Shell: Бъдещето е в природния газ и чистите технологии

Структурата на енергетиката ще зависи от това как държавите се справят с политическите, демографските и екологичните предизвикателства, каза Вим Томас от Shell

С до 50% ще се увеличи глобалното потребление на енергия през следващите 20 години, а съкращаването на въглеродни емисии няма да предпази планетата от интензивни промени в климата. Международното сътрудничество ще е решаващо за преодоляване на демографския и екологичен натиск върху планетата, свързан с енергийната консумация. Такива прогнози и послания съдържат последните глобални сценарии на енергийната компания Shell, които бяха представени във вторник в София.

Според компанията през следващите години светът ще бъде изправен пред засилени икономически цикли, урбанизация, политическа нестабилност, изчерпващи се природни ресурси, застрашено биоразнообразие и революция в неконвенционален добив на петрол и газ. „Няма един отговор на предизвикателствата. Всичко зависи от целите на правителството“, обясни Вим Томас, който ръководи аналитичния отдел на Shell, изработил сценариите.

Газът – новият петрол

Shell създават две визии за енергетиката. Според сценария, наречен „Планини“, правителствата играят активна роля в направляването на промените в енергийния пейзаж, а това предполага по-слаб икономически растеж. До 2035 г. консумацията на природен газ ще се увеличи с над 70%, което ще стане заради неконвенционалния добив, например от шистови скали. Така това гориво ще измести петрола и въглищата като основни енергоизточници. Приносът за този завой ще е на САЩ и Китай. Осемте държави, които през 2012 г. добиват около 60% от газа по света, ще продължат да увеличават дела си през следващите 30 години. Подобни изчисления за засилващата се роля на газа бяха представени по-рано и от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

При сценария „Планини“ комбинацията от публично финансиране за инсталации, улавящи въглероден диоксид (CCS), и използването на повече газ ще доведе до по-плавно нарастване на емисиите. Очаква се до 2060 г. производството на електроенергия да става без изпускане на CO2, отчитайки и възможен нов ядрен ренесанс. Това обаче няма да е достатъчно за задържане на глобалното затопляне.
„Силната регулация и по-бавният растеж на икономиката биха задържали цените на енергията. Трудното достигане до международен консенсус по отношение на енергийните нужди и опазването на околната среда ще обуслови по-слабо навлизане на иновации в енергийната система в глобален план“, пишат още авторите на сценария.

Нефт, а после слънце

Алтернативният вариант за развитие според Shell ще зависи много повече от пазарите, което ще отприщи повече технологични нововъведения и по-малко протекционизъм. Според този сценарий, наречен „Океани“, петролът и въглищата ще се използват по-дълго, тъй като шистовата революция няма да постигне значителни мащаби извън Северна Америка. Задвижвани от конкуренция, възобновяемите източници ще засилят ролята си за разлика от влиянието в първия сценарий. От Shell предполагат, че до 2070 г. соларните технологии може да се превърнат в един от основните енергийни източници. Заради по-нестабилната среда улавянето и съхранението нa СО2 няма да се радва на широка политическа и обществена подкрепа. Около 2075 г. Shell очаква да се съхраняват 25 на сто от емисиите. Пълното им елиминиране от енергетиката би се случило много по-късно, отколкото при сценария „Планини“. Ограниченото межуднародно сътрудничество и липсата на консенсус по общи климатични политики биха довели до увеличаване на цените на енергията заради бурния растеж на развиващите се икономики и свързания с това енергиен глад, както и до по-остри промени в климата.

Осъществяването на всеки от сценариите може да коства между 2 и 8% от глобалния БВП, подчерта Вим Томас, като това ще зависи от последствията от правителствените решения и ролята на технологиите. От Shell не препоръчват изрично нито един от подходите за възприемане на енергийното развитие, но отбелязват, че целта е да се подчертае ролята на навременните действия, политическата воля и технологичния напредък.