XXI век ще бъде векът на социалните организации

Корпоративна социална отговорност е концепция, която набира все по-голяма популярност и все повече фирми я избират за водеща.

С времето обществото е осъзнало, че бизнесът не може да се развива, ако живеем в лоша екологична среда или недобри условия на труд. Заобикалящата ни среда е изключително важна за полезността на нашия труд. В Европа повечето фирми се стремят към оптимизиране на идеята за КСО. Тя е една от многото цели на всяка една фирма, придобиващи все по-голям пазарен дял на европейските и световни пазари. Прилагайки тази стратегия, те сплотяват своите служители около идеята за нещо по-добро и подкрепят потребителите за разрешаването на дадени социални проблеми.

В България тази идея се налага предимно от чуждестранните компании, които са се установили на българския пазар. Въпреки това мениджърите и държавата се опитват да работят все по-усърдно и да насърчават повече български фирми да прилагат концепцията на КСО. Според проучванията на Европейския съюз, България е в средата на класацията за страни, в които се развива КСО, но бележи значителен напредък през изминалите години.

В електронната медияwww.financebg.comпродължаваме да ви запознаваме с мнението на младите икономисти по темата, участвали в таз годишния конкурс Млад икономист 2015 организиран за единадесета поредна година отСъюза на икономистите в България.Конкурсът беше поднадслов „Гласът на младите за силна икономика” на тема „Корпоративна социална отговорност – европейски и национални практики“ в категориите „ученици”, „студенти”, „докторанти” и „млади специалисти до 35 години”. Генерален спонсор на конкурса за 2015 година бешеИкономически университет гр.Варна

Днес ви представяме становището по темата на Нора Христова Пиперева, удостоена в конкурса със специална награда от „Корпорация за технологии и иновации“ АД, гр. Пловдив – един от спонсорите и колективен член на Съюза на икономистите в България. Нора Пиперева е ученичка в ХI клас в Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ гр. Русе.

Идеята за КСО и нейното развитие в Европа и България

Логично е да се запитаме откъде се заражда идеята за КСО. В края на 20-ти век се изграждат два основни подхода: икономически и социално- икономически. Милтън Фридман е основател на идеята, че икономическия подход е основен и че единствената цел, заложена в плановете на едно предприятие трябва да е само печалбата. Не по-късно се заражда противоположно на неговото твърдение становище. Привържениците на социално-икономическия подход вярват, че ролята на предприятието не е само в реализиране на печалба, а и в повишаване на благосъстоянието на населението. Така компаниите носят отговорност не само пред своите акционери, но и пред обществото. Отговорността пред обществото се е превърнала във водеща, защото тя гарантира техните позиции на пазара. Заради това социално-корпоративната отговорност се превръща и в една от петте основни маркетингови концепции и е използвана от повечето фирми-гиганти на световните пазари.

През 1995г. петролният гигант „Шел“ се опитва да потопи своя нефтена платформа в Северно море. Този проект среща силен отзвук сред медиите и обществото и компанията прекратява намеренията си за експлоатиране на нефтените ресурси в Северно море. След това издава доклада „Печалба или принципи? Трябва ли да избираме?“. Така се заражда идеята за опазване на околната среда, запазване на климатичните условия и осъзнаването на проблема, че колкото и много пари да се правят, това няма да може да продължи дълго, ако бизнесът минава безпощадно през живота на хората и природата, а след нанесените тежки последици, никой не би бил способен да живее и работи пълноценно.

Малко преди да избухне този скандал за пръв път се повдига темата за КСО в залите на Европейския съюз. По-късно след 2003 г. вече има учредени организации, в които членуват едни от най-големите фирми и корпорации в света и всяка една от тях застава зад една или повече каузи в името на обществото. Пионер е сдружението „Бизнес инициатива за социално съгласие“, в което днес членуват фирми като „Нестле“, „Бритиш Еъруейз“, „Водафон“, „Форд“, „Дженерал моторс“ и много други.

