦБ обяви банките за изпаднали в несъстоятелност или ако спре отпускането на спешната ликвидност.
В момента въпросът за платежоспособността на банките не стои на дневен ред, но очевидно той зависи от това колко бързо след референдума страната ще влезе в нова помощна програма, казва банкер, цитиран от FT.
Гръцките банки са затворени от понеделник, когато бе наложен капиталов контрол за предотвратяване на банковото източване след като воденото от Сириза правителство реши да проведе референдум за условията по спасителния план, който то по-рано отхвърли. Върховният съд на Гърция отхвърли жалба на двама граждани в петък, които искаха референдумът да бъде обявен за противоконституционен.
По-рано днес председателят на банковата асоциация на страната Лука Кацели заяви, че в банковата система е останал „ликвиден буфер“ от само 1 милиард евро и това са средства, които стигат само за един ден. „Ликвидността е осигурена до понделник, след това всичко зависи от решението на Европейската централна банка“, каза Лука Кацели, която е директор на NBG – най-голямата частна банкова група в страната.
Късно в четвъртък рейтинговата агенция Fitch публикува анализ, според който четирите най-големи гръцки банки щяха да фалират, ако в самото начало на седмицата не беше наложен капиталов контрол. Това щеше да бъде факт заради масовото теглене на депозити и решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да не увеличава паричната подкрепа по линия на Програмата за спешна ликвидност (ELA).
Съотношенията на собствения капитал към активите на четирите най-големи гръцки банки варират от 8% до 10% към края на първото тримесечие на 2015 г., но инкасираните загуби след това най-вероятно са свалили цифрите.
Гръцките банки са емитирали ограничен обем облигации, така че правилата на EСМ теоретично правят негарантираните депозанти уязвими, ако банка трябва да бъде спасявана със собствени средства. Така при този сценарий трезорите ще изпитат недостиг на собствени средства преди да настъпи моментът за тяхното преструктуриране, гласи анализът на Fitch. Но участието на негарантираните вложители ще бъде политическо неприемливо за гръцкото правителство и за международните кредитори на Атина, тъй като защитените депозанти са участниците в реалната икономика – домакинства и малки и средни предприятия. Така Fitch достигат до извода, че ще е нужно друго по-креативно алтернативно решение за преструктуриране или рекапитализиране на гръцките банки. Това ще зависи от политическата воля и развоя на преговорите с кредиторите, чийто изход все още е неясен.