Автоголът на Турция

Редакционен коментар

Както е при автоголовете, решението на турското правителство начело с премиера Реджеп Тайип Ердоган да наложи $3,2 млрд. глоба на водещата медийна група в страната за предполагаемо укриване на данъци ще получи доста критики.
Турският светски елит винаги се е отнасял с подозрение към Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, а стихналите опити на Анкара да се присъедини към Европейския съюз са враждебно посрещани от държави членки като Франция и Германия. Тази деспотична глоба е божи дар за най-острите критици на правителството на ПСР, пучистите кемалисти у дома и ксенофобите от ЕС навън, които сега могат да сравнят полуправдоподобно Ердоганова Турция с Путинова Русия.
Това е гаф, който се нарежда до предишни опити на турските правителства да криминализират изневярата или опита на държавата да преследва световноизвестния писател Орхан Памук за това, че даде гласност на арменския геноцид. Въпреки това тези инициативи бяха признати за грешки и зле преценени ходове, както и за посегателство над свободата и бяха оттеглени. И този случай трябва да ги последва.
Конфронтацията на Ердоган с Айдън Доган, собственика на повече от половината радио- и телевизионни и печатни медии, прилича на отмъстителна вражда. Финансовият министър, пряко отговорен за данъците, глоби компанията на Доган с $2,5 млрд. за предполагаемо укриване на данъци миналия месец. И тъй като глобите и лихвите скачат като таксиметров апарат на стероиди, тази сума сега се е увеличила до $3,2 млрд. – сума, която компанията трябва да депозира като допълнителна гаранция, за да подаде апелационна жалба. Dogan вече е депозирала $500 млн., за да оспори отделно постановление през февруари, а тази нова глоба, приближаваща се до общата стойност на холдинговата компания, може да я довърши.
Наистина, много турски конгломерати, рентабилни стълбове на светската върхушка, са използвали медиите, за да преследват собствени интереси. Компанията на Доган не е по-различна. Тя вбеси изключително много правителството, когато показа, че оправдава опитите да се подрони авторитетът на ПСР от страна на армията и съдебната система. Ердоган някак подигравателно заяви, че никой не бива да е над закона. Но тази глоба е пагубно прекомерна.
Тя помрачава истинския демократичен напредък, който Турция постигна при управлението на Ердоган. А премиерът трябва да си спомни, че дължи голямата си изборна победа от 2007 г. на това, че турският народ гласува за демокрацията, а не за военачалници.
И докато той следва да е наясно, че няма нищо по-фундаментално за законността в ЕС от свободата на словото, някои членове на ЕС трябва да си помислят за това, че конституционната революция на Турция рискува да тръгне в обратна посока, ако те продължат да тласкат страната в геополитическо забвение.