КСО в Европа

В Европа тази политика е възприемана много добре от повечето компании, но и от потребителите. По-голямата част от гражданите на европейските страни показват, че наистина са заинтересувани от социалния проблем, към който се е насочила дадена компания, а това повлиява и при избора на покупка от страна на потребителя.

Примери за европейски компании, които са социално отговорни:

HSBC – една от най-големите банки, доказала се на европейско и световно ниво, заема водещи места в световните класации за КСО. Тя има проекти за опазване на околната среда и за запазване на културно-историческите обекти. Освен студентите и служителите, които компанията е обучила, провежда програми и за образоването на деца в Латинска Америка и Азия. Отпуска стипендии както за ученици в средното образование, така и за студенти. Подпомага хора в страните от Третия свят, които срещат недостиг на водни ресурси. В случай на природно бедствие, ако домът или някой от членовете на семейството на даден служител от банката е пострадал, тя му оказва финансова подкрепа. Също така банката изгради HSBC Арена в Рио Де Жанейро, един от най-големите спортни центрове в света.

Volkswagen – е друга фирма, която не отстъпва по нищо в световните класации. Въпреки, че стоките, които предлага немският концерн не са сред най-екологично съобразните, работи доста усърдно в посоката за изграждане на автомобили, които замърсяват по-малко околната среда.

Марката Audi предлага специални модели коли с хибриден двигател, при който, двигателят на автомобила се изключва, докато чака на светофар или е спрял временно. По този начин се намалява броят на въглеродните емисии. Фирмата се стреми да създаде автомобил, който да гори около 1 литър гориво за 100 километра.

Danone – За една трета от мениджърите си по света Данон дава годишен бонус за всеки мениджър, чийто отдел е белязал значителен прогрес и е намалил въглеродните емисии, които са отделени при производството. Други каузи, които подпомага компанията са: майки, които са в неравностойно положение и деца, лишени от родителска грижа.

Lind I Sprungli, която произвежда шоколадови изделия, възнамерява да ограничи количеството вода, която използва при производството си до 2%. Използват специални машини, които изискват малко количество вода и през последните 5 години са редуцирали 40% вода на всеки тон. Освен това, опаковките на всички шоколадови материали са изработени от рециклирани материали. Както картонените кутии, така и фолиото отговарят на високи стандарти, които запазват цялостния вид на продуктите.

Най-голямата КСО инициатива в света е на ООН – Глобалният Договор. Той цели бизнесът да се обедини в една обща кауза за устойчива икономика. Основните принципи, от които компаниите трябва да се водят са: права на човека, трудови норми и околна среда. В инициативата участват и български компании. След тяхното присъединяване все повече компании кандидатстват за получаване на сертификатите за качество.

По повод КСО са създадени определени сертификати, които е редно да притежава всяко юридическо лице или организация, която застава зад идеята за устойчива икономика. Един от тях е Международният стандарт ISO 26000 – „Указания за социалната отговорност”. Той е насочен към интеграция на социално отговорното поведение.

Друг вид стандарт е EMAS, Система за управление по околна среда. Регламентът за EMAS се прилага директно в българското законодателство чрез Закона за опазване на околната среда. Част от ползите са намаляване на разходите и по-добър имидж на организацията. Той може да бъде приложен във всяка една компания, която желае да развива дейност, която не вреди на околната среда.

SA 80000 е един от първите сертификати, издавани на всяка социално отговорна фирма. Той е базиран върху „Декларацията за човешките права“ на ООН. Включва различни мениджърски подходи и всички компании, получили този сертификат са приели политика, която защитава основните права на работниците и служителите.

