Акад. Съботинов: Да подобрим социалния статус на учените в БГ

Това каза пред Дарик радио академик Никола Съботинов, председател на Българската академия на науките. При мен това беше един от най-големите ми проблеми, когато трябваше да преструктурирам човешкия ресурс и потенциал на БАН. С 600 професори и учени трябваше да се разделим, с един качествен човешки потенциал. Но от БАН се изискваше твърдо да се спази законът. Със скърцане на зъби цялото ръководство на БАН и управителният съвет поехме ангажимента да изпълним закона. Но веднага идеята беше да започнем да назначаваме млади хора, защото при нас заплатите са ниски, обясни акад. Съботинов. Той посочи, че днес един млад учен получава от 350 до 420 лева. „За мое удовлетворение и изненада тогава за два месеца постъпиха 150 души на част от освободените места от пенсионираните. Днес в академията вече работят доста млади хора“, похвали се акад. Съботинов. Той каза, че действително мандатът му не е бил лек. „Водихме епична битка за запазване на БАН. БАН се явява нашият национален научноизследователски център. В него работят около 15% от общия брой учени в страната. Тези 15% са най-високо ефективният български научен потенциал. Неслучайно като поех този пост, решихме да организираме международна оценка на БАН. Европейската научна фондация организира през 2009 г. оценка на всички научни институти на БАН. Организирани бяха 40 топ европейски учени от 17 европейски страни, проучиха нашите патенти, иновации, публикации, институт по институт за 9 месеца. Написаха 5 големи тома. Резултатите бяха: „Вие имате добра научна организация. Някои от вашите научни резултати са видими за световната наука“, похвали се акад. Никола Съботинов. Той подчерта, че нашите научни резултати са прилагани и в световната наука. „Резултатите, които получават физиците и математиците ни се ползват в световната научна физика. В моята лаборатория е създаден уникален нов лазер, той е внедрен в България и на Запад. Използва се в дерматологията, лекува петна по човешката кожа. Проявяват огромен интерес към него и този лазер започва да се внедрява в Южна Корея. Излекувани са десетки хиляди хора от различни страни по света“, поясни акад. Съботинов. „Трябва да подобрим социалния статус на учените в България. Нашите учени се намират в изключително тежко мизерно състояние. Не знам дали умишлено е пренебрегнато нашето съсловие, но е факт, че е пренебрегнато. Трябва да се увеличат заплатите ни. Един наш учен не може с тази заплата да оцелее физически. Той живее с помощта на неговите близки“, заяви председателят на БАН. За патентите акад. Съботинов коментира, че един патент трябва да бъде поддържан, а за това трябват много пари. Председателят на БАН уточни, че в последните няколко години нямат условия да поддържат патентната дейност. По отношение на земетресенията, акад. Съботинов каза, че в БАН имат дигитална регистрация на земетресенията. „Имаме съвременна апаратура. Благодаря на г-жа Филиз Хюсменова през 2003-2004 година, защото по нейно време в комисията за бедствия и аварии, в която аз участвах, се реши да се дадат средства на БАН да обнови апаратурата си за земетресенията“, посочи акад. Съботинов. Той заяви, че Геофизическият институт не е само това, което се вижда в институтите на БАН в София. „Там е сградата, учените, които обработват данните, но в страната работят 17 сеизмични обсерватории на различни места, които виждат трусовете, в София информацията пристига на секундата. Компютърът обработва, записва и казва къде и как се е случило земетресението. Засега нямаме проблеми с техниката при отчитане на земетресенията. Може би след някоя и друга година ще започнем да изоставаме, защото се появяват нови техники. През последните 4-5 години не сме имали възможности за усъвършенстване на техниката. Нямаме постъпили млади хора в Геофизичния институт, защото няма образователна дисциплина в тази посока – сеизмологията. Имаше преди в Софийския университет, но сега вече няма, защото няма интерес у младите хора за тази дисциплина“, каза акад. Съботинов, но  „в крайна сметка спасихме БАН с много действия, със страшна борба, със силна помощ отвсякъде – от Европа, от света, всички политически сили ни подкрепиха в крайна сметка. Накрая ние запазихме тази много важна институция за България за нейното настояще и бъдеще развитие“.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *