Бъдещето, което „Булгартабак“ не получи

„Добре дошли в бъдещето“ – под това мото концернът „Philip Morris International“ (PMI) промотира иновативния си и алтертативен на традиционното пушене продукт с марката IQOS. В сряда компанията обяви ритуално „последната цигара“ от фабриката си „Папастратос“ край Атина и пълната трансформация на производството в Гърция към бездимни тютюневи стикове. В създаденото за тях електронно устройство те се затоплят до 350 градуса, при които никотинът се освобождава без съществено голяма част от вредните вещества, поемани от пушачите при горенето на обикновена цигара.

Дали това е бъдещето на подложената на силен натиск в последните години цигарена индустрия, времето ще покаже, но и другите големи играчи на глобалния пазар се насочват натам. British American Tobacco (BAT) също пусна пилотно в няколко държави бездимния си продукт под марката glo, а Japan Tobacco разширява производствения капацитет за изделието си от същия клас Ploom Tech.

При едно друго, при това било съвсем възможно развитие и българският „Булгартабак холдинг“ можеше да е част от това бъдеще. Но към днешна дата съдбата му изглежда трагично различна от тази на други производители в региона.

Изпращане в миналото

В многогодишната сага на приватизацията на цигарения холдинг споменатите по-горе, както и други стратегически инвеститори в бранша неизменно заявяваха интереса си, но българските правителства недвусмислено им показваха, че не са желани. Един единствен опит за стратегическа приватизация беше стигнал най-далеч през 2004 г. – с подготвената сделка с BAT, но ДПС взе всички политически мерки да я провали, включително с гласуване в парламента.

През 2011 г., когато първото правителство на ГЕРБ отново обяви процедура за продажба на „Булгартабак“, тогава все още едно от големите предприятия в страната, отново инвеститори като „Филип Морис“, „Бритиш американ табако“ и „Джапан табако“ показаха интерес. Но още от обявените непазарни условия за приватизацията се разбра, че фаворитът е друг. И холдингът отиде при BT invest, създадено на VTB Capital (част от групата на руската банка ВТБ), един от акционерите във фалиралата по-късно КТБ. После „Булгартабак“ премина в ръцете на офшорки, за които всички освен премиерът Борисов, прокуратурата и КЗК знаят, че са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

„На всяка цена ще гарантираме бъдещето на фабриките в София и Благоевград“ каза през 2011 г. тогавашният шеф на Агенцията по приватизация, а сега министър на икономиката Емил Караниколов. След като няколко пъти собствениците си разпределиха дивиденти от дейността му бизнесът на „Булгартабак“ започна да запада и холдингът да губи пазари. През 2016 г. фабриката в София беше затворена, през 2017-а цигарените марки бяха продадени на British American Tobacco, през тази година затвори врати и придобитата фабрика в Босна. Заводът в Плевен е оставен с дузина служители, а от този в Благоевград над половината вече са напуснали.

Това е фактическият резултат от непрозрачната продажба „Булгартабак холдинг“, която премиерът Борисов определи като „възможно най-добрата сделка“. Няма данни прокуратурата, която реши да оспорва продажбата на енергоразпределителните дружества през борсата, да проявява интерес към нея. А като част от антиутопията, в която се превърна съдбата на холдинга, в края на миналата година служители на Пеевски протестираха пред редакцията на „Капитал“ с вувузели – с обяснението, че са от фабриката в Благоевград и искат да защитят работните си места, застрашени от публикации във вестника.

Тютюнът среща технологиите

Докато в България брояхме корупционните скандали около „Булгарбак“, големите инвеститори купиха други фабрики в региона и ги включиха в развитието на индустрията. За нея, изглежда, все по-малко ще се говори като за цигарена. Бездимните изделия, както производителите държат да ги наричат, са като от сферата на стартъпите – в случая тютюнът среща технологиите, за да може двестагодишният цигарен бизнес да оцелее и да се впише в глобалната политика за ограничаване и премахване на вредите от пушенето.

Моторът на тази трансформация е „Филип Морис интернешънъл“ – с отскоро произвежданите бездимни тютюневи стикове за IQOS, а съседните Гърция и Румъния ще са важна част от нея. През изминалата година концернът вложи 300 млн. евро в придобитата от него фабрика „Папастратос“ до Атина, планираната инвестиция в преустройството на румънската му фабрика е още по-голяма – близо 500 млн. евро до 2020 г. Допълнително компанията ще вложи 820 млн. евро в изграждането и разширяването и на заводите си си в Германия и Италия.

При откриването на обновената „Папастратос“ в сряда, на което присъстваха над 600 представители на правителството, бизнеса и партньорите на PMI, от компанията посочиха, че новото производство отваря допълнителни 400 работни места във фабриката към досегашните 800. За Румъния се очакват около 300 нови към съществуващите 600. На въпрос на „Капитал“ в какъв момент България би влязла отново в инвестиционния интерес на „Филип Морис“ генералният мениджър на компанията за Югоизточна Европа Христос Харпантидис каза: „В момента нямам отговор на този въпрос. Съсредоточили сме усилията си в пълната замяна на всяка цигара, която сега продаваме, с бездимен продукт. Изпълнението на тази визия започва тук, от Гърция, желанието ни е да заемем позиции за бъдещето и кой знае…“.

В Гърция компанията сложи край на цигареното си производство и изцяло ще произвежда само бездимните изделия за IQOS. (Производството на затоплящото ги електронно устройство е в Малайзия.) „Папастратос“ е най-старата и най-голяма вече бивша цигарена фабрика в региона и след трансформацията ще произвежда 20 млрд. тютюневи стика годишно, които ще се изнасят в над 32 страни.

Потребление и регулации

„Филип Морис“ лансират новия си продукт, включвайки различните национални пазари постепенно. България е 32-ата държава, в която той се продава от около четири месеца. Заради тази динамика още е рано да се говори за реален пазарен дял спрямо традиционните цигари, но представа за приемането му от потребителите дават данните за глобалното производство досега – ако през 2016 г. са произведени общо над 7 млрд. тютюневи стика, през 2017 г. вече са над 36 млрд., или пет пъти повече. Подобна е и статистиката за броя на хората в света, които от цигари са преминали на IQOS и които вече са около 5 млн. души, информира в.Капитал.

Според последните официалните данни на Световната здравна организация около 1.2 млрд. души в света са пушачи. РМI е вложила солидните 5 млрд. долара в разработката на алтернативния си продукт, включително за седем стъпкова научно-изследователска програма по модела на фармацевтичните компании. Резултатите от проведените през първата година осем клинични проучвания в Европа, Япония и САЩ за въздействието на затоплените тютюневи стикове върху здравето на пушачи, които са преминали към употреба на алтернативния продукт, се очаква да излязат в близките месеци. Заедно с резултатите и от други прочувания те ще бъдат представени пред Американската агенция по храни и лекарства (FDA), която също в скоро време трябва да отговори дали ще разреши продажбата на тютюневите стикове в САЩ, където ще са под името „Алтриа“. За целта компанията е предоставила на агенцията научно досие с 2 млн. страници документация – знак, че според властите иновацията е важна за 40-те милиона американци, които пушат.