КСО в България

Стратегията за корпоративна социална отговорност на България е израз на политическата ангажираност както на национално ниво, така и на европейско. В този документ правителството представя своите цели, приоритети и начини за насърчаване на КСО. Важна част от стратегията е изграждането на добри връзки между всички участници – държавни институции, бизнеса, неправителствените организации и други. КСО е важна за всяка една страна, която се стреми към устойчива икономика. Това е инвестиция в човешкия капитал.

Основните нормативни актове, които регламентират отговорността на предприятията по отношение на опазването на околната среда са: Закон за опазване на околната среда и Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Въпреки това терминът „корпоративна социална отговорност” или „корпоративна отговорност” все още не се среща във вътрешното право на Република България.

В Република България е приета и екомаркировка. Тя може да се прилага за електроуреди, химически препарати, продукти от хартия, дрехи, обувки и др. Когато продукти от тези категории отговарят на определени критерии, могат да получат своя еко етикет.

В България постепенно се развива КСО. През 2007 г. бе приет Национален кодекс за корпоративно управление. Българският Форум на бизнес лидерите създаде Етичен кодекс и учреди годишни награди за социално отговорен бизнес. Все по-голямо внимание на темата отделят и академичните среди и средствата за масово осведомяване.

Въпреки нарастващия брой на компаниите, деклариращи ангажираност към прилагане на социално отговорни практики, все още незначителен брой от тях представят социални отчети. Сред основните пречки за осъществяване на КСО е липсата на орган, който да координира всички дейности и да информира за всички теми, свързани с КСО.

Информацията е безценен източник във времето, в което живеем. Тя се изгражда върху взаимоотношенията между различни организации, страни и хора, а това води до глобализация. Тя включва обмен на информация на световно ниво, а КСО не е стратегия, която се развива само в България, тя е световно явление. Поради тази причина има толкова много международни сертификати за качество, организират се форуми и дискусии за обсъждане на свързани с КСО проблеми и за насърчаването на все повече фирми към този подход на мислене.

Фактор, оказващ голямо влияние върху развитието на КСО не само в България, но и в целия свят, е сътрудничеството между отделните участници в този процес. Фирмите трябва да работят заедно в постигането на една обща цел. Връзката между организациите и потребителите също е много важна и би подпомогнала утвърждаването на КСО в България.

Примери за фирми, които инвестират в различни социални проекти в България са:

Издателство Анубис – то разработи проект за електронни учебници за ученици от 1 до 7 клас, които могат да бъдат използвани напълно безплатно. Така те целят да помогнат на подрастващите като им предоставят един интерактивен метод за обучение.

АстраЗенека – фармацевтичното дружество осигури безплатно диагностициране на над 10000 пациенти от цялата страна, които да получат възможност за професионална консултация в различни сфери на медицината.

AVON Bulgaria (Ейвън) – тази фирма, която има предмет на дейност продажба на козметика, години наред провежда кампанията „От любов към живота“ – която насърчава все повече жени да се преглеждат за рак на гърдата. Кампанията цели да наложи културата на профилактика между жените. Парите, които са събрани от различни инициативи или от закупуването на рекламни материали на кампанията се използват за закупуване на мамографи, които се даряват на клиники из цялата страна.

BTV – медията организира кампанията „Да изчистим България за един ден“. Нейната кампания се разраства всяка следваща година и събира все повече последователи. Тази години дори са насрочени повече от една дата, в която хората ще се организират, за да направят света около тях по-чист.

Производителят на бира „Каменица“ организира „Каменица фен клуб“. Това е футболен турнир, в който могат да се включат отбори от любители на спорта от цялата страна.

Едно от най-големите събития през годината за бизнеса са наградите на Българския форум на бизнес лидерите. Всяка година връчват призове на фирмите, които са показали отношение към определен социален проблем. Основните категории са: Инвеститор в обществото, Инвеститор в околната среда, Инвеститор в човешки капитал и условия на труд, Инвеститор в знанието, Награда за маркетинг свързан с кауза и Най-добра социална политика на малко или средно предприятие.

