Made in … България

Нов законопроект ще защитава българските производители при отношенията им с веригите хипермаркети, стана ясно в последните дни. Една от идеите е да бъдат затворени големите магазини през почивните дни, за да бъде стимулирано развитието на малките квартални магазини.

Дали това е стъпка в правилната посока, дали тя би донесла „глътка въздух“ за малките търговци и дали проблемът всъщност е в търговските вериги са въпроси, чиито отговор едва ли ще бъде даден. Идеята беше шумно коментирана в социалните мрежи и обществото и заради сериозното негативно отношение, едва ли ще се прокрадне в законодателен акт.

Още повече, че остават и много неизяснени моменти, като например какво точно е хипермаркет и дали затварянето на този търговски обект, дори и за почивните дни, е от интерес за потребителите, не само за производителите.

От друга страна обаче депутатът от „Коалиция за България“ Спас Панчев, който лансира идеята, коментира, че има нелоялни практики и трябва да има защита на българските производители от търговските вериги. Продуктите на българските фирми не бива да остават скрити за потребителите, които от своя страна трябва да имат възможност да се хранят с качествени български стоки, обясни депутатът.

Въпрос обаче е как да различим „българските стоки“ на глобализирания пазар? Етикетите показват, че доматите ни идват от Йордания, смилянският боб от Китай и Казахстан. Но от друга страна в България заводи отвориха компании, които произвеждат стоки под световни известни брандове – те български ли са? Традиционни български брандове пък се произвеждат в съседни държави като Румъния, например, но техните стоки се припознават от потребителите като български.

Много от продуктите на пазара пък са вносни, но опаковани от български компании – техните продукти в коя категория ще попаднат? Или на българските производители, вложили изцяло вносни суровини в производството?

Да не пропускаме и българските производители, които получават поръчки от големите вериги, които обаче продават тяхната продукция под свой небългарски бранд.

Всъщност възможно ли е да бъде направено разграничение и да бъдат защитени именно българските интереси при отношенията с търговските вериги в рамките на единния европейски пазар?

Друг е въпросът за качеството на храните и определя ли се то чисто географски от мястото, на което се произвеждат продуктите. Пък и качеството на продуктите и вкусовите им характеристики, изтъквани от авторите на идеята за Закона за търговските вериги“, не е толкова в сферата на влияние от магазините.