Тези примери показват, че в България успешно се развива КСО. Определено има много неща, които трябва да бъдат усъвършенствани, но бавно поемаме по стъпките на повечето европейски държави.

Стратегията за КСО е създадена въз основа на Лисабонската конференция, чиято основна идея е ЕС да се превърне във водеща икономическа сила в света до 2010 година. Повечето страни, обаче, не успяват да се справят с това и дори и в България има много трудности, които се срещат.

Проблеми

Един от основните проблеми е ниската осведоменост на обществото. На въпроса дали са запознати с КСО, която е поела дадена компания, повечето потребители отговарят с „не“, но когато ги попиташ дали са заинтересовани от социалните дейности, които подкрепя фирмата, над 70 % отговарят с „да“. От графиките по-долу можем да си направим следния извод: Хората в Европа са заинтересовани от социалните политики на фирмите, но основният проблем е, че голяма част от информацията не достига до тях и остават неинформирани. В България тенденцията е същата. Едва около 31% от населението са запознати с каузите, зад които застават компаниите в страната, а 67% не са информирани. Това може да се промени като се организират повече форуми, дискусии, където както бизнесът, така и потребителите ще могат да се запознаят със същностна на стратегията и концепцията.

В рекламните клипове, които се излъчват по телевизията, много малка част от фирмите споменават за своята социална отговорност, а медиите са сред най-добрите източници за информация. Бизнесът трябва да възприеме тази концепция, а потребителят да се запознае с инициативите, които подкрепя всяка фирма. Мнението на обществото е много важно за развитието на КСО, защото когато осъзнае сериозността на всички социални проблеми, тогава ще започне да търси стоки и услуги, които отговарят на изискванията и това ще принуди компаниите да повишат нивата си не само на качеството на продукцията, но и на позицията си в обществото.

Основен проблем в страната е, че предимно компаниите с чужди капитали, имат по-добре развити социални отговорности. България е сред първите страни в Европа, в които банковият сектор (4-то място) и производителите на облека и дрехи (6-то място) са секторите, в които има най-много социално отговорни фирми, докато при земеделието и производството на храни заемаме едва 25-та позиция според данните от Евростат. Редно е държавата да подкрепя по-малките фирми, които тепърва поемат своето развитие в сферата на КСО. Това може да стане чрез данъчни облекчения или отпускане на субсидии за развитие на организациите в тази област.

Още от малки учениците трябва да бъдат запознавани с това колко е важно да знаят правата си като потребители и да изискват определени неща от компаниите. Пример за добра практика за разрешаване на този проблем е инициативата на Българският форум на бизнес лидерите и ЦУТФ, които обединиха усилията си в проект Ученическа академия „Корпоративна социална отговорност”. Той цели не само добро обучение в учебно-тренировъчни фирми, а и запознаване на подрастващото население с основните принципи на КСО и развитие на социални умения в учебно-тренировъчни фирми.

От изключителна важност е да бъдат учредени по-стабилни органи, които да отговарят за всички дейности, програми и изследвания, свързани с КСО и да дават ясна оценка за развитието на тази концепция в страната. Необходимо е да има институция, която да провежда както статистически проучвания, така и да изследва стоките и услугите. Друг важен аспект е прилагането на план, по който да се движи България и отделянето на средства от държавния бюджет или европейски програми за насърчаване на компаниите за прилагане на тази концепция. Но преди всичко това, е необходимо да има подходящи кадри, с добри познания в тази сфера, които да ръководят бъдещите органи по КСО и да отговарят за обучаването на кадри, които да организират форуми и лекции, засягащи дейността, целите и проблемите и възможностите за реализация на КСО в България. За да постигнем оптимални резултати, първо трябва да създадем висококвалифицирани кадри, които да поемат управлението на дейностите, свързани с КСО и да предават знанията си на идните поколения.

Това не е просто концепция, която изгражда добър имидж на компаниите и им помага да реализират икономическа изгода. Обществото и бизнесът трябва да осъзнаят колко важно наистина е това. Ако екологичната обстановка и бизнес климатът около нас са лоши, те няма да позволяват на хората да работят, на фирмите – да се развиват и печалбите на компаниите няма да се увеличават, а ще намаляват, защото никой няма да иска да работи в среда, вредяща на здравето му.

Предимства и недостатъци, свързани с прилагането на КСО

Като всичко, така и корпоративно-социалната отговорност има своите положителни и отрицателни страни. Живеем във време, в което корпорациите са осъзнали, че не могат да реализират дълготрайна печалба, ако не помогнат за разрешаването поне на един социален или екологичен проблем. Замърсяването на природата, бедността, ниското ниво на образование в някои части от света са само част от многото проблеми, към които са се насочили големите компании. Те осъзнават, че ако населението няма необходимите условия за живот и определени удобства, не би било в състояние да работи за тях и да допринася за успешното развитие на организацията им, а именно и за увеличаване на печалбите й. Знаят, че ако експлоатират изцяло човешкия труд и природата, няма да постигнат дълготраен и оптимален резултат.

Освен дълготрайните възможности за реализация, които си гарантира фирмата, тя печели и репутация – нещо, което е много важно в бизнеса. Много често това може да бъде знак за конкуренция между фирмите. Утвърденото име и марка, винаги са предпочитани на пазара. Също така, много хора биха си създали добро мнение за фирмата заради нейните дарения. Добрата репутация води и до вдигане на акциите. Винаги акциите на фирмата, която е с известно име и позиция в обществото, са смятани за стабилни и желани от повечето търговци на борсата. А навлизането на нови капитали удовлетворява и акционерите. Подобни фирми са и много често и желан работодател. Тяхното разбиране и лоялност към определен публичен проблем води и до интерес към тяхната дейност и все повече способни кадри да ги избират като тяхното бъдещо работно място. В много страни фирмите с отлично развита социална отговорност имат право на данъчни облекчения. Друг изключително важен фактор е помощта, която оказват някои организации на ученици или студенти. Освен, че някои от тях се съгласяват да поемат част от разходите по образованието им, те им предлагат стажантски програми. Така едновременно фирмата получава репутация на институция, загрижена за развитието на младежта и възможност да наблюдава работата и качествата на младите стажанти и да подбере прецизно най-подходящите за бъдещи служители. Тъй като повечето каузи, към които се насочват големите предприятия са свързани с екологията и рециклирането на материали, това спомага за изграждането на повече фабрики за рециклиране и по-голяма употреба на рециклирани материали.

Като цяло, идеята за обединяването около Доброто сплотява екипа и допринася за по-приятен работен климат.

От друга страна, някои юридически лица смятат, че социалните проблеми са изцяло задължение на държавата, а не на частния сектор. Част от тях възприемат и социално-корпоративната отговорност като разсейване от крайната цел – печалба. Има и един субективен фактор. От голямо значение е фирмата, която провежда социално-корпоративна политика в коя страна се намира. В повечето Европейски страни потребителите са заинтересувани от това какво правят големите фирми за обществото, но има и такива, в които разходите на частния сектор в тази област не са важни за гражданите. Тогава инвестирането в подобни проекти се превръща в необезпечени средства, които не е сигурно дали ще доведат по един или друг начин за увеличаването на печалбите.

Социалната стабилност в очите на обществото е възможна предимно за корпорации с изключително голям капитал, за марки с утвърдени позиции, наложили се на световния пазар. В България повечето фирми, показващи загриженост за обществените проблеми са тези, които имат пазар в страната. Малко са българските фирми с толкова голям капитал, които да си позволят сериозно да подкрепят определена кауза. Ако фирмите не се определят като социално отговорни, най-малкото, което могат да направят е да спазват минималните изисквания на